Как работим
Разследване на популярна, но вредна дезинформация
Проверителите на факти на AFP се стремят да разследват съмнителни твърдения, които се разпространяват онлайн, споделяни масово, въздействащи и потенциално вредни за обществото. Твърденията, които проверяваме, се появяват по различни начини, включително в платформите на социалните медии, блогове и уебсайтове, приложения за съобщения и други форуми в публичното пространство.
Определяме твърденията, които искаме да разследваме, като преценяваме дали проверката на фактите би била в интерес на обществото и дали бихме могли да съберем ясни и достатъчни доказателства, за да опровергаем конкретното твърдение или твърдения. Екипите на AFP за проверка на фактите проверяват именно факти, а не мнения или убеждения. Ако не можем да установим убедителни доказателства, проверени от няколко източника, не публикуваме статия по проверка на фактите.
Обръщаме специално внимание на дезинформацията, която може да застраши здравето или живота на хората, или да навреди на демократичните процеси, както и на реч на омразата и расизма.
Прилагаме един и същ подход на разследване и стандарти за доказателства, независимо кой е направил твърдението и не се фокусираме върху определен политически кандидат, партия или уебсайт. Може да извършваме обаче повече проверки на източници, които постоянно разпространяват потенциално вредна дезинформация. Можете да прочетете повече за етичните стандарти, които поддържат ангажимента на AFP за безпристрастност и независимост, тук.
Отворени източници
Нашите статии по проверка на фактите се основават на безпристрастни първоизточници, събрани от нашите журналисти, включително материали от архивите на AFP и в сътрудничество с репортерите на агенцията по целия свят. Също така интервюираме експерти и ги цитираме, като посочваме за кого работят, в каква област е тяхната компетентност и какви конфликти на интереси може да имат. Изискваме поне два независими източника на информация, за да проверим основното твърдение в статията по проверка на фактите.
Стремим се прозрачно да показваме стъпките, които предприемаме в процеса на опровергаване, като включваме връзки, вградено съдържание, скрийншотове, снимки и архивирани доказателства, които сме използвали, за да стигнем до заключението. Целта ни е читателите да разберат как е извършено разследването и да могат сами да направят същите стъпки.
Като общо правило AFP не използва анонимни източници в статиите по проверка на фактите. Това е възможно само в изключителни случаи, когато даден източник е изложен на риск и предоставената от него информация е необходима за опровергаването и е потвърдена от други открити източници.
Ако някой от елементите на разследваното твърдение е верен, ние потвърждаваме това в нашите статии по проверка на фактите, като посочваме доказателства.
Инструменти и подход
Използваме традиционни журналистически умения и няколко прости инструмента, здрав разум и много предпазливост.
Например, ако смятаме, че дадено изображение е било манипулирано или представено извън контекста, търсим оригиналното изображение и се опитваме да разговаряме с фотографа или обекта, за да разберем повече за него. Или ако разглеждаме твърдение, в което се представят данни в подкрепа на даден аргумент, ще потърсим оригиналния източник и ще разговаряме с експерти, за да получим тяхното информирано мнение за статистическите данни, представени в твърдението.
Използваме инструменти за архивиране, като Wayback Machine или Perma CC, за да не увеличаваме трафика към невярна информация и да запазим архив, в случай че дадена публикация по-късно се промени или изчезне.
По-долу е представен преглед на методите, които редовно използваме в опроверженията си:
Търсене на изображения
Голяма част от невярната информация включва стари изображения, извадени от контекст.
За да открием първоизточника, започваме с обратното търсене на изображения, като вкарваме снимката в една или няколко търсачки, за да установим дали преди това се е появявала онлайн.
Натискането на десния бутон на мишката върху снимка в браузъра Google Chrome дава възможност за "търсене на изображение в Google". Търсачката ще прегледа своята база данни, за да провери дали е индексирала подобни изображения.
Редовно използваме и препоръчваме нашето разширение InVID/WeVerify, което дава възможност за избор на търсачки за изображения, включително Google, Bing, Yandex, TinEye и Baidu, с едно кликване с десния бутон на мишката върху изображението, след като сте инсталирали разширението.
Обратното търсене не винаги дава резултати, защото дадено изображение никога не е било публикувано в интернет или защото все още не е индексирано. Понякога търсачките за обратно търсене на изображения могат да бъдат объркани от изображение, което е било обърнато, като това, което срещнахме в тази публикация за бившия японски министър-председател.
Затова следим и за визуални улики (като табели на магазини, улични знаци, архитектура, растителност, регистрационни номера), за да открием местоположението или датата на дадено изображение.
Например, както се вижда по-долу, потвърдихме местоположението на снимка, направена в Йемен за това разследване, като сравнихме архитектурните детайли и знаци на снимката (вляво) с Google Earth (вдясно).
Обикновено само изображения или видеоклипове не са достатъчно доказателство. Трябва още да проверим съответствието на изображението с информация като например датата на публикуването му и подробности в него, като например метеорологичните условия.
При работа със съмнителни изображения се опитваме да получим оригиналните файлове, за да установим дали са били променени.
Разследване на видеоклипове
За анализ на видеоклипове използваме и разширението InVID/WeVerify, което е разработено съвместно с AFP. Инструментът ни позволява да разделим един видеоклип на стопкадри и след това да направим няколко обратни търсения на същите изображения.
То може да ви бъде от голяма полза и ако имате съмнение, че дадено изображение е обърнато, тъй като разширението ви позволява да го обърнете обратно.
Търсене и проверка на коментари и данни
Простото копиране и поставяне на абзац от текст в търсачката често може да покаже дали той вече е бил разпространен онлайн.
Ако даден коментар се приписва на дадено лице, търсим надежден източник (аудио- или видеозапис, официална стенограма), както и онлайн акаунти на лицето за допълнителна проверка. Също така ще се свържем директно с лицето, за да потвърдим изявлението му.
При работа с количествени данни търсим оригиналното проучване и неговата методология и разговаряме с автори на оригиналното проучване или експерти с опит в изследванията в същата област, за да проверим дали данните са представени невярно в разследваните твърдения.
Редовно се занимаваме с теми, по които имаме малко предварителни познания. В тези случаи си сътрудничим с журналисти от AFP с опит в определена област, регион или език. Работим в тясно сътрудничество със международния екип на AFP за проверка на фактите, за да проверим контекста на твърденията, които може да се отнасят за други региони.
Кръстосана проверка на информацията
Ако дадено твърдение, разпространено в интернет, изглежда съмнително - особено ако не е посочен източник - един от първите ни рефлекси е да проучим коментарите. Някои от тях могат да предоставят противоречива информация или да повдигнат въпроси относно достоверността на публикацията.
Ако се споменава дадено лице или организация, се свързваме с тях, за да научим тяхната версия на събитията. Когато е уместно и възможно, се свързваме с източника на проверявното твърдение, за да потърсим допълнителна информация.
Ако съмнителната публикация се основава на снимка или видеоклип, ще потърсим други снимки от същото събитие, за да ги сравним. Също така се стремим да се свържем с автора на изображението за повече информация.
Не само в интернет
За някои статии по проверка на фактите интернет и телефонът не са достатъчни. Понякога, както важи за журналистика като цяло, трябва да бъдете на терен. Когато нещо може да се провери лично, изпращаме нашите репортери да разследват със собствените си очи и уши. Също така работим в тясно сътрудничество с журналисти от AFP, отразяващи новини по целия свят.
Например, когато през април 2022 г. руските власти твърдяха, че видеоклип, показващ улица, осеяна с десетки трупове в украинския град Буча, е инсценировка, журналистите на AFP, които сами са документирали мястото, потвърждават пред екипа за проверка на фактите, че телата не са се движили, противно на неверните твърдения, и че е имало индикации, че са починали преди няколко дни.
Редактиране и оценки
Нашите журналисти поддържат връзка с регионалните редактори през целия процес на създаване на статията по проверка на фактите. Редакторите обсъждат твърденията и предложените статии по проверка на фактите с журналистите, оценяват и обясняват какви доказателства ще са необходими и редактират статията преди публикуването ѝ.
Използваме следните термини:
- Невярно- заявяваме, че даден елемент е неверен, когато множество надеждни източници го опровергават.
- Вярно - ние твърдим, че даден елемент е верен, когато множество надеждни източници са потвърдили автентичността на информацията.
- Подвеждащо - твърдим, че даден елемент е заблуждаващ, когато съдържа истинска информация (текст, снимка или видеоклип), но извадена от контекста или смесена с неверен контекст.
- Променена снимка - когато снимката е манипулирана с цел заблуда.
- Променен видеоклип - когато видеоклипът е манипулиран с цел заблуда.
- Липсващ контекст - когато дадено твърдение има известен елемент на истина, но може да бъде заблуждаващо в отсъствие на допълнителна информация.
- Сатира - когато дадено твърдение е невярно и може да заблуди, но първоначално не е имало за цел да заблуди (например хумор, пародия).
- Измислица- когато дадено изображение или инцидент са изфабрикувани.
- Deepfake - когато видео или аудиозапис е манипулиран с помощта на изкуствен интелект, за да се създадат фалшификати, които изглеждат истински.
Повече подробности за процеса на проверка на фактите и редакционните насоки можете да намерите в Наръчника за проверка на фактите на AFP.
Партньорства с онлайн платформи
Meta programme
Като част от програмата на Meta за независима проверка на фактите, публикации, маркирани във Facebook и Instagram, са част от материалите, които разследваме. Нашите статии по проверка на фактите се появяват към публикациите в двете социални мрежи, които сме оценили като неверни, частично неверни или с липсващ контекст.
Екипите ни за проверка на фактите в Бразилия, Мексико, САЩ (на испански език), Индия, Германия и Франция поддържат телефонни линии в WhatsApp, чрез които обществеността може да подаде евентуални твърдения за проверка.
Инструментът Claim Review
AFP използва инструмента Claim Review в своите статии за проверка на фактите. Това позволява на търсачките като Google и Bing да представят статии по проверка на фактите при търсене на конкретни твърдения.
Повече информация за нашите партньорства и финансиране можете да намерите тук.