Подвеждащо сравнение на метеорологични карти не доказва, че няма глобално затопляне
- Публикувано на 29 юни 2026 г. в 15:37
- Време за четене: 8 минути
- От: Bozhidar ANGUELOFF, AFP България
Подвеждащите сравнения на карти от метеорологични прогнози са често използвана техника за разпространение на дезинформация с цел да се отрече изменението на климата. Един от последните примери е изображение с две карти на Европа, споделено от стотици потребители на социалните мрежи в България по време на необичайно ранната гореща вълна през май 2026 г., за да внуши, че глобалното затопляне е "измама". Проверката на Агенция Франс-Прес (AFP) установи, че картите не са надеждни, а експерти обясниха пред агенцията, че климатичните промени се оценяват въз основа на анализ на дългосрочни данни и множество климатични показатели.
Големи части от Европа бяха обхванати от необичайно ранна гореща вълна още в края на май 2026 г. До края на юни смъртоносни жеги засегнаха милиони хора на континента. Според групата учени World Weather Attribution горещата вълна през юни 2026 г. е най-тежката, регистрирана досега в Европа. Както дневните максимални, така и нощните температури, регистрирани по време на нея, биха били "практически невъзможни" за това време на годината преди само 50 години – през 1976 г.
По време на горещата вълна в Германия, Полша и Чехия бяха отчетени най-високите температури, измервани някога, а във Великобритания и Швейцария бяха регистрирани най-високите стойности за юни.
В края на юни горещата вълна се разпространи и към България, а синоптиците издадоха предупреждения за опасно високи температури в цялата страна.
Учените предупреждават, че климатичните промени правят горещите вълни по-чести, по-интензивни и увеличават вероятността те да настъпват по-рано през годината.
На този фон в края на май 2026 г. в социалните мрежи в България започна да се разпространява изображение, съдържащо сравнение между две предполагаеми метеорологични карти на Европа. Картите се използват, за да се внуши, че климатичните промени са преувеличени или не съществуват.
Горната карта, означена с "1976", е оцветена предимно в жълто и светлооранжево, а долната – с надпис "2026" – в яркочервено. На двете карти са посочени едни и същи европейски градове с едни и същи температурни стойности. И двете съдържат надпис "Максимални температури (°C)".
"Световната измама наречена глобално затопляне!", гласи Facebook публикация от 31 май 2026 г., споделяща изображението. "Огромните промени в климата , ужас", пише в друг пост, споделен от повече от 800 потребители на социалната мрежа.
"Само боята е друга.Температурите са същите", коментира един потребител под публикацията, а друг пише: "Всъщност това доказва, че идеята с глобалното затопляне е всичко друго ,но не и научно достоверно".
Същото изображение е споделяно и от други потребители във Facebook, например тук и тук, в други социални мрежи като Instagram, както и на английски.
Проверката на AFP обаче установи, че сравнението съдържа редица неточности. Освен това експерти обясниха, че климатичните промени не могат да бъдат оценявани чрез сравнение на отделни температурни стойности или изолирани екстремни събития, а чрез анализ на дългосрочни данни и множество климатични показатели.
Учените са установили, че повтарящите се горещи вълни са ясен белег на глобалното затопляне, причинено от изгарянето на изкопаеми горива, и се очаква те да стават по-чести, по-продължителни и по-интензивни.
Подвеждащи карти
Двете карти не съдържат дата, източник или легенда. Освен това някои от градовете са разположени на грешни места. Например Дубровник е поставен в България – някъде между Русе и Добрич; Венеция е разположена в Хърватия вместо в Северна Италия; а Бордо е поставен в Атлантическия океан над Испания вместо в Югозападна Франция. Подобни несъответствия често се срещат при изображения, създадени с помощта на изкуствен интелект.
Чрез обратно търсене на изображения AFP установи, че сходно сравнение е започнало да се разпространява на английски език в края на май 2026 г. – тук и тук. Предполагаемата карта за 2026 г. е била споделяна и в Instagram и Facebook с надпис "Вторник" и логото на британската национална метеорологична служба Met Office.
Последващо обратно търсене на изображението, вече с логото на Met Office, ни отведе до публикация на метеорологичната служба в социалната мрежа X от 29 юни 2025 г., съдържаща видео с прогноза за времето (архивирана връзка). Във видеопрогнозата се появява същата карта със същите градове и температурни стойности, но с правилно разположени градове. От сравнението по-долу се вижда, че не само температурите, но и цветовете на двете карти съвпадат, което прави много вероятно картата на Met Office с прогнозата за вторник, 1 юли 2025 г., да е използвана за създаването на разпространяваното в социалните мрежи изображение.
Обратно търсене на екранна снимка на горната карта с надпис "1976" не даде релевантни резултати. Картата обаче буди съмнения по няколко причини.
Например наличието на абсолютно едни и същи температурни стойности в различни точки на Европа при две предполагаеми горещи вълни е много малко вероятно. "Мисля, че не е възможно да има идентични температури в различни точки на Европа при две различни по време и обхват горещи вълни […] но досега в над 30-годишната си кариера на метеоролог и учен не съм се сблъсквала с напълно идентични събития – разлики винаги има", посочи в имейл до AFP от 18 юни 2026 г. доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Думите на Бочева допълнително подкрепят заключението, че картата, използвана в сравнението, най-вероятно е взета от прогнозата на Met Office за 1 юли 2025 г.
Доц. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" към Софийския университет "Св. Климент Охридски" посочи и други несъответствия. "През 1976 г. такива карти не е имало, защото чисто графично не е имало такава възможност да се направят технически", каза той пред AFP в телефонен разговор от 18 юни 2026 г. По думите му сравнението е "манипулативно", защото липсва цветова скала и не може да се установи какво всъщност показват цветовете. "С такава карта може да се защитава еднакво добре и тезата, че няма глобално затопляне, и тезата, че сме силно повлияни от глобалното затопляне. Зависи каква теза защитаваме", добави той.
AFP многократно е проверявала твърдения, в които метеорологични карти с различни цветови схеми се използват като предполагаемо доказателство, че климатичните промени са преувеличени или не съществуват, включително в проверки на испански (тук, тук и тук), френски и немски.
Подвеждащо сравнение
Но дори ако температурните стойности бяха точни, подобно сравнение само по себе си не може да служи като доказателство нито за наличие, нито за липса на климатични промени, обясниха експерти по метеорология и климатология пред AFP.
"Температурните стойности в отделни дни в определени години трудно могат да служат за доказателство за наличие или липса на климатични промени. Учените използват масиви от данни за дневни температури за дълги периоди от време, за да установят дългосрочни статистически тенденции и променящи се крайности", посочи в имейл до AFP от 18 юни 2026 г. Десислава Микова, координатор на кампания "Климат и енергия" в "Грийнпийс".
"Абсолютно не може да се сравнява по този начин", каза Бочева. Според нея принципно сравнение на сходни екстремни събития е възможно, но трябва да отчита синоптичната обстановка, обхвата, времетраенето и евентуалните последици, например здравни, социално-икономически и други. По думите ѝ при едно екстремно събитие основни са "по-скоро генезисът и развитието му, както и какви температури и за колко време и къде са се задържали в случая на горещо време", а не само отделни температурни стойности.
Матев също посочи, че сравнения с 1976 г. могат да се правят "само чисто цифрово, като числа". "Всичко останало е коренно различно в момента. Тогава температурният фон е бил с около градус и половина по-нисък от сегашния", добави той.
"Историческите сравнения, които се разпространяват в социалните мрежи, често се свеждат до няколко метеорологични станции или няколко конкретни дни. Горещата вълна обаче трябва да се разглежда в нейната цялост – географски обхват, продължителност, нощни температури, ранно настъпване, въздействие върху здравето и земеделието, влажност на почвата и статистическа честота в настоящия климат", посочи Давид Фаранда, директор на научните изследвания по климатология към Френския национален център за научни изследвания (CNRS) и Лабораторията за науки за климата и околната среда (LSCE), цитиран в тази проверка на AFP от края на май 2026 г.
Според Матев сравнението е силно подвеждащо и защото съпоставя събития от различни части на годината: гореща вълна от края на май 2026 г. и горещата вълна от 1976 г., чийто пик е в края на юни и началото на юли. "Друг важен показател е, че въпросната гореща вълна дори не беше през лятото. Тази гореща вълна се случва през пролетта, защото май месец в климатологията е пролетен месец. Да, и такава гореща вълна през пролетта е изключително явление. Сигурно се е случвало някъде назад във времето, но наистина е много, много рядко в края на май да имаме такава гореща вълна", коментира Матев.
В статия, публикувана във френския вестник "Le Monde" на 30 май 2026 г., френската климатоложка и научен директор във Френския национален изследователски институт за устойчиво развитие (IRD) Франсоаз Вимьо също подчертава, че горещата вълна през 1976 г. е продължила от 23 юни до 7 юли. "Петдесет години по-късно последните дни на май наподобяват първите дни на лятото през 1976 г.", пише тя. Според Вимьо, когато се говори за 2026 г., лятото на 1976 г. вече не може да служи като еталон за екстремна жега, защото прилича на средностатистическо лято след 1990 г.
Климатичните промени: по-чести, по-ранни и по-интензивни горещи вълни
"Климатичните промени не означават, че абсолютни рекорди никога не са съществували преди. Те означават, че горещите вълни стават по-чести, по-интензивни и по-продължителни и че вече настъпват по-рано през сезона", каза Фаранда.
Наблюденията на българските експерти също сочат подобна тенденция. На въпрос на AFP дали горещите вълни са се увеличили през последните години, Бочева отговори: "Определено да. В България вече всяка година се регистрират горещи вълни."
Графиката на НИМХ показва ясно изразена тенденция към зачестяване на горещите периоди в България през последните десетилетия. Според Бочева всички изключително горещи периоди с максимални температури от поне 38°C и 40°C, както и около 90% от горещите периоди при прагове от 32°C, 34°C и 36°C, са регистрирани след средата на 80-те години на миналия век, като след 1985 г. нараства и относителната честота на тези явления през юни и септември.
Матев също посочи, че в Европа горещите вълни вече могат да настъпват по няколко пъти през едно лято и че са значително по-интензивни и по-продължителни, отколкото преди 50 години. "След деветдесетте започва осезаемо зачестяване на горещите вълни", каза той. Според него летният сезон в България също се е затоплил значително, като в някои части на страната средните температури през август са се повишили с повече от два градуса през последните три десетилетия. Подобни изводи се съдържат и в научна публикация, цитирана от Микова.
Според данни на европейската програма "Коперник" 2025 г. е третата най-топла година от началото на измерванията след 2024 и 2023 г., а 2024 г. запазва рекорда за най-топла година. Според Годишния доклад на Световната метеорологична организация за състоянието на климата в Европа през 2025 г. на поне 95% от територията на континента годишните температури са били над средните. Изводите съответстват и на оценките на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), според който човешката дейност е увеличила честотата и интензивността на екстремните горещини в почти всички региони на света.
Copyright © AFP 2017-2026. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
