Конституцията не позволява на президента да насрочи референдум без решение на Народното събрание

"В случай че парламентът не приеме референдум за еврото..... Президентът по чл. 102 има правомощия да насрочи ВЕДНАГА РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЛЕВА!" Така започва публикация в Facebook от 11 май 2025 г. 

В поста се твърди, че според Конституцията на Република България президентът може еднолично да инициира провеждането на референдум, "без да има нужда да внася предложение за гласуване в НС". 

Подобни твърдения се разпространяват и в други Facebook постове като този, този и този, както и в публикации и коментари в социалната мрежа Х. Посочените постове са споделени близо 500 пъти във Facebook.

Предложението за референдум за въвеждане на еврото от 2026 г. на президента Румен Радев дойде, докато България очаква извънредния конвергентен доклад на Европейската комисия за готовността на страната за влизане в еврозоната на 4 юни 2025 г.

На фона на засилените усилия на българското правителство за присъединяване към паричния съюз през 2026 г., в онлайн пространството се разпространяват неверни и подвеждащи твърдения, свързани с общата европейска валута, които вече бяха опровергани от AFP тук, тук и тук.

Последното твърдение, което се споделя онлайн – че президентът може да насрочи референдум без решение на парламента, също е невярно. Експерт потвърди пред AFP, че президентът няма правомощие да свика национален референдум без решение на Народноо събрание. Според Конституцията държавният глава трябва първо да внесе предложението за гласуване в Народното събрание. 

Твърдението беше опровергано и от платформата за проверка на фактите Factcheck.bg (архивирана връзка).

Image

Екранни снимки на Facebook публикации, разпространяващи невярна информация. Направени на 14 май 2025 г.

Според данни от скорошно социологическо проучване на агенция "Мяра" идеята за провеждане на референдум относно еврото среща широка обществена подкрепа в България – 63.3% от българите са "за", а 35.3% са "против". 

Същото проучване показва и че повечето българи се противопоставят на въвеждането на еврото – едва 34.4% заявяват, че го подкрепят, докато 54.9% са против.

Какво казва Конституцията

Само Народното събрание има правомощията да "приема решение за произвеждане на национален референдум". Това е записано в т. 5 от чл. 84 на Конституцията на Република България (архив тук).

Според т. 1 от чл. 98 от основния закон президентът "насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание".

Image

Екранни снимки от Конституцията на Република България: чл. 84, т. 4 (отгоре); чл. 98, т.1 (отдолу). Направени на 14 май 2025 г. Акцентите в лилаво са добавени от AFP.

Това беше потвърдено в съобщение до AFP на 14 май 2025 г. от доц. д-р Симеон Гройсман – преподавател по Обща теория на правото в Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". 

"В чл. 102, ал. 3 на Конституцията отново са споменати референдумите – вече във връзка с указ на президента, с който той ги насрочва след решение на НС", коментира Гройсман и допълни: "Въпросният чл. 102 в тази си част урежда института на приподписването или т. нар. контрасигнатура – понеже част от президентските укази се подписват от министър-председателя или от министър, чл. 102, ал. 3 посочва, че определени укази – на практика тези, чрез които президентът си взаимодейства с Народното събрание, не подлежат на такова министерско приподписване."

Същите изводи се потвърждават и в академичната литература.

В последното издание (април 2025 г.) на учебника по конституционно право на проф. Емилия Друмева – преподавател по конституционно право и бивш съдия в Конституционния съд на България – се посочва: 

"Уредбата в КРБ е принципна; разположена е в няколко разпоредби. Те предвиждат: в Република България се произвеждат национални и местни референдуми; датата за произвеждане на национален референдум се определя от президента на Републиката след като Народното събрание е взело решение за това (чл. 84, т. 5, чл. 98, т. 1); национални и местни референдуми се провеждат на базата на всеобщо и равно избирателно право, с пряко и тайно гласуване (чл. 10) ... Всички други въпроси са оставени за уреждане със специален закон."

Правомощието на президента на България да прави предложение за произвеждане на национален референдум е уредено в чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (архивиран линк). 

Член 14, т. 1 от същия закон също ясно посочва, че президентът може да определи датата за провеждане на референдум само след като Народното събрание е взело решение по въпроса.

"Президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание."

На 13 май 2025 г. председателят на Народното събрание Наталия Киселова отхвърли предложението на президента Румен Радев за провеждане на национален референдум относно приемането на еврото, като го обяви за недопустимо.

Според Киселова "предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. № 13/ 2023 г."

Цитирането решение обявява за противоконституционно предложението за провеждане на национален референдум за запазване на българския лев, внесено от крайнодясната и проруска партия "Възраждане".

България трябва да гарантира ценова стабилност, за да бъде приета в еврозоната от 2026 г. На 15 май българският министър-председател Росен Желязков заяви, че остава "оптимист" относно бъдещото присъединяване на страната въз основа на последните данни за инфлацията.