Дезинформация за цената на храни и комунални услуги подхранва антиевропейски настроения

"Европейското икономическо чудо", пише потребител на Facebook, споделяйки списък с хранителни продукти и комунални услуги с предполагаемите им цени за 2021 г. и 2024 г. Постът му е споделен над 2500 пъти от 2 април 2025 г. насам.

"Това са така наречените европейски ценност", коментира един от потребителите. "Когато влезем в еврозоната, тези цени ще ни се струват ниски“, пише друг. Трети добавя: "Ако сравним цените с тези от преди 1990 г., ще стане още по-ясно накъде ни води Европа“.

Някои потребители обаче поставят под въпрос надеждността на посочените цени. Въз основа на публично достъпни данни и експертен анализ AFP установи, че макар цените на цитираните в публикацията продукти наистина да са се увеличили, заявеният скок е силно преувеличен.

Image

Снимка от екран на публикация в социалната мрежа, споделяща невярна информация. Направена на 17 април 2025 г.

Цените на тези млечни продукти са се повишили с около 50%, а не с 200%.

Първите продукти, споменати в публикацията, са кашкавал и сирене. Твърдението е, че цените им са се повишили от 8 и 7 лева през 2021 г. до 28 и 18 лева през 2024 г., което представлява увеличение съответно с 250% и 157%.

За да сравним тези цифри, направихме справка с официалната статистика. Национален статистически институт предоставя данни за средните цени на хранителните продукти, които са достъпни онлайн (архивиран линк), включително и за продуктите, споменати в невярната публикация.

AFP използва данните на НСИ, за да създаде тази таблица:

"Споменатите от вас постове в социалните мрежи не могат да бъдат обективни", коментира за AFP Богомил Николов, изпълнителен директор на една от най-старите асоциации за защита на правата на потребителите - "Активни потребители" в имейл, получен на 16 април 2025 г.

"Както сами виждате средната цена на кашкавала през 2021 година не е била 8 лева", каза Богомил Николов. "Дори през 2014 година този продукт не е струвал толкова, ако се върнем в далечната 2004 година е по-вероятно да се доближим до тази цена", добави той. 

"Средната цена на килограм сирене също не е била 7 лева за 2021, цената за този продукт е близка до 9 лева", обясни той. 

"Значимото поскъпване на цената на сиренето (а и на останалите млечни продукти) е индикатор за проблеми в този сектор. С това значително поскъпване биха могли и да се обяснят (не да се оправдаят) проблемите с качеството, за които многократно сигнализираме през последните години", обясни още Николов.

В началото на 2023 г. служебното правителство реши да създаде уебсайт - foodprice.bg, на който да се следят цените на основните хранителни продукти с цел справяне с инфлацията (архивни линкове тук и тук).

Последните налични данни не показват рязко повишаване на цените към април 2025 г. - цената на бялото сирене е 16,87 лева, а на кашкавала - 23,74 лева за килограм (архивни връзки тук и тук).

Цената на хляба е нараснала с 36%, а не с 62%

Цената на хляба също е спомената в невярната публикация като се твърди, че е струвал 1,6 лева през 2021 г. спрямо 2,6 лева през 2024 г. - увеличение с 62,5%

По данни на НСИ обаче цената е била 1,8 лева през 2021 г. и 2,47 лева през 2024 г., което прави увеличение от 36,46%.

"Хлябът също е поскъпнал, но не е бил 1,60 лева през 2021 година, а 1,80 лева", каза Богомил Николов. "Ценовите данни за бял хляб показват нарастване в дългосрочен план – от 0.80 лв./кг през 2004 г. до 4.15 лв./кг през 2024 г.", допълни той.

"Въпреки отчетливото увеличение през последните години, след пика в цените се наблюдава известно поевтиняване към настоящия момент", допълни Николов. "Понастоящем, няма основание за потребителско безпокойство относно цената на хляба, тъй като, според данни от Foodprice.bg, се наблюдава процес на ценова нормализация", обясни той. 

Годишният ръст на т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени в България - измерител на инфлацията, който проследява промените в цените на стоките и услугите - започна да се ускорява в началото на 2021 г., достигна своя връх през февруари 2023 г., след което започна да намалява.

Цените на енергията и чешмяната вода са се повишили, но не толкова рязко, колкото се твърди

Освен за цените на храните, в невярната публикация във Facebook се твърди и за значително увеличение на цените на електроенергията, парното и водата : 182% за парното, 120% за електроенергията и 257% за водата.

Цените на тези стоки се регулират от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

"Официалните данни на КЕВР не потвърждават посочените твърдения за изменението на цените на електроенергия, топлоенергия и питейна вода за битови потребители в периода 2021–2024 г.", заяви говорител на КЕВР пред AFP в имейл, получен на 15 април 2025 г.

Цените на топлоенергията и на електроенергията се определят на годишна база - от 1 юли до 30 юни на следващата година - и следователно "следователно те имат прогнозен характер с отчитане на прогнозите за ценообразуващите фактори. Едногодишният период дава на потребителите ценова прогнозируемост на техните бюджети", заяви за AFP говорител на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Те добавиха, че цените за регионалното топлоснабдяване и електроразпределение се определят индивидуално.

Прессъобщенията за решенията на комисията за цените на топлинната енергия (2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.) и на електроенергията (2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.) са достъпни на уебсайта на комисията.

Според говорителя на комисията, за отоплението се наблюдава средно увеличение в национален мащаб от 16,23% от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г., последвано от увеличение от 29,73% от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г., леко увеличение между 0,05% и 0,48% от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. и средно намаление от 8,47%, предвидено за периода от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г.

AFP сравни средните цени на отоплението за периода 2021-2022 г. и 2024-2025 г. и установи, че увеличението е с около 14,06 % - далеч под заявеното увеличение от около 182.

Според отговорите на КЕВР цените на електроенергията са се увеличили средно с 4,40 % през 2021 г., с 3,4 % през 2022 г., с 4,37 % през 2023 г. и с 1,77 % през 2024 г. - "най-ниското увеличение през последните десет години и значително под годишната инфлация".

Тези данни отново показват слабо увеличение, което е далеч под заявените в публикацията 120 %.

Вода: 54%, а не 257% увеличение

КЕВР предостави и таблица, обобщаваща "средно-претеглена комплексна цена (включваща услугите доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води)" в лв/м³ с ДДС:

Image

Снимка от екран от отговор на КЕВР до AFP, съдържащ данни за цените за ВиК. Направен на 17 април 2025 г.

Данните показват, че цените са се увеличили от 2,79 лв. за куб. м през 2021 г. до 4,32 лева през 2024 г., което представлява увеличение от 54 %, което е значително по-малко от заявените 257 %. Тези данни обаче са средни за цялата страна, тъй като е възможно да има разлики в отделните региони.

"Цената на водата в различните райони в страната е различна и  се определя от редица фактори, свързани с регионалните различия в инфраструктурата, природните ресурси и разходната структура на ВиК операторите", заяви Богомил Николов пред AFP.

Информация за цените на водата може да се намери на уебсайтовете на регионалните ВиК дружества - например Софийска вода за столицата на България. Използвайки Wayback Machine - инструмент, който позволява достъп до архивни версии на уеб страници, можем да видим, че цената е била 2,935 лв/м³ през 2021 г. и се е повишила до 3,695 лв/м³ днес- увеличение с 25,89%. За Силистра това увеличение е около 67% от 2021 г. до 2024 г..

Доходите са се увеличили повече от цените от 2015 г. насам

Експертите посочват, че динамиката на цените на храните и комуналните услуги винаги трябва да се анализира във връзка с нарастването на доходите.

На 17 април 2025 г. Националният статистически институт (НСИ) публикува нови данни за доходите и разходите на българските домакинства. Според официалната статистика в периода 2015-2024 г. доходите на домакинствата са се увеличили 2,6 пъти. През 2024 г. нарастването на доходите изпреварва ръста на разходите на домакинствата. Между 2015 г. и 2024 г. разходите на домакинствата се увеличават 2,5 пъти. (архивна връзка).

Богомил Николов подчертава, че "освен нарастването на цените на хранителните и нехранителните стоки и услуги, се наблюдава и съответно увеличаване на доходите на домакинствата". Той подчертава, че "важно е цените на тези стоки и услуги да не се разглеждат изолирано от промените в доходите, тъй като взаимодействието между тях е от съществено значение за реалната покупателна способност на потребителите".

Според него „благодарение на нарастващите доходи днес потребителите могат да си позволят значително по-големи количества стоки и услуги в сравнение с 2004 г. - ясен показател за подобряване на жизнения стандарт и покупателната способност“.

Потребителските цени често са обект на дезинформация

Видно от коментарите под неверните твърдения, те предизвикват негативни коментари, насочени срещу членството на страната в ЕС.

Дезинформацията, свързана с потребителските цени, е често срещана в българския пейзаж. AFP вече е развенчавала подобни твърдения тук, тук, тук.

"Европейският съюз определено играе роля за ръста на доходите - достъп до единния пазар, инвестиции, заетост в рамките на ЕС“, казва Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, пред AFP на 18 април 2024 г. "Що се отнася до цените, паричната политика на ЕЦБ може да окаже влияние, но отново би било трудно да се твърди, че повишаването на цените се дължи на ЕС", добави той.

"Анализът показва, че европейските енергийни политики нямат значимо отражение върху ценовата динамика в енергийния сектор през периода 2021-2024 г.", коментира говорител на българската Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), допълвайки, че "за ценовия ръст след 2022 г. голямо влияние имат геополитическите процеси и най-вече войната на Русия в Украйна, която от 2022 г. постави световната икономика в нова ситуация".

"Тези неверни публикации симулират доказателство, че всичко поскъпва, като показват увеличение в пъти на цената на даден широко разпространен продукт или битова сметкa", казва Никола Тулечки, анализатор на тенденциите в дезинформацията и съосновател на организацията “Данни за добро“, в съобщение до AFP на 17 април 2025 г.

"На практика безплатни за създаване, те провокират гняв у хората, защото ги карат да си припомнят неприятния момент, в който са се наложили да платят високите си сметки. Този гняв след това се пренасочва (в коментарите) към обекта на информационната атака – например правителството или Европейския съюз", допълва той.