Нидерландия не се е отказала от еврото и не се връща към гулдена от 2026 г.

"Преди час Нидерландия се отказа от еврото! От Нова година връщат гулдена!" Така започва кратък пост във Facebook групата "Подписка против еврото, аз подкрепям българския лев" от 27 юли 2025 г. Постът, който е споделен над 1700 пъти, продължава: "Гласуваха го единодушно! Коя БЪЛГАРСКА телевизия отрази това?"

Пост с абсолютно същото съдържание е публикуван и от потребител на 29 юли, като впоследствие е споделен повече от 780 пъти. Твърдението се разпространява до средата на месец август чрез споделяния или нови потребителски постове – тук, тук, тук и тук.

Твърдението, че Нидерландия се е отказала от еврото и връща гулдена, обаче е невярно и изфабрикувано. Няма доказателства за подобно гласуване, а Министерството на финансите на страната отрече информацията. Експерт заяви пред AFP, че учредителните договори на ЕС и техните ревизии не предвиждат процедура, по която държава членка може да напусне еврозоната, без да напусне и Европейския съюз.

До същите изводи е стигнала и проверката на българската платформа за проверка на фактите Factcheck.bg.

Image

Екранни снимки на Facebook публикации, разпространяващи невярна информация. Направени на 26 август 2025 г. Пресичащите се червени черти са добавени от AFP

Твърдението, че Нидерландия "се е отказала от еврото" е публикувано първоначално в групата "Подписка против еврото, аз подкрепям българския лев" на 27 юли от Facebook страницата "България може повече - na4moreta". Страницата е създадена на 13 юни 2025 г. и оттогава е събрала над 15 хиляди последователи. В описанието ѝ е посочено, че тя е хумористична – "комедиен клуб", и пише: "Най-добрите меменца в Instagram и (старческия) Facebook".

Въпреки че публикацията е от тази страница и много потребители отбелязват в коментарите, че информацията не е вярна, твърдението започва да се разпространява като достоверно, за което свидетелстват коментари и надписи върху споделянията: "Утре и нашите да откажат"; "Следва Германия"; "Е само България ще остане с евро и ще сме най най богатите"; "Няма български телевизии!!!"

Изфабрикувано твърдение

В нито един от постовете не е посочен конкретен източник на информацията. Търсене по ключови думи на български, английски и нидерландски не предостави доказателства, които да подкрепят твърдението, че държавата ще напусне еврозоната. Подобни съобщения не могат да бъдат открити в нито един достоверен източник.

В публикациите се посочва, че предполагаемото решение за напускането на еврозоната е "гласувано единодушно". Проверката на AFP в сайтовете на двете камари на нидерландския парламент – Горната камара (Сената) и Долната камара – също не откри релевантна информация (архиви тук и тук).

Тхайса Сейнтйе, прессекретар на министъра на финансите на Нидерландия Еелко Хейнен, също отхвърли твърдението. "Няма планове за напускане на еврозоната и връщане към гулдена. Не е имало нито дебат по тази тема, нито гласуване", каза тя в отговор по имейл на 22 август 2025 г.

"На 14 май се проведе пленарен дебат с участието на целия парламент относно Европа. Темата обаче беше докладът на Марио Драги и европейската конкурентоспособност. Пепейн ван Хоувелинген (FVD) ["Форум за демокрация" е крайнодясна евроскептична партия – бел. ред.] действително внесе предложение Нидерландия да напусне ЕС възможно най-скоро, но то беше отхвърлено", добави Сейнтйе.

Няма процедура за напускане на еврозоната

Учредителните договори на ЕС и техните ревизии предвиждат необратимост на членството в еврозоната – в тях не съществува процедура за напускане на валутния съюз. Това заяви в отговор на запитване на AFP проф. Ингрид Шикова – един от създателите на катедра "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на Центъра за високи постижения "Жан Моне".

"Еврозоната е паричен съюз на суверенни държави. Оттеглянето на държава от еврозоната може да бъде предполагано, но реално не съществува експлицитна правна процедура за това. Единствената клауза за напускане е член 50 от Договора за Европейския съюз, но той се отнася за излизане от ЕС, тоест за да напусне еврозоната, държавата трябва да напусне ЕС. Чл. 50 не е правна основа за напускане на еврозоната", посочи тя в мейл на 22 август 2025 г. Текстът на член 50 от Договора за Европейския съюз може да бъде намерен тук (архивирана връзка).

По думите на експерта основните договори съдържат редица разпоредби, които правят членството в еврозоната необратимо – например чл.140 от Договора за функционирането на ЕС определя необратимото фиксиране на курса, по който националната парична единица се заменя с еврото (архив).

"Според Европейската комисия, която, да не забравяме, е пазителка на Договорите, необратимостта на членството в еврозоната е интегрална част от договорната рамка и това следва да се спазва. Същото становище изказва Европейската централна банка, според която Договорът от Маастрихт включва протокол за преминаване към третия етап на икономическия и паричен съюз, в който държавите са декларирали необратимия характер на еврозоната", посочи още Шикова. Тя допълни, че не съществува и клауза за изключване от еврозоната в случай, че държава отказва да се съобразява с общите правила и процедури на съюза.

Шикова припомни и че по време на финансовата криза през 2009 г. са обсъждани възможни сценарии за промяна на договорите – тогава експерти предлагат оттеглянето от еврозоната да става с единодушно решение на Съвета на ЕС и на Европейския съвет със съгласието на Европейския парламент. "Но това мнение силно се оспорва от юристите."

Нидерландия е една от държавите основателки на Европейския съюз и една от първите страни, приели еврото. Държавата е и сред учредителките на Икономическия и паричен съюз (ИПС) – тя ратифицира Договора от Маастрихт през 1992 г., с който се създава ИПС, и поема ангажимент да въведе еврото при изпълнение на т.нар. Маастрихтски критерии. От 1 януари 1999 г. еврото става официална валута за безналични операции, а от 1 януари 2002 г. влизат в обръщение евробанкнотите и монетите. Периодът на двойно обращение – когато и гулденът, и еврото имат статут на законно платежно средство в страната, приключва на 28 януари 2002 г.

Обикновеното ратифициране на международни договори в Нидерландия се извършва с обикновено мнозинство в двете камари на парламента. Понастоящем евентуално напускане на ЕС и съответно на еврозоната би могло да стане чрез такова гласуване и задействане на член 50 от ДЕС. През 2019 г. в страната беше внесен законопроект за добавяне на "европейска клауза" в Конституцията, която щеше да направи процедурата за напускане по-сложна: преди задействането на член 50 щяха да са необходими два парламентарни прочита за промяна на Конституцията – при първия е достатъчно обикновено мнозинство, а при втория – квалифицирано мнозинство от две трети в двете камари. Между двете гласувания традиционно се провеждат нови парламентарни избори, за да се потвърди волята на народа. Предложението обаче беше отхвърлено през 2021 г.

В Нидерландия няма задължителен механизъм за национален референдум, а консултативните референдуми бяха премахнати през 2018 г. Теоретично е възможно парламентът да приеме специален закон за провеждане на референдум по въпроса, но такъв вот би имал политически, а не правно обвързващ характер, освен ако не бъде изрично предвиден като задължителен.

В Нидерландия няколко парламентарно представени партии застъпват евроскептични позиции – "Партия на свободата" (PVV), "Форум за демокрация" (FvD) и в по-умерена степен партията "JA21".  Според проучване на Евробарометър, проведено между март и април 2025 г., 88% от нидерландците подкрепят еврозоната и еврото (архивиран линк).

България и еврото

България ще приеме еврото от 1 януари 2026 г., след като Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха положителна оценка на конвергентните доклади, а Съветът на ЕС одобри плановете и определи фиксиран курс – 1.95583 лв. за 1 евро. Периодът на двойно обръщение ще продължи до 31 януари 2026 г. (архивиран линк).

Приемането на еврото обаче среща силна съпротива, която често е придружена от разпространяване на неверни или подвеждащи твърдения. AFP вече е опровергавала подобни твърдения – тук, тук и тук.

Социологически проучвания показват разделение на българите по отношение приемането на общата европейска валута. Според изследване на "Алфа рисърч", проведено през юли 2025 г. по поръчка на Министерството на финансите, 49.2% от анкетираните граждани подкрепят въвеждането на еврото, докато 45.8% са против (архив). Според същото проучване на Евробарометър, посочено по-горе, 43% от българите подкрепят въвеждането на еврото, а 50% са против. Междувременно на ниво ЕС резултатите отчитат рекордна подкрепа за единната валута от 74% – най-високото ниво от въвеждането на банкнотите и монетите през януари 2002 г.