Международен арбитражен съд не е "признал Крим за руски"

Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г., ход, който беше осъден от международната общност. Полуостровът остава един от централните въпроси във войната, която Москва започна срещу Украйна през февруари 2022 г.

"Крим е руски. Не го казвам аз, нито Радев, нито пък злият Путин. Казва го съдът в Хага. Не съществува друго обяснение за това, освен че тези в Хага са руски агенти", се казва в публикация във Facebook на български език, качена на 16 юни 2026 г.

Подобни публикации тук или тук са били споделени повече от 2000 пъти. Те се разпространиха, след като ПАС издаде окончателното си решение през април, което публикува на 15 юни 2026 г. (архивирана връзка).

Някои от публикациите подвеждащо представиха решението като сериозно правно поражение за Киев и твърдяха, че поради това Украйна няма легитимни претенции към полуострова – аргумент, който многократно е бил разпространяван от Кремъл и неговите поддръжници.

В изявление след решението руското министерство на външните работи заяви: "Усилията на Киев да оспори суверенитета на Руската федерация над Кримския полуостров и прилежащите морски зони са се провалили".

Въпреки това правни експерти заявиха пред AFP, че трибуналът е отказал да разгледа части от делото на Украйна, тъй като това би го принудило да заеме позиция по въпроса дали Крим принадлежи на Украйна или на Русия.

Image

Снимки от екран на публикации, споделящи заблуждаваща информация. Направени на 22 юни 2026 г. Пресечените линии са добавени от AFP

В какво се състои същността на делото?

Украйна заведе арбитражно производство срещу Русия през 2016 г. съгласно Конвенцията на ООН по морското право от 1982 г. Международната морска организация към ООН посочва, че тя "установява всеобхватен режим на законност и ред за световните океани, като определя правила за разпределението на правата и юрисдикцията на държавите в морските пространства, за мирното използване на океаните и за управлението на техните ресурси".

Спорът засягаше правата на крайбрежните държави в Черно море, Азовско море и Керченския пролив. Украйна обвини Русия в нарушаване на правата ѝ върху морските зони, включително достъпа до природни ресурси, риболов, корабоплаване, морската среда и подводното културно наследство. Делото засягаше и моста над Керченския пролив, построен от Русия след анексирането на Крим.

Делото доведе до две ключови решения — терминът, използван от съда за постановленията на арбитражните юрисдикции. Едното решение се отнасяше до предварителните възражения през 2020 г., които засягаха компетентността, а окончателното решение от 2026 г. разглеждаше останалите съществени аспекти на спора (архивирана връзка).

Арбитражният съд уважи само част от претенциите на Украйна, като констатира, че Русия е нарушила някои задължения по конвенцията, включително задълженията, свързани с оценките на въздействието върху околната среда, публикуването на съответните доклади и сътрудничеството за опазване на морската среда.

Липса на решение относно суверенитета на Крим

Ключовият пасаж относно суверенитета на Крим, който се споделя в проверяваните публикации през юни 2026 г., е взет от решението на съда от 2020 г. по предварителните възражения.

През 2020 г. арбитражният съд уважи възражението на Русия, че "няма юрисдикция по отношение на претенциите на Украйна, доколкото решение на арбитражния съд по съществото на претенциите на Украйна неизбежно изисква той да се произнесе, пряко или косвено, относно суверенитета на някоя от страните над Крим" – както е посочено в параграф 197 (страница 59) от решението от 2020 г.

Този параграф е цитиран в решението от 2026 г. на страница 10, параграф 38, в първата част на решението "История на процедурата".

Image

Снимка от екрана на решението от 2020 г. Направена на 22 юни 2026 г.

Това не означава, че арбитражният съд е постановил, че Крим принадлежи на Русия. Това означава, че арбитражният съд е заявил, че не разполага с правомощия да се произнася по искове, свързани с въпроса коя държава има суверенитет над Крим.

"Въпросът за суверенитета над Крим беше засегнат в Решението по предварителните възражения, в което арбитражният трибунал единодушно постанови, че няма юрисдикция по никакви искове на Украйна, които да изискват от него да се произнесе по въпроса за суверенитета над Крим", заяви Валентин Шац, учен по международно публично право в Университета "Леуфана" в Люнебург, в имейл до AFP на 22 юни 2026 г.

Той посочи, че трибуналът е постъпил така, тъй като неговата юрисдикция се основава на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS), която урежда морското право.

"Компетентността на арбитражния трибунал обхващаше единствено спорове, свързани с тълкуването и прилагането на UNCLOS", заяви Шац, позовавайки се на член 288, параграф 1 от конвенцията. "В резултат на това споровете, свързани със суверенитета върху територията, са извън обхвата на компетентността на арбитражния трибунал"

Шац заяви, че това е "единствената причина", поради която трибуналът е отказал юрисдикция по няколко иска в делото, тъй като те биха го задължили да определи коя държава е крайбрежната държава на Крим.

"Оттук следва, че нищо в двете арбитражни решения не сочи към имплицитно или експлицитно признаване от страна на арбитражния съд на претенцията на Русия за суверенитет над Крим", каза той. "Обратно, решенията не се произнасят, нито имплицитно, нито експлицитно, по отношение на претенцията на Украйна за суверенитет над Крим", добави юристът.

"Твърденията в социалните медии, на които се позовавате, нямат основание нито във фактите, нито в закона", заяви Шац.

"Няма отношение към правния статут на Крим"

На въпроса дали е вярно твърдението, че трибуналът е признал руския суверенитет над Крим, отговори Натали Клайн, професор по международно право в Университета на Нов Южен Уелс и експерт по морско право.

"Не, определено не", каза тя в имейл до AFP на 17 юни 2026 г.

"Трибуналът се постара да гарантира, че решението му не представлява определяне на суверенитета върху каквато и да е сухоземна територия", каза Клайн.

Тя посочи част от окончателното решение, отнасящо се до правния статут на Азовско море и Керченския пролив, в която трибуналът заяви, че заключението му "не зависи от никакви предположения или констатации относно суверенитета над бреговете на Азовско море, нито има каквито и да било последствия за въпроса за такъв суверенитет".

Клайн заяви, че констатацията на трибунала, че той няма юрисдикция по искове, свързани със суверенитета над Крим, "няма никакво отношение към самия въпрос за суверенитета".

"Правната значимост е, че решението подчертава, че съдилищата или трибуналите, създадени за разрешаване на спорове съгласно Конвенцията на ООН по морското право, могат да разглеждат само въпроси, свързани с този договор", каза Клайн.

"Конвенцията на ООН по морското право не съдържа разпоредби относно придобиването на територии", посочи още експертът и добави:"Тя съдържа над 300 разпоредби относно морското право и трибуналът можеше да разрешава само спорове, свързани с морското право".

Клайн коментира още, че решението не трябва да се тълкува като засягащо статута на Крим.

"Решението няма никакво отношение към правния статут на Крим", каза тя. "Делото се отнасяше единствено до искове, свързани с Конвенцията на ООН по морското право", добави експертът.

"Твърдението, че това решение "решава въпроса с Крим" или признава руския суверенитет над Крим, е юридически необосновано“, коментира Стоян Мадин, преподавател по международно право в Юридическия факултет на Софийския университет, в съобщение до AFP на 22 юни 2026 г.

"Решението може да е неблагоприятно за Украйна по отношение на някои от нейните претенции, свързани с корабоплаването, но то не решава въпроса за Крим, не признава анексията и не легитимира руския суверенитет над полуострова", добави той.

Руската анексия

След като прозападните власти дойдоха на власт в Украйна след революцията на Майдана през февруари 2014 г., в Крим избухнаха сблъсъци между привържениците на Москва и тези на Киев, съобщи AFP.

След като проруски командоси превзеха сградата на парламента, Русия проведе набързо организиран референдум на 16 март. Според нея 97 процента са гласували за присъединяването на Крим към Русия. Гласуването обаче беше обявено за невалидно от Киев и Запада, които осъдиха анексирането на Крим като незаконно, след като то беше узаконено с договор, подписан от руския президент Владимир Путин.

Договорът все още не е признат за валиден, с изключение на няколко държави, сред които Афганистан, Куба, Северна Корея, Киргизстан, Сирия и Зимбабве. Китай не е признал анексията, както и някои съюзници на Москва, като Беларус и Казахстан. Европейският съюз, Съединените щати, Великобритания и Канада наложиха първоначални санкции срещу Русия под формата на замразяване на активи, ембарго, насочено към конкретни сектори, и забрана на инвестициите в Крим.

От 2018 г. насам полуостровът е свързан с континенталната част на Русия чрез 19-километровия (12-милов) пътен мост в Керч. Съоръжението е атакувано и повредено от украинските сили многократно.  Украинските удари по Крим доведоха през юни до режим на тока и недостиг на горива.

Можете да намерите още проверки на факти от AFP относно войната в Украйна тук.