Съдът на ЕС не е приел, че жалба срещу влизането на България в еврозоната е допустима

"ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА! Скъпи приятели, Днес, 04.12.2025 г., бяхме уведомени, че Общият европейски съд, със свое Решение от 28.11.2025 г., прие за допустима нашата Искова молба за незаконосъобразност по приемането на България в Еврозоната от 01.01.2026 г", гласи статус във Facebook от 4 ноември 2025 г. Той е публикуван от профил, който носи името и снимката на министъра на финансите от правителството на Жан Виденов, Румен Гечев.

Към публикацията е прикачена снимка на писмо от Общия съд на ЕС, в което пише: "Секретарят на Общия съд Ви уведомява, че делото е разпределено на..", след което следват имена на съдиите.

"Люксембург, 4 декември 2025 г. – Общият Съд на Европейския съюз обяви, че е дал ход на дело срещу Съвета на ЕС, след като прие допустимостта на искането за разглеждане на молбата, свързана с оспорването на законосъобразността на важни решения, касаещи въвеждането на еврото в България", завършва публикацията.

Публикацията е споделена над 1700 пъти оттогава. Медии като тук или тук също споделиха твърденията.

Друг потребител публикува същите твърдения, които бяха споделени над 8000 пъти, но по-късно актуализира публикацията, за да поясни, че искането не е било счетено за допустимо, а просто е било регистрирано.

На 5 декември 2025 г. пресслужбата на Съда на ЕС опроверга твърдението, като заяви, че съдът "не е вземал никакво решение по допустимостта, нито по основателността на жалбата."

Image

Снимка от екран на публикация, споделяща невярна информация. Направена на 6 декември 2025 г.

Съдът на ЕС опроверга твърденията

Някои от най-изявените анти-ЕС активисти обявиха на 22 септември 2025 г., че ще подадат жалба срещу решението на Брюксел да даде зелена светлина на присъединяването на България към еврозоната. Сходна жалба е подадена и от проруската "Възраждане". 

ЕС има две съдилища - Съда на Европейския съюз, най-висшия съд на ЕС, и Общия съд, и двата със седалище в Люксембург. Те тълкуват "правото на ЕС, за да гарантира, че то се прилага последователно във всички страни от ЕС, и разрешава правни спорове между националните правителства и институциите на ЕС", се посочва в тази обяснителна страница на ЕС. При определени обстоятелства съдът може да бъде "сезиран и от физически лица, дружества или организации, за да предприемат действия срещу институция на ЕС, ако считат, че тя по някакъв начин е нарушила правата им", се добавя в обяснението.

"Жалбата е подадена на 15 септември 2025 г. и е заведена в регистъра от секретариата на Общия съд на Европейския съюз с номер T-653/25", се посочва в съобщение от 5 декември 2025 г. на пресслужбата на съда в Люксембург.

"Общият съд не е вземал никакво решение по допустимостта, нито по основателността на жалбата", се посочва в прессъобщението.

"Завеждането на жалбата в регистъра, връчването ѝ на ответника и разпределянето на делото на съдебен състав са просто стандартни процесуални етапи", добавят от пресслужбата на съда.

"Важно е в този смисъл да се уточни, че завеждането на жалбата в регистъра, връчването ѝ и разпределянето на делото на съдебен състав по никакъв начин не предопределят изхода на делото.", се посочва в края на прессъобщението.

Електронното досие по дело T-653/25 не съдържа актове на съда.

Жалбата просто е заведена, смятат експерти

Както в Съда на ЕС, така и в Общия съд, делата преминават през писмена фаза, в която страните (а понякога и органи на ЕС) подават бележки, които се разглеждат от съдия-докладчик. Ако съдът проведе открито заседание, адвокатите на страните излагат аргументите си публично пред съдиите, а в Съда на ЕС – и пред генерален адвокат), които след това обсъждат и постановяват решение, според тази страница на ЕС.

"Ако Вие – като физическо лице или като дружество – сте претърпели вреди в резултат на действие или бездействие на институция на ЕС или на нейни служители, можете да предявите иск срещу тях в Съда по един от двата начина: косвено чрез националните съдилища (които могат да решат да отнесат делото до Съда на Европейския съюз) или директно пред Общия съд – ако решение на институция на ЕС Ви е засегнало пряко и индивидуално", се посочва още в обяснението.

"В Общия съд на ЕС винаги се образува дело когато е подадена жалба. В общия случай няма преценка на допустимост в момента на подаване на жалбата - тя трябва да е написана така, че да се вижда, че не е годна да бъде жалба", заяви доц. Христо Христев, адвокат и преподавател право на Европейския съюз в Софийския университет, в телефонно интервю за AFP на 5 декември 2025 г.

"По правило Съдът се произнася по допустимостта едва на много по-късен етап", добави Христев, като обясни, че това става след т.нар. "размяна на книжа", т.е. жалбата се изпраща на ответника – Съвета на ЕС – който може да отговори. След това може да има допълнителен обмен на становища между страните и Съдът се произнася по допустимостта едва след това, каза още Христев пред AFP.

"Твърдението в публикациите е невярно. Процедурата не може да се движи толкова бързо", заяви пред AFP на 5 декември 2025 г. доц. Станислав Костов, преподавател по европейско прави в Катедра "Европеистика" на Философския факултет на Софийския университет;

"Общият съд е уведомил жалбоподателя за състава, който е определен да гледа делото. Както знаем по процедурния правилник задължение на председателя е в най-бърз порядък да определи състава и това се е случило", обясни Костов. Той допълни, че Общият съд ще се произнесе на по-късен етап - с отделен акт или със самото решение.

България се готви да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г.

В някои публикации се твърди, че предполагаемо решение на съда в Люксембург е замразило присъединяването на България към еврото.

"Правото на ЕС не работи по този начин, защото съществува презумпция за законност. Жалбата не спира изпълнението на решението на Съвета", заяви Христо Христев пред AFP.

В дните след разпространяването на тези твърдения нито една българска институция не посочи по никакъв начин, че присъединяването на страната към единната валута на ЕС е било спряно, както се твърди.

"БНБ е в центъра на техническата и логистичната подготовка – операция, безпрецедентна за страната. Да, БНБ и банковият сектор са готови", заяви управителят на Българската национална банка Димитър Костов в интервю на 5 декември 2025 г.

На същия ден българският министър-председател Росен Желязков посети монетния двор на БНБ, за да се запознае с производството на евро монети от българска страна. "Готови сме напълно. С отсечените у нас евро монети ще може да се плаща навсякъде в Европа, а с европейските – у нас. Това е важна стъпка към успешно икономическо и социално развитие на страната ни", заяви Желязков, според правителствено прессъобщение, публикувано същия ден.

AFP вече опроверга твърденията относно присъединяването на България към еврозоната – тук, тук или тук.