Публикации правят подвеждащо сравнение между цените на водата в България и Израел
- Публикувано на 24 юни 2026 г. в 15:44
- Време за четене: 8 минути
- От: Bozhidar ANGUELOFF, AFP България
През последните години недостигът на вода се превърна във все по-сериозен повод за тревога в България – тема, която е едновременно политически и емоционално чувствителна в най-бедната страна в Европейския съюз. На фона на високата инфлация и покачващи се цени на основни услуги подобни теми често засилват общественото напрежение и стават повод за разпространение на невярна и подвеждаща информация. През пролетта на 2026 г. в социалните мрежи започнаха да се разпространяват публикации, според които водата в страна с ограничени водни ресурси като Израел струва едва около една трета от цената, плащана от българските потребители. Проверка на AFP обаче установи, че посочените цени не отразяват действителните разлики в тарифите, а стойностите, представени като цени на водата в Израел, по-скоро съответстват на по-стари тарифи, свързани с палестинските територии преди войната на Израел, започнала през 2023 г.
"В пустинен Израел един кубик вода е 0,7 $. В китна България е 3,03 евро", гласи надпис на изображение, споделено във Facebook публикация от 15 май 2026 г. Постът е придружен с текста: "На какво се дължи, тази "нищожна" разлика!?"
Много потребители в коментарите под публикацията свързват сравнението със споразумение между България и Израел за сътрудничество във водния сектор. "КОЙ продаде правата върху питейната вода в България? На КОГО продадоха правата?", пита един потребител, а друг заявява: "Водата във България е дадена на концесия на Израел това е."
Същото изображение, придружено от сходни надписи, е споделено и в Instagram, както и от други потребители на Facebook, например тук и тук. Публикациите, които AFP откри, са споделени общо над 2000 пъти в социалната мрежа.
България разполага със значителни водни ресурси, но секторът от години е изправен пред проблеми, свързани с остаряла инфраструктура, големи загуби по мрежата и лошо управление. Това засилва обществените опасения относно недостига на вода, докато нарастващите разходи за живот правят цената на основните услуги все по-чувствителна тема. В този контекст сравнението между България и Израел се вписва в по-широкото недоволство от цената, която българските потребители плащат за вода.
Проверка на AFP обаче установи, че сравнението във Facebook публикациите е подвеждащо. Посочената цена от 0.70 долара за кубичен метър не съответства на действащите битови тарифи за вода в Израел, а стойността от 3.03 евро не представлява цената за кубик вода за цяла България. Споразумението с Израел не предвижда прехвърляне на контрол върху българските водни ресурси.
Цени на водата в Израел
Според официални данни на Israel Water Authority – водният регулатор в страната – битовата цена на водата се изчислява по двустепенна тарифна система. По-ниската тарифа се прилага за основно количество вода – до 3.5 куб. м на човек месечно, но не по-малко от 7 куб. м за жилище. По-високата тарифа се прилага за потреблението над този обем. Тарифите са еднакви за цялата страна и се определят от регулатора (оригинален архив тук; архив на английски тук).
Към 1 януари 2026 г. ниската тарифа за битови потребители за кубичен метър вода е 8.51 израелски шекела, или около 2.90 щатски долара. Високата тарифа е 15.62 шекела за кубичен метър вода, или приблизително 5.30 долара.
Същата таблица на израелския воден регулатор проследява цените за кубичен метър назад до 2010 г., когато ниската тарифа е била 8.11 шекела (около 2.80 долара), а високата – 11.95 шекела (около 4.10 долара).
AFP потърси за коментар Israel Water Authority. Към момента на публикуване на тази статия институцията не е отговорила на запитването ни.
Тарифната система и данните за 2026 г. бяха потвърдени от EcoPeace Middle East – екологична организация с дейност в Израел, Палестина и Йордания. "Като цяло водните тарифи в Израел са публични и данните на Израелския воден регулатор са надеждни по този въпрос", посочиха от организацията в имейл до AFP от 21 юни 2026 г. Експертите допълват, че за земеделието и индустрията се прилагат различни тарифи, като бизнесът обикновено плаща около 15.62 шекела на кубичен метър, включително ДДС и такси за отвеждане на отпадъчни води, въпреки че тарифите могат да варират при по-големи потребления.
AFP се свърза и с Йоси Яакоби, вицепрезидент по инженерната дейност и стратегическото планиране в Mekorot – националната водоснабдителна компания на Израел. В имейл от 15 юни 2026 г. той насочи AFP към водния регулатор, като заяви, че тарифите за вода попадат изцяло в правомощията на органа.
Тарифи на водата за палестинските територии
AFP потърси откъде може да идва използваната сума от 0.70 долара в публикациите във Facebook. Така достигнахме до доклад от 2013 г. на палестинската правозащитна организация Al-Haq. В доклада се цитира статия на Haaretz от 2012 г., според която палестинците, свързани към водопроводната мрежа, тогава са плащали 2.64 шекела за кубичен метър на Западния бряг и 2.38 шекела за кубичен метър в Ивицата Газа. Към онзи момент тези суми са се равнявали съответно на 0.7 долара и 0.6 долара.
Стойностите са посочени в контекста на възникнал спор, при който Израел иска да покачи тарифите за водата към Палестинската автономия.
Посочените тарифи обаче са на повече от десетилетие и не се отнасят до битовите тарифи за вода в Израел.
Според данни на Palestinian Central Bureau of Statistics (PCBS) и Palestinian Water Authority (PWA) около 22% от наличната вода в Палестина през 2021 г. е била закупена от израелската национална водна компания Mekorot.
В доклад от 2018 г. Световната банка отбелязва, че водният сектор в Западния бряг и Газа е изправен пред сериозни финансови и инфраструктурни предизвикателства. Според доклада много домакинства разчитат и на вода, доставяна с цистерни, която често е значително по-скъпа от водата от обществената мрежа.
В официалната таблица на PCBS за 2023 г. средните потребителски тарифи за вода в Ивицата Газа са между 1.38 и 1.98 шекела за кубичен метър в зависимост от потреблението (между 0.47 и 0.67 долара по обменен курс от юни 2026 г.), а в Западния бряг – между 3.44 и 4.06 шекела (между 1.17 и 1.38 долара).
С цел да получим по-актуални данни, се свързахме с PCBS. В имейл до AFP от 15 юни 2026 г. статистическата служба предостави таблица с данни за тарифите за вода до 2025 г. включително.
Според статистиката средните потребителски тарифи за вода в Западния бряг през 2024 г. варират между 3.48 и 4.13 шекела за кубичен метър в зависимост от потреблението, а през 2025 г. – между 3.71 и 4.28 шекела. По обменен курс от юни 2026 г. това се равнява приблизително на между 1.19 и 1.40 долара за кубичен метър.
За Ивицата Газа PCBS посочва, че редовните водни тарифи са били преустановени през 2024 и 2025 г. заради войната. Вместо това статистическата служба отчита цени на питейна вода, доставяна с цистерни. Данните показват, че независимо от закупеното количество, цената на практика е сходна за литър вода. За 1000 литра, или един кубичен метър, цената е нараснала от 30 шекела (около 8.2 долара по обменен курс от юни 2026 г.) през 2023 г. до 211 шекела (около 57.5 долара) през 2025 г.
В друг доклад на Световната банка от 2024 г. се посочва, че след началото на войната над 57% от водната, санитарната и хигиенната инфраструктура в Газа е била повредена или разрушена, а пречиствателните станции и помпените станции за отпадъчни води не функционират. Това допълнително затруднява достъпа до вода и санитарни услуги.
Цени на водата в България
Посочената в публикациите цена от 3.03 евро за кубичен метър вода в България също не е напълно точна. В България няма единна национална цена на водата. Формирането на цените се урежда от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно нея цените се изчисляват по методика, изготвена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предлагат се от ВиК операторите и се одобряват с решение на комисията. Поради това цените се различават в отделните територии, обслужвани от различни оператори.
Механизмът за ценообразуване на ВиК услугите беше потвърден от Българската асоциация по водите (БАВ) в имейл до AFP от 23 юни 2026 г.
"Цената на водата в различните райони в страната е различна и се определя от редица фактори, свързани с регионалните различия в инфраструктурата, природните ресурси и разходната структура на ВиК операторите", каза за AFP в статия, публикувана през април 2025 г., Богомил Николов, изпълнителен директор на "Активни потребители" – една от най-старите организации за защита на потребителите в България.
Данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показват, че към 1 януари 2026 г. цените за доставяне, отвеждане и пречистване на отпадъчни води варират значително между различните ВиК оператори. Посочената сума от 3.03 евро е най-близка до тарифата на "ВиК – Варна", където общата цена за доставяне, отвеждане и пречистване на битови отпадъчни води е 2.523 евро без ДДС, или около 3.03 евро с ДДС.
Това обаче не е национална цена за България. Например при "ВиК" ООД – Силистра общата цена е 2.748 евро без ДДС, или около 3.30 евро с ДДС – това е най-високата цена, регистрирана в страната в началото на 2026 г. Най-ниската цена пък е на "ВиК – Батак" ЕООД – 0.30 евро без ДДС, или около 0.36 евро с ДДС, като е важно да се отбележи, че за "ВиК – Батак" не е включена цена за пречистване на битови отпадъчни води.
Сравнението на цените на водата между България и Израел се вписва в стар и повтарящ се наратив, свързан със Споразумението за сътрудничество между България и Израел в областта на водите, подписано през март 2021 г. и влязло в сила през юли 2024 г. Според масово споделяни публикации в социалните мрежи България е прехвърлила на Израел контрола върху водните си ресурси. Твърдението е опровергано от българската организация за проверка на фактите Factcheck.bg.
Споразумението не предвижда прехвърляне на контрол върху българските водни ресурси, нито налага конкретни задължения на България. То е рамково споразумение и предвижда сътрудничество чрез обмен на опит, експертиза и информация във водния сектор.
България разполага със значителни водни ресурси, но водният сектор в страната е изправен пред сериозни проблеми. В статия на AFP от юли 2025 г. изследователят Емил Гачев от Българската академия на науките посочва, че в страната "всяка втора капка" се губи, преди да стигне до чешмата. Според него проблемите във водния сектор са свързани най-вече със загуби по мрежата, остаряла инфраструктура, лошо управление и засилващите се климатични рискове.
Според данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) към 21 юни 2026 г. близо 15 000 души в страната са били на режимно водоподаване. Броят на засегнатите обаче обикновено се увеличава през горещите месеци. Например към края на август 2025 г. над 260 000 души в страната са били без вода или на сериозен воден режим.
Copyright © AFP 2017-2026. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас