Това е снимка на продукт от висок клас, който винаги е бил двойно по-скъп от най-масово използваното олио

“Течно злато на цена от 6 лева!!!” пише в текста към снимката, споделена в този пост във Facebook от 20 април 2021 г., споделен над 880 пъти оттогава. Постът твърди, че “цените на основните хранителни продукти достигнаха непосилни нива за джоба на обикновения българин, докато доходите драстично намаляха…” На снимката се виждат рафтове в магазин с наредени бутилки, които напомнят на такива със слънчогледово олио и етикет с цена от 5.79 лв. Подобна цена е близо два пъти по-висока от обичайната цена на слънчогледовото олио.

Този пост е публикуван от общинския съветник в Бургас Владимир Павлов. Той е от крайнодясната партия “Възраждане”, която е с ясна антиправителствена позиция. Неговият пост е споделен над 2700 пъти за пет дни.

Повечето от коментарите под тези публикации в социалната мрежа показват, че хората са повярвали, че снимката свидетелства, че цената на слънчогледовото олио, което е основен хранителен продукт, действително се е покачила драстично. “Това олио от злато ли е направено?” пита потребител “Засрамете се!” казва друг. “Те искат да ни убият” пише трети.

В същото време има и коментари, които обръщат внимание, че на снимката се вижда шарлан - продукт, по-скъп от обикновеното слънчогледово олио, което може да бъде купено на много по-ниска цена.

Снимката от Facebook поста не е съвсем ясна, но при поглед отблизо се вижда, че действително на бутилката пише шарлан.

Проверихме, че именно това е продуктът от снимката като посетихме няколко магазина за хранителни стоки в София на 22 април 2021 г. Видяхме, че обикновеното слънчогледово олио струва между 2 и 4 лева.

 

 

Шарлан и слънчогледово олио - каква е разликата?

“Така нареченият шарлан е бутиков продукт, който не е предназначен за масовия потребител” обясни Цветелина Пенева, финансов директор на "Папас Ойл" - един от най-големите производители на слънчогледово олио в България.  Proveri.AFP разговаря с нея по телефона на 22 април 2021 г.

“Шарланът се произвежда по бутикова технология - така както се е правело в XIX в. Слънчогледовото семе се пресова студено, така както се прави зехтина.” обяснява още тя.

Тази технология има много по-нисък рандеман. Слънчогледовото семе съдържа около 44% масло. При студено пресоване от тях се добиват едва 22-23%, а при технологията, по която се произвежда масовото олио, се добиват 43%.

“Това означава, че от един тон семе чрез студено пресоване се добива 220-230 кг. ‘Шарлан”, а чрез модерната технология - 430 кг. слънчогледово олио” обяснява още Цветелина Пеева. Това обяснява и защо цената му е близо два пъти по-висока. “Този продукт разчита на две неща - носталгията по традиционната технология и схващането, че тя дава по-добър продукт за почитателите на здравословното хранене” добавя още тя.

Цените на олиото са се покачили, но не са станали двойно по-високи

В публикацията във Facebook се казва още, че “цените на основните хранителни продукти достигнаха непосилни нива за джоба на обикновения българин, докато доходите драстично намаляха…”

Действително е налице 19% увеличение на цената на едро на олиото от декември 2020 г. насам.

От данни на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата се вижда, че през декември 2020 г. цената на едро на слънчогледовото олио е била 2.58 лв, през януари 2021 г. - 2.57 лв., 2.64 през февруари 2021 г., 2.90 през март 2021 г. и 3.08 за седмицата на 16 април 201 г.

Към цената на едро трябва да се добави търговската надценка, която според комисията е около 17% за търговските вериги.

През последната година цената на нерафинираното олио (това е продуктът, който впоследствие се обработва, за да се получи слънчогледовото олио, което после купуваме в магазина) се е покачила от 642 на 1650 долара, посочва Цветелина Пенева от Папас ойл. “В същото време в цените на дребно не се наблюдава такъв ръст, защото нерафинираното олио е само една от съставките, формиращи крайната цена. Когато цената на едро се повишава, много често търговците намаляват надценката си” добавя още тя.

Цените на хранителните продукти са стабилни през последната година

“Последните две десетилетия бяха период на значителни изменения в потребителските цени - годините преди икономическата и финансова криза от 2009 г. бяха на ръст от по 5-10% годишно, но пък средата на 10-те години отбеляза дори лека дефлация” обясни Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика в писмен отговор до Proveri.AFP на 22 април 2021 г.

Той коментира още, че “въпреки първоначалните очаквания за ценови шок, една година след началото на пандемията от Covid-19 няма значителни повишения на цените.”

Неговият коментар се базира на официални данни от Националния статистически институт :” На годишна база през март 2021 общият индекс на потребителски цени е нараснал с едва 0,6%, а при хранителните продукти е 0% - тоест, повишаване на цените при храните като цяло липсва. Има разлики при отделните групи храни като при маслата повишението е най-значително – 14%, но това е много далеч от твърденията за удвояване на цената на каквото и да било растително или животинско масло. По-видим ръст има и при цените на хляба, но за сметка на това зеленчуците са поевтинели.”

Държавната комисия за стоковите борси и тържищата събира информация за цените на едро на хранителните стоки. Провери.AFP сравни ценовите нива на основните продукти между 2015 и 2020 г.

Средната заплата в България е най-ниска в ЕС, но приходите се покачват

Подвежащият Facebook пост съдържа твърдението, че приходите в България са спаднали драстично. 

Видно от данни на Министерството на труда и социалната политика, достъпни в този документ, около 18% от българското население (или 1.2 млн. души) живеят под линията на бедност (имат приходи по-малки от 363 лв.). По данни на Евростат актуалното индивидуалното потребление на домакинствата (показател, който измерва материалното благосъстояние на домакинствата) в България е най-ниското в ЕС. Съгласно същите данни България има най-ниският БВП на глава от населението (53% от средното за ЕС). Средната работна заплата в България е също в сравенение с другите държави-членки. 

Въпреки това, видно от данни на НСИ, доходите на домакинствата се увеличават през последните 10 години.

“Що се отнася до доходите, общият доход на домакинствата нараства през цялата 2020 г., но заради шоковете на пазара на труда намалява делът на работната заплата за сметка на пенсиите (тук роля изиграха и временните помощи с по 50 лева на пенсионер). От гледна точка на разходите, обърна се тенденцията към свиване на разходите за храна, които отново надхвърлиха 30% от всички, но това е за сметка на разходите за развлечения, транспорт и облекла” коментира Адриан Николов от ИПИ. 

Друго възможно обяснение за твърдението за драматичен спад на доходите е безработицата, предизвикана от Covid-19. Въпреки кризата нивото на коефициента на безработица за последното тримесечие на 2020 г. Е 5.2%, което е по-ниско от нивата за същия период преди пет години. През 2015 г. То е било 7.9%

Вместо заключение

Подвеждащите твърдения в тези публикации в социалните мрежи, че цените на основните хранителни продукти са се увеличили до степен, че са станали непосилни за обикновенните хора, подкрепени с внушението, че цената на бутиков продукт като шарлана се отнася за обикновено олио, очевидно целят да всеят паника и да заблудят обществото. 

Употребата на голословното твърдение, че “идва глад” пък внася емоционална нотка. 

Както стана ясно от този текст обаче тези внушения се базират от една страна на изопачаване на истината за реалната цена на олиото, както и на твърдения за цените на храните и нивата на доходите в страната, които нямат нищо общо с реалността