Цитат срещу еврото, приписван на убития шеф на Deutsche Bank, е изфабрикуван

„Алфред Херхаузен директор на Дойче банк 1990 г: ЕВРОТО Е СЪЗДАДЕНО, ЗА ДА ДОНЕСЕ БАНКРУТ НА ЕВРОПА! КАЗАНО ПРЕДИ 32 ГОДИНИ!“, гласи Facebook публикацията, споделена над 5700 пъти от края на януари 2025 г., като само в последните дни на февруари над 1500 потрбители споделиха твърдението.

Преди да добие популярност през 2025 г., същият "цитат" е публикуван и декември 2022 г. от фейсбук групата "Само Факти, без фалшиви новини". Oттогава е споделен над 5800 пъти, включително и наскоро. Тази група е и сред администраторите на друга общност във Facebook - "Референдум против еврото! Да запазим българския лев", която може да се похвали с над 92 000 последователи.

"Българският лев е българската идентичност!", коментира потребител. "Искам референдум за еврото!", пише друг.  Някои потребители обаче правилно отбелязват, че през 1990 г. Херхаузен вече е бил покойник.

Image

Екранна снимка на публикация, споделяща невярна информация. Направена на 27 февруари 2025 г.

Невярното твърдение се разпространяваше, докато новоизбраното правителство работеше по завършването на една от последните стъпки за влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2026 г. (архивна връзка).

Плановете на правителството да приеме еврото доведоха до протест, организиран от проруската крайнодясна партия "Възраждане" на 22 февруари 2025 г., при който демонстранти атакуваха офисите на официалното представителство на ЕС в столицата. Протестиращите се опитаха да щурмуват сградата, а хвърлен коктейл Молотов предизвика кратък пожар на входната врата. Прозорците на първия етаж бяха счупени, а сградата беше напръскана с червена боя (архивна връзка). Тълпата изгори и чучела на високопоставени служители на ЕС, включително на председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Партия "Възраждане" има редица възражения срещу влизането на България в еврозоната, включително опасения относно икономическия суверенитет и инфлацията.

Присъединяването към еврозоната обаче се счита за един от основните приоритети на българското правителство. "Водени от разбирането, че присъединяването към Еврозоната ще донесе само ползи за икономическото и социално развитие на страната ще подчиним всички политики и решения, за да ускорим въвеждането на еврото като официална валута в България", четем на стр. 12 от програмата на кабинета на министър-председателя Росен Желязков (архивирана връзка).

Общественият дебат за еврото е съпроводен от дезинформация. През 2023 г. AFP опроверга твърденията на икономиста Григор Сарийски, един от най-гласовитите противници на приемането на еврото, който невярно заявява, че България е единствената страна, в която не е проведен референдум за присъединяване към еврозоната.

Изфабрикуваният цитат на Херхаузен е друг пример за невярна информация, разпространявана в този контекст.

Херхаузен подкрепя идеята за общата валута

Роден през 1930 г. в тогавашна Западна Германия, Алфред Херхаузен се издига от помощник-управител в комуналната компания Рургас до председател на Дойче банк, като пионер в приватизацията и разширява дейността на най-голямата банка в страната в области като консултантски услуги и недвижими имоти (архив). Само три седмици след падането на Берлинската стена, на 30 ноември 1989 г., Херхаузен е убит, когато дистанционно управлявани експлозиви взривяват бронирания му автомобил. Атентатът се приписва на Фракция "Червена армия" - крайнолява антикапиталистическа бойна група.

Предвид годината на смъртта му, Херхаузен не би могъл да направи предполагаемото изявление за еврото през 1990 г.

Неговият биограф, както и историческият институт на Дойче банк, който отговаря за съхраняването и проучването на историята на банката, също заявиха пред АFP, че цитатът е невярен.

"Доколкото ми е известно, Херхаузен никога не е казвал нещо подобно на очевидно измисления цитат", заяви Фридерике Затлер, автор на биографията на Херхаузен: "Банкер, Креативен мислител, Глобален играч. Един немски живот", казва пред АFP на 28 февруари 2025 г. (архив тук). "Той смяташе, че европейският паричен съюз е силно желан, но многократно е подчертавал, че успехът му зависи от определени условия. Според него те включваха бърз напредък в икономическата и икономическополитическата интеграция на Европа и - от първостепенна важност - независима Европейска централна банка", добави тя.

Сатлер изпрати откъс от книгата си, в който се посочва, че още през 1989 г. Херхаузен публично се е "изказал в полза на единната европейска валута". "Разходите по транзакциите, които произтичат от съвместното съществуване на дванадесет различни валути, са пречка за конкурентоспособността на компаниите", е цитиран Херхаузен.

Говорителят на Дойче банк Кристофър Р. Шпрингер, отговаряйки от името на историческия институт на банката, потвърди, че цитатът, който се разпространява в България, е изфабрикуван. "Алфред Херхаузен никога не е казвал този цитат. Херхаузен никога не се е изказвал отрицателно за бъдещия Европейски паричен съюз (който беше създаден десетилетие след убийството му). Той дори е ходил на промоционално турне за общата валута", пише Шпрингер в имейл до AFP на 28 февруари 2025 г.

В сборник с речи и есета, достъпен на уебсайта на Дойче банк, Херхаузен е цитиран да казва: "Признавам, че все още ни предстои трънлив път, но съм убеден, че проблемите могат да бъдат решени и че 2000 г. е реалистична цел за осъществяването на паричния съюз" (архивирана връзка).

Други източници също показват, че Херхаузен е имал положителна позиция по отношение на общата валута на ЕС. В книгата "Пътят към Маастрихт: преговорите за икономически и паричен съюз" на Кенет Х. Ф. Дайсън (1999 г.), която разказва за преговорите за икономически и паричен съюз от около 1988 г. до 1991 г., Херхаузен се споменава няколко пъти - макар и никога да не е главен герой на общата европейска валута. Книгата е достъпна онлайн в Internet Archive след регистрация. "Той беше изразител на мнението, че единният европейски пазар, ИПС и политическият съюз трябва да следват един след друг в този ред", пише на страница 269.

"Трудно мога да си представя добре функциониращ европейски пазар без наличието на единна европейска валута и европейска централна банка", казва Херхаузен в портрет, публикуван през юли 1989 г. от The New York Times (архивна връзка).

Пътят към общата валута

От края на 60-те години на миналия век европейските държави се стремят към икономически и паричен съюз (ИПС), за да координират икономическите политики, да установят обща парична политика и да въведат единна валута. Общата валута обеща предимства като по-лесна трансгранична търговия, по-голяма икономическа стабилност и по-голям избор за потребителите. Политическите и икономическите предизвикателства обаче, включително слабата политическа ангажираност и пазарната нестабилност, забавиха напредъка (архив).

Усилията за стабилизиране на обменните курсове доведоха до създаването на Европейската парична система (ЕПС) през 1979 г., която отбеляза значителна стъпка към парична координация. Под ръководството на Жак Делор управителите на централните банки очертават конкретен план за ИПС в Доклада Делор от 1989 г. (архивна връзка). Това води до Договора от Маастрихт , договорен през 1991 г., който поставя правната основа на еврото. След години на подготовка еврото е въведено през 1999 г. за електронни трансакции, а през 2002 г. става физическа валута.

Въпреки това едва през декември 1995 г., или шест години след убийството на Херхаузен, ЕС избира "евро" за наименование на своята единна валута.

Пътят на България към еврозоната

В ЕС има 20 държави, които са заменили националната си валута с евро (архивна връзка).

Пътят на България към приемането на еврото започва през 2004 г., когато българското правителство и Българската народна банка подписват споразумение за въвеждане на еврото. След присъединяването на България към ЕС, през януари 2007 г., страната активизира усилията си. През юли 2015 г. е създаден координационен съвет за подготовка за членство в еврозоната. Този ангажимент доведе до присъединяването на България към Валутнокурсовия механизъм II (ВМ II) и Банковия съюз през юли 2020 г. До май 2022 г. беше одобрен Национален план за въвеждане на еврото, а през декември 2022 г. беше подписан меморандум за производство на евромонети. През август 2024 г. българският парламент приема Закон за въвеждане на еврото. През февруари 2025 г. България официално поиска извънредни доклади за конвергенция от Европейската комисия и Европейската централна банка, с което отбеляза ключова стъпка към приемането на еврото (архивна връзка).

Image

Протестиращи подпалват фигури на служители на ЕС, включително на председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, по време на демонстрация срещу еврото в София на 22 февруари 2025 г. (AFP / Nikolay DOYCHINOV)

През април 2023 г. политическа партия "Възраждане" внесе около 600 000 подписа с искане за провеждане на референдум за това дали българският лев да остане единствената официална валута до 2043 г. Няколко месеца по-късно парламентът отхвърли предложението. Това решение беше оспорено пред Конституционния съд. В началото на февруари 2024 г. конституционните съдии окончателно постановиха, че такъв референдум не може да се проведе, тъй като българското законодателство забранява провеждането на референдуми по въпроси, които вече са уредени в подписани от страната международни договори, и такъв референдум може да се проведе само преди ратификацията на тези договори (архивна връзка).

Неотдавнашно проучване на агенция "Мяра" показа, че 57 процента от българите са против приемането на еврото, 39 процента го подкрепят, а останалите не са решили.  Според директора на агенцията Първан Симеонов скептицизмът се дължи на застаряващото население, значителното социално неравенство и силната културна привързаност към лева. Той добави: "Има устойчивост при нагласите за еврозоната, често са свързани с ръста на цените, страховете на хората и инфлацията" (архивна връзка).