Политическите сътресения в България не спират въвеждането на еврото, категорични са експерти
- Публикувано на 18 декември 2025 г. в 15:41
- Време за четене: 5 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
България е в нова политическа криза, след като антикорупционни протести през последните седмици принудиха правителството да подаде оставка. Това провокира подвеждащи публикации в социалните мрежи, твърдящи, че страната няма да пристъпи към планираното приемане на еврото на 1 януари 2026 г. Експерти обаче заявиха пред AFP, че въвеждането на еврото в България не е засегнато от оставката на правителството. България вече е изпълнила всички необходими стъпки за влизане в еврозоната, а говорител на ЕК потвърди, че оставката на правителството не засяга този процес.
На 12 декември 2025 г. парламентът гласува да приеме оставката на кабинета на българския министър-председател Росен Желязков. На 15 декември 2025 г. президентът започна консултации с парламентарните партии, като стана ясно, че никоя от тях няма да се опита да сформира правителство в този парламент. Това означава, че през пролетта ще има предсрочни парламентарни избори.
"Без правителство няма евро! Честито!" гласи публикация във Facebook от 11 декември. "Евро няма да има! Правителството подаде оставка! Браво Българи!"", се казва в друга публикация.
Публикациите са споделени стотици пъти.
Експертите обаче твърдят, че тези твърдения са подвеждащи. Присъединяването на България към еврозоната вече е преминало всички необходими етапи, а законодателната рамка е приета. Говорител на ЕК потвърди, че оставката на българското правителство не спира планираното преминаване към еврото на 1 януари 2026 г.
Влезли в сила решения
България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г., след положителни оценки на докладите за конвергенция от Европейската комисия и Европейската централна банка. Съветът на ЕС прие трите относими решения за това и определи фиксиран обменен курс от 1,95583 лева за евро. Периодът на двойно обращение ще продължи до 31 януари 2026 г.
Пътната карта на България за еврото започна с споразумение между правителството и централната банка през 2004 г. и продължи след официалното присъединяване на страната към ЕС през 2007 г. През 2015 г. България създаде Координационен съвет като част от подготовката за присъединяване към еврозоната.
Важен етап беше постигнат през юли 2020 г., когато България влезе в Обменния механизъм II – системата на ЕС, която свързва валутите, различни от еврото, с еврото, и в Банковия съюз. Това беше последвано от въвеждането на Националния план за преминаване към еврото през 2022 г. и Закона за приемане на еврото през 2024 г.
"Мисля, че ситуацията е много ясна. В това отношение трябва да бъдат изпълнени няколко критерия, а България ги е изпълнила. Всички основни критерии са изпълнени, всички съответни решения са взети и затова се планира от 1 януари следващата година България да използва еврото", заяви Балаш Уйвар, говорител на ЕК, по време на пресконференция на 12 декември 2025 г. Той отговори на въпрос на кореспондента на БНР дали има техническа възможност България да не се присъедини към еврозоната на 1 януари, както е планирано, или да напусне по-късно.
Експерт: присъединяването към еврозоната остава незасегнато
"Процесът на въвеждане на еврото е в ръцете на институции, които са независими и не трябва да бъдат засегнати от оставката на правителството", заяви за AFP Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, на 11 декември 2025 г.
"Други институции като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите също не са част от правителството и няма как оставката да повлияе на тяхната работа", добави той.
В изявление на правителството от 15 декември 2025 г. се отбелязва, че "ще бъдат въведени изключително строги контролни мерки за защита на потребителите в дните преди въвеждането на еврото в България". А в тази публикация от официалния профил на Министерски съвет се съобщава, че на 18 декември 2025 г. министър-председателят в оставка Росен Желязков се срещнал с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и е заявил: "България е готова да бъде активен и отговорен партньор в рамките на паричния съюз на ЕС. Приемането на еврото е резултат от последователни усилия и реформи и ще допринесе за икономическа стабилност, по-голямо доверие и нови възможности за българските граждани и бизнеса".
"Това е абсурдно твърдение, което няма нищо общо със закона", заяви доц. Боряна Мусева, ръководител на катедра "Международно право и международни отношения" и преподавател по международно частно право в Софийския университет, в телефонен разговор с AFP на 17 декември 2025 г.
"България е страна по международен договор, който е влязъл в сила, с всички последствия от това", добави тя.
"Няма никаква причинно-следствена връзка. Това е все едно да се каже, че автобусът няма да пристигне на спирката, защото някой в другия край на града не е закусил", обясни още Мусева.
"Въпреки вътрешните проблеми, официалният процес за присъединяване на България в еврозоната е завършен и правно обвързващ", заяви проф. Ингрид Шикова – един от създателите на катедра "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на Центъра за високи постижения "Жан Моне", в имейл до AFP на 12 декември 2025 г.
"На 8 юли 2025 г. процесът на одобрение от съответните европейски институции приключи, с което се потвърди присъединяването на България към еврозоната. Съветът на ЕС прие окончателните правни актове, необходими за въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., а обменният курс на лева към еврото е окончателно фиксиран", добави тя.
"Все пак трябва да бъдем предпазливи в тази сложна и до голяма степен непредвидима политическа обстановка. Колкото и минимална да е вероятността, ако нещо произтече от напрежението в страната, от политическите сили, които са против въвеждане на еврото, включително и от президента, то би било от страна на България, а не на Европейския съюз", добави Ингрид Шикова.
"Според мен, този сценарий е невероятен и мисля, че въпреки крамолите в Народното събрание и правителство в оставка, той няма да бъде допуснат", посочи още тя.
Някои експерти предполагат, че политическата нестабилност след оставката ще се отрази на приемането на еврото, но не и да го отмени.
Опити на "Възраждане" да отложи приемането на еврото
На 12 декември 2025 г. крайнодясната партия "Възраждане" внесе законопроект, в който се предлага въвеждането на еврото да бъде отложено с една година.
В законопроекта партията изтъкна, че присъединяването на България към единната валута трябва да бъде отложено след оставката на правителството и липсата на одобрен бюджет за следващата година.
На 17 декември 2025 г. обаче парламентът отхвърли предложението законопроектът да бъде включен в дневния ред като извънредна точка.
На същия ден пред сградата на Народното събрание в София се проведе протест от няколкостотин души срещу еврото от неправителствена организация, която стои и зад една от жалбите до Общия съд на ЕС относно въвеждането на еврото. Това съдебно производство също беше предмет на дезинформация, която AFP опроверга.
Проучвания показват, че българите са разделени по въпроса за приемането на единната европейска валута. Според проучване от юли 2025 г., проведено от Алфа Рисърч по поръчка на Министерството на финансите, 49.2% от анкетираните подкрепят въвеждането на еврото, а 45.8% са против (архив). Според проучване на Евробарометър, споменато по-горе, 43 % от българите подкрепят въвеждането на еврото, а 50 % са против. Междувременно на ниво ЕС резултатите показват рекордна подкрепа за единната валута от 74% – най-високото ниво от въвеждането на банкнотите и монетите през януари 2002 г.
Copyright © AFP 2017-2025. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас