Чатботове генерират невярна информация за еврото в България
- Публикувано на 08 януари 2026 г. в 14:47
- Време за четене: 8 минути
- От: Bozhidar ANGUELOFF, AFP Bulgaria
На 1 януари 2026 г. България стана 21-вата страна, която премина към еврото – почти 20 години след като балканската държава се присъедини към Европейския съюз. Скоро след влизането на страната в еврозоната в социалните мрежи в най-бедната членка на ЕС започнаха да се разпространяват публикации, които споделят неверни и подвеждащи твърдения за българските евромонети и евробанкнотите, които ще се печатат в България. Няколко публикации във Facebook споделят предполагаем отговор от ChatGPT, който невярно внушава, че българските монети от 20 евроцента – на които е изписано "стотинки" – не са официална валута и нямат парична стойност. В друга Facebook публикация потребител споделя отговор от Gemini 3 на Google, който погрешно предполага, че България все още не е приела еврото и че "българското евро" не може да се използва за разплащания в Германия. Тези твърдения обаче са неверни, което отчасти може да се дължи на ограниченията на големите езикови модели (LLM). Евромонетите с българска национална страна са законно платежно средство във всички държави членки на валутния съюз. Евробанкнотите, които ще се печатат в България, няма да се различават от останалите евробанкноти и също ще бъдат законно платежно средство.
На 1 януари 2026 г. България прие единната европейска валута – еврото – събитие, посрещнато както с радост, така и с тревога. Няколко дни по-късно във Facebook започнаха да се разпространяват неверни публикации за евромонетите с българска страна.
Тази Facebook публикация от 4 януари 2026 г. споделя снимка на лицевата и обратната страна на две български монети от 20 евроцента. Според потребителя, когато попитал ChatGPT дали първото изображение показва официална евромонета, чатботът отговорил: "Това не е официална парична монета."
В предполагаемия отговор се твърди още, че на едната страна на монетата пише "20 euro cent", а на другата – "стотинки" на кирилица, "с изображение, наподобяващо българския конник/мадарския мотив". Посочва се, че не съществува реална валута, която едновременно да е "цент" и "стотинки", и че въпросната монета най-вероятно е "жетон / сувенир / фантазийна монета", но не и законно платежно средство, както и че "няма нумизматична стойност като официална монета".
След това във Facebook бяха публикувани подобни постове, например тук, тук, тук, тук, тук и тук, които общо са споделени над 1600 пъти. Същото изображение, придружено от сходно твърдение, беше споделено в Telegram и Instagram.
Въпреки че някои потребители оспорват твърденията в коментарите под публикациите, много други изглежда приемат отговора на ChatGPT за достоверен, като коментират, че евромонетите с българска страна са "фалшиви" и няма да се приемат извън България. "Значи, взеха ни парите и ни дават жетони … Чудя се дали хартиените не са белязани и тях да не ги взимат навънка", пише един потребител. Друг коментира: "Същото е и с монетите от 1, 2, 5 и 50 евроцента. С други думи всички монети освен тези от 1 и 2 евро са фалшиви".
Потребителят, първоначално разпространил твърдението, също така погрешно внушава в поредица от други публикации – тук, тук и тук – че България все още не е приела еврото и затова няма право да пуска в обращение евромонети.
Тази Facebook публикация от 4 януари споделя екранна снимка на отговор от чатбота на Google Gemini 3 на въпроса: "Може ли да пазарувам с българското евро в Германия?" В отговора се казва: "България все още не е въвела еврото като своя национална валута, така че не можете да пазарувате с българско евро в Германия, тъй като такова не съществува". В надпис над екранната снимка потребителят пише: "Мафия! Сега ще искат да ни вземат и азбуката сигурно или идентечноста!"
Проверката на AFP обаче установи, че твърденията в тези отговори от чатботове са неверни. Чатботовете понякога могат да генерират неточни отговори.
Всички евромонети с българска страна са законно платежно средство в България и в останалите 20 държави от еврозоната, както и в другите държави, в които се използва еврото.
Дизайн на българската страна на евромонетите
Монетите на всяка държава членка на ЕС, която е приела еврото, имат обща европейска страна и т.нар. "национална страна", която се определя от съответната държава. Това е заложено в Регламента на ЕС относно техническите характеристики на евромонетите, предназначени за обращение (архивиран линк).
В България дизайнът на националната страна на евромонетите беше одобрен в края на 2023 г. от Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), а художествените проекти бяха изработени от Монетния двор (архивирана връзка). Според този дизайн на монетите от 1 и 2 евро се изписва на кирилица думата "евро", на монетата от 1 евроцент се изписва "стотинка", а на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента се изписва "стотинки". През април 2025 г. дизайнът беше преработен, като единствената промяна е годината на емисията – 2026 г. (архив).
Дизайнът на българската страна на евромонетите е публикуван на сайтовете на Българската народна банка (тук), Европейската централна банка (тук), официалния сайт на еврото (тук), както и в Официалния вестник на ЕС (тук).
Монетите, показани в публикациите във Facebook, напълно съответстват на официалния дизайн на българските монети от 20 евроцента (лице и гръб), както се вижда от сравнението отдолу. Следователно те не са жетони, сувенири или фантазийни монети, както се твърди в публикациите с отговори от чатботове.
Националните страни на монетите от 20 евроцента на другите европейски държави, използващи еврото, може да видите тук.
Евробанкнотите, които ще се печатат в България, ще имат абсолютно същия дизайн като тези, които се печатат в останалите страни, използващи еврото.
Законно платежно средство
Въпреки че евромонетите с българска страна носят надписа "стотинка" или "стотинки", номиналната им стойност е в евро, а не в стотинки – обратно на твърденията на някои потребители във Facebook. Според сайта на ЕС номиналната стойност на евромонетите е обозначена на общата европейска страна на монетите.
Еврото е единственото законно платежно средство в държавите, които са приели единната европейска валута. За евробанкнотите този статут е уреден в член 128 (архив тук) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а за евромонетите – в член 11 от Регламент (ЕО) № 974/98 (архивирана връзка).
Евромонетите с българска страна са законно платежно средство във всички държави членки на паричния съюз – противно на отговорите от чатботове, които се разпространяват онлайн. Това важи напълно и за евробанкнотите, които ще се печатат в БНБ.
Еврото е официална валута и в държави, които не са част от ЕС или еврозоната, като Монако, Сан Марино, Ватикана и Андора. То се използва "де факто" като вътрешна валута и в Черна гора и Косово.
Грешки на езиковите модели
Зададохме на няколко чатбота въпроса: "Това официална евро монета ли е?", като прикачихме и същата снимка с двете български монети от 20 евроцента.
Един и същ промпт, използван в два различни режима на поведение на ChatGPT, доведе до противоречиви отговори. Например, режимът "Auto" (автоматичен) даде отговор, подобен на този, споделен в публикациите във Facebook.
Междувременно режимът "Thinking" (задълбочено мислене) идентифицира монетата на изображението като "официална евро монета – монета от 20 евроцента с българската национална страна" и посочи Европейската централна банка като източник, както се вижда от сравнението по-долу.
И в двата режима под полето за въвеждане беше изписано, че "ChatGPT може да допуска грешки".
След това въведохме същия въпрос със същото изображение и в други чатботове – Gemini 3 на Google, Copilot на Microsoft и Grok на xAI. Gemini и Grok идентифицираха монетата като такава "с официалния дизайн на българската национална страна за монетата от 20 евроцента, одобрен от Българската народна банка (БНБ)", и предоставиха линк с контекст относно присъединяването на България към еврото на 1 януари 2026 г. Copilot също разпозна правилно монетата, но заяви, че "България все още не е въвела еврото в обращение, но това се очаква да се случи от 1 януари 2026 г."
Попитахме същите чатботове и дали е възможно да се пазарува с българското евро в Германия. С изключение на Copilot, който заяви, че българско евро все още не съществува, всички останали чатботове еднозначно отговориха, че българските евромонети са законно платежно средство и могат да се използват във всички държави от валутния съюз.
Един от големите недостатъци при използването на чатботове е, че те могат да допускат грешки и да предоставят неточна информация. Големите езикови модели (LLM) също не винаги разполагат с актуална информация, тъй като обучението им е ограничено до определен момент във времето. Тези ограничения са описани в официални източници на разработчиците на езикови модели – например от OpenAI за ChatGPT и от Google за Gemini.
Преходен период
Съветът на ЕС утвърди фиксиран обменен курс от 1.95583 лева за едно евро. На 1 януари 2026 г. всички банкови сметки в страната бяха автоматично превалутирани по този курс. Периодът на двойно обращение ще продължи до 31 януари 2026 г., след което разплащания ще могат да се извършват само в евро.
Проучвания показват, че българите остават разделени по въпроса за приемането на единната европейска валута. Според изследване, проведено през октомври и ноември 2025 г., 51% от българите подкрепят влизането на страната в еврозоната, докато 44% са против. Тези данни се открояват на фона на рекордната подкрепа за еврото на ниво ЕС от 74% – най-високото ниво от въвеждането на банкнотите и монетите през януари 2002 г.
Повече информация за евромонетите с българска страна и евробанкнотите, включително съвети как да се разпознават истинските от фалшивите, можете да намерите в тази поредица от обяснителни видеа на БНБ (архивиран линк тук).
AFP вече опроверга и други твърдения, свързани с приемането на еврото в България, например тук, тук и тук.
Copyright © AFP 2017-2026. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
