Видео в социалните мрежи съживява старо невярно твърдение, че ЕС обсъжда "срок на годност" за спестяванията
- Публикувано на 24 юни 2026 г. в 15:50
- Време за четене: 5 минути
- От: Bozhidar ANGUELOFF, AFP България
Присъединяването на България към еврозоната беше съпътствано от политически разделения и дезинформационни наративи срещу Европейския съюз, които продължават да се разпространяват месеци, след като страната въведе еврото през януари 2026 г. Видео, споделяно в социалните мрежи през юни 2026 г., твърди, че Европейският съюз планира да въведе шестмесечен "срок на годност" за спестяванията на гражданите и впоследствие да използва средствата за военни цели. Твърденията повтарят изказвания на евродепутата от партия "Възраждане" Рада Лайкова от пролетта на 2025 г., които тогава бяха определени от Европейската комисия и Европейския парламент като неверни и подвеждащи. AFP не откри данни Европейският съюз да е предлагал подобна мярка оттогава насам, което беше потвърдено от Европейската комисия и български евродепутати. Спестяванията на гражданите са частна собственост и като такива са защитени от Конституцията на Република България и международни правни договори.
"ЕС задължава всички спестени пари да бъдат изхарчени до 6 месеца", гласи Facebook публикация от 3 юни 2026 г., споделяща 8-минутно видео, на което мъж говори в автомобил.
"Европейският тъп съюз обсъжда и ще го приеме, разбира се – те не само го обсъждат, защото те вече нямат пари – ще го приеме това да ни взимат спестяванията, ако шест месеца не бъдат изхарчени", започва мъжът в клипа. Върху видеото има надпис: "Продължават да ни грабят и ние продължаваме да Спим БЪЛГАРИО!!!!".
Видеото се разпространява и от други потребители на Facebook, например тук и тук. Публикациите във Facebook, споделящи клипа, които AFP откри, са споделени общо над 3000 пъти.
Оформлението на видеото подсказва, че то първоначално е публикувано в TikTok. Чрез обратно търсене на изображения с екранна снимка от клипа AFP достигна до оригиналното видео, публикувано на 30 април 2026 г. от акаунта "justgeorgi17". Към средата на юни видеото е било гледано над 175 хиляди пъти в TikTok и споделено от повече от 4000 потребители на платформата. Към момента на публикуване на тази проверка обаче акаунтът и видеото са премахнати от TikTok.
Във видеото мъжът неколкократно твърди, че ЕС ще взима спестяванията на гражданите, включително "от пенсионни фондове", и че средствата ще бъдат използвани за "финансиране и разработване на военни проекти". Мъжът не посочва конкретен законодателен акт на ЕС, институция или срок, в който предполагаемата мярка трябва да бъде въведена.
Почти идентични твърдения се разпространяваха масово в България през пролетта на 2025 г., когато евродепутатът от крайнодясната партия "Възраждане" Рада Лайкова заяви, че Европейската комисия и Европейският парламент обсъждат въвеждането на "срок на годност" за заплатите и спестяванията на гражданите и че средствата ще бъдат насочвани "към конкретни проекти, включително проекти във военната индустрия". AFP вече опроверга тези твърдения.
По това време твърденията се разпространяваха, докато България очакваше решение на Европейската комисия и Европейската централна банка за присъединяване към еврозоната. Страната въведе еврото на 1 януари 2026 г. Нарастващите цени и инфлацията обаче остават сред най-чувствителните икономически теми в страната, което създава благоприятна среда за ново разпространение на подвеждащи твърдения, свързани с личните финанси на гражданите.
Твърдението, че ЕС планира да въведе "срок на годност" на спестяванията и да използва средствата за военни цели, обаче е невярно, както потвърждават събраните от AFP данни и отговорите на институции и експерти.
Спестяванията са защитени като частна собственост
Твърдението, че ЕС може да въведе "срок на годност" на спестяванията и след това да ги отнема, противоречи както на българското законодателство, така и на европейските правила за защита на собствеността.
Според Асоциацията на банките в България (АББ) не съществува каквато и да е форма на ограничение върху използването на личните спестявания в банките в България. "Спестяванията, като резултат от личния труд и усилия на дадено лице, се разглеждат като част от неговото право на собственост, а съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България частната собственост е неприкосновена", посочиха от организацията в имейл до AFP през април 2025 г. Чл. 17, ал. 3 от Конституцията – тук; архивирана версия – тук. В имейл до AFP от 17 юни 2026 г. АББ потвърди, че позицията ѝ по тези въпроси остава непроменена.
От АББ посочиха още, че личните спестявания са защитени и от международни и европейски норми за защита на правото на собственост, включително Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и други актове (архивирани връзки тук и тук).
"Право да се разпорежда със спестяванията си има единствено техният титуляр", посочиха от Българската народна банка (БНБ) пред AFP през април 2025 г. Личните спестявания на гражданите в България са защитени и при фалити на банки: Фондът за гарантиране на влоговете в банките гарантира влоговете на едно лице в една банка до общ размер от 100 000 евро, независимо от броя и размера на влоговете.
Съюз на спестяванията и инвестициите (SIU)
След публикация на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в платформата X от 10 март 2025 г., касаеща Съюза на спестяванията и инвестициите на ЕС (Savings and Investments Union – SIU), в интернет започнаха да се разпространяват твърдения, че ЕС ще използва личните спестявания на гражданите за финансиране на европейски проекти, включително такива, свързани с отбраната. В публикацията си фон дер Лайен заяви, че ЕС ще "превърне личните спестявания в така необходимите инвестиции".
Изказването на фон дер Лайен обаче беше тълкувано подвеждащо. Приетата впоследствие стратегия за Съюза на спестяванията и инвестициите в действителност цели да улесни достъпа на гражданите до инвестиционни възможности и капиталовите пазари (архив). Европейската комисия посочва, че инициативата цели да създаде по-благоприятна среда за гражданите, които желаят да инвестират. Участието е доброволно и стратегията не предвижда механизми за отнемане на спестявания, въвеждане на "срок на годност" на парите или задължително насочване на средства към конкретни проекти.
Подобни подвеждащи наративи бяха свързвани и с неверни твърдения за цифровото евро, според които парите на гражданите ще бъдат контролирани или ограничавани от институциите на ЕС. AFP вече опроверга тези твърдения в тази публикация.
Няма такива инициативи на ниво ЕС
AFP не откри данни след пролетта на 2025 г. в Европейския съюз да са обсъждани или предлагани нови инициативи, според които спестяванията на гражданите да имат "срок на годност". Това беше потвърдено и от Европейската комисия в имейл до AFP от 17 юни 2026 г.: "Твърдението е невярно. Няма законодателство, предложение или мярка на ЕС, които да са в процес на обсъждане и да предвиждат въвеждане на срок на годност за спестяванията на гражданите."
AFP постави същия въпрос и на няколко български евродепутати. Андрей Ковачев от Европейската народна партия заяви пред AFP в имейл от 15 юни 2026 г., че не са му известни действащи или официално предложени законодателни актове, инициативи или мерки на Европейския съюз, които да предвиждат подобен механизъм. Той добави: "Твърденията за предстоящо отнемане на спестявания на европейските граждани след определен срок представляват дезинформация, за която не съществуват фактически или правни основания. Поради това те следва да бъдат разглеждани като неверни и подвеждащи."
Кристиан Вигенин от Прогресивния алианс на социалистите и демократите също потвърди пред AFP в имейл от 16 юни 2026 г., че такова законодателство не съществува. "Подобни твърдения бяха вече нееднократно опровергавани. Всички спестявания на европейските граждани са защитени съгласно действащото законодателство, включително Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити", добави той.
AFP потърси коментар и от български евродепутати от други европейски политически групи, включително Христо Петров (Обнови Европа) и Рада Лайкова (Европа на суверенните нации), но до публикуването на тази проверка не сме получили отговор.
Предишните проверки на AFP, свързани с ЕС, може да прочетете тук.
Copyright © AFP 2017-2026. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас