ЕС не може да отменя избори: изказването на бившия комисар Тиери Бретон е погрешно интерпретирано

"Бившият еврокомисар Тиери Бретон вече говори за евентуално анулиране на предстоящите избори в Германия: "Направихме го в Румъния и очевидно ще трябва да го направим, ако се наложи, в Германия". Тоест ако резултатът е ги устройва, просто анулират изборите. Вече дори не се правят че си играят на демокрация, изобщо не им пука", гласи публикация в Telegram, видяна над 3000 пъти от 10 януари 2025 г. насам. Тя е споделена в канал, многократно опровергаван от Агенция Франс-Прес като споделящ невярна информация (тук, тук, тук, тук, тук, тук). Въпросният канал носи името на организацията "Български войнски съюз Васил Левски", чието закриване беше поискано от прокуратурата през май 2024 г. с мотива, че извършва противоконституционна дейност. 

Сходни твърдения се споделят и във Facebook. "Потресаващ пример за уродливото фашистко-диктаторско мислене на един доскорошен еврокомисар!", започва публикация от 13 януари 2025 г. "Бивш еврокомисар: "Анулирахме изборите в Румъния и ще го направим и в Германия, ако АзГ спечели", пък гласи заглавието на публикация в сайт, който през годините е публикувал невярна информаци, опровергавана от AFP (тук, тук). 

Елон Мъск, собственик на X и открит поддръжник на германската крайнодясна партия AfD (архив тук), сподели на 10 януари 2025 г. публикация със същия цитат и откъс от интервю с Тиери Бретон за френския телевизионен канал RMC.

Видеоклипът и невярното твърдение бяха споделени в постове на сръбски, хърватски ,немски ,чешки ,румънски ,словашки, нидерландски, френски ,испански, италиански и гръцки език . Политик от AfD също сподели твърдението, като цитира Елон Мъск.

Изявленията на Тиери Бретон обаче бяха селективно изрязани и извадени от контекста. Бившият комисар на ЕС говореше по RMC за това как ЕС може да използва своя Закон за цифровите услуги (DSA) в случай на намеса на платформите на социалните медии в изборните процеси (архив тук).

Image

Снимки от екран на публикации в социалните мрежи, споделящи заблуждаваща информация. Направени на 4 февруари 2025 г.

В интервюто, излъчено на 9 януари 2025 г., водещата Аполин дьо Малерб разговаря с Бретон за опасността за Европа, ако Илон Мъск се намеси и повлияе на предизборните кампании и политиката на европейските държави членки. Бретон обясни, че ЕС е правно подготвен за това с DSA. "Сигурен съм, че ще бъдат взети всички мерки, за да се гарантира, че той спазва закона", каза Бретон.

След това Аполин дьо Малерб го пита дали ЕС трябва да се страхува от Мъск като собственик на X и Starlink и нов виден член на администрацията на Тръмп.

"Нека да изчакаме и да видим какво ще се случи и да запазим хладнокръвие. И нека да прилагаме нашите закони в Европа, когато има риск те да бъдат заобиколени. Ако не ги прилагаме, това наистина може да доведе до намеса. Направихме го в Румъния, ще трябва да го направим, ако се наложи, и в Германия", каза Бретон. В подвеждащите публикации в социалните медии беше показано само последното твърдение.

Споменаването на Германия идва след постове на Мъск в полза на AfD, както и след разговор между Мъск и главния кандидат на AfD Алис Вайдел, който вече е бил насрочен по време на интервюто на Бретон.

В Румъния обвиненията за скрити политически кампании в полза на популистки крайно десен кандидат и за манипулиране на алгоритмите на TikTok накараха румънския Конституционен съд да отмени президентските избори, а отделно ЕС да "открие официална процедура срещу TikTok за изборни рискове съгласно Закона за цифровите услуги" (архивирани тук и тук).

Актът за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA) е регламент на Европейския съюз, който има за цел да защитава правата на потребителите на цифрови услуги в големите онлайн платформи като Facebook, X и търсачките. Доставчиците на услуги като социалните мрежи например трябва да гарантират свободата на изразяване и да предприемат действия срещу речта на омразата и манипулациите, обясни Европейската комисия. Държавите членки на ЕС са отговорни за прилагането на DSA. Бретон беше комисар на ЕС по въпросите на вътрешния пазар в периода 2019-2024 г. и изигра ключова роля в преговорите по този регламент.

Конституционният съд на Румъния обяви президентските избори за невалидни, а не ЕС

Кандидатът на крайната десница Калин Джорджеску изненадващо спечели първия тур на президентските избори в Румъния в края на ноември 2024 г. (архивирван линк). Конституционният съд обаче обяви вота за невалиден през декември, като заяви, че изборният процес е бил нередовен и че избирателите са били манипулирани чрез незаконно фаворизиране на кандидат за президент в социалните медии, след като в разсекретени от президентската канцелария разузнавателни документи бяха изброени "агресивни руски хибридни действия", включително кибератаки (архивирано тук).

В документите се описва и масовото популяризиране на Джорджеску в социалните медии в навечерието на вота (архивирано тук). Все още не е ясно кой е организирал скритите политически кампании или се е възползвал от платформите на социалните медии, като разследванията на местните издания сочат към либерално-консервативната румънска партия PNL (архивирано тук).

Първият тур на изборите в северната ни съседка ще се проведе отново на 4 май 2025 г.

Според експертите на Science Media Center Germany решението на румънския съд се основава преди всичко на румънската конституция, която гарантира свободни, редовни и честни избори. Това означава "предотвратяване на всякаква неоправдана намеса в изборния процес", коментира професорът по право Матиас Кетеман от Университета в Инсбрук в изявление във връзка с решението (архивирано тук).

Според докладите за сигурността, представени на Конституционния съд, свободното гласуване е било застрашено по време на кампанията за президентските избори. Въпреки това тези изборни принципи "съответстват на основната цел на Акта за цифровите услуги", обясни Кетеман. "Поради дезинформационната кампания, установена от румънския Конституционен съд, по-специално относно фалшивите акаунти, използвани в координирана кампания, и недекларираната платена политическа реклама в Tiktok, е вероятно да има нарушение на DSA".

Комисията на ЕС "откри официална процедура срещу TikTok за предполагаемо нарушение на Закона за цифровите услуги (ЗЦУ) във връзка със задължението на TikTok да оцени и намали правилно системните рискове, свързани с честността на изборите, по-специално в контекста на неотдавнашните президентски избори в Румъния на 24 ноември", се обяснява в съобщението за медиите. Никъде обаче не се споменава нито резултатът от изборите, нито анулирането му (архивирана връзка). 

Бретон отговори на Мъск: ЕС не може да анулира избори

Самият Тиери Бретон отговори на публикацията на Елон Мъск и отхвърли подвеждащото твърдение. "ЕС не разполага с механизъм за анулиране на избори където и да било в ЕС", написа той на 11 януари 2025 г. Изявленията му, цитирани в подвеждащите публикации, се отнасяха "до прилагането на DSA и неговите задължения за модериране".

В отговор на запитване на AFP Бретон потвърди по телефона на 24 януари 2025 г., че твърдението е "фалшива новина". "ЕС не разполага с абсолютно никакъв подобен механизъм ." Бретон и Мъск вече са имали публичен спор относно DSA.

Търсене по ключовите думи "избори" и "отмяна" в Договора за Европейския съюз (архивиран тук) и в Договора за функционирането на Европейския съюз, не даде относими резултати, които да подкрепят подвеждащото твърдение (архивиран линк).

Матиас Руферт, професор и ръководител на катедрата по публично право и европейско право в Хумболтовия университет в Берлин, обясни в имейл до AFP на 27 януари 2025 г., че ЕС няма правомощия да обявява националните избори в своите държави членки за недействителни.

Говорителка на представителството на Европейската комисия в Германия също потвърди това пред AFP в имейл на 24 януари 2025 г.

Обявяването на изборите за недействителни в Германия не може да стане без Бундестага

Теоретично изборите за Бундестаг в Германия могат да бъдат оспорени и съответно повторени. "Съгласно Основния закон (член 41) германският Бундестаг взема решение относно валидността на федералните избори", обясни за AFP на 19 януари 2025 г. говорителка на Федералния избирателен орган, отговарящ за федералните избори. След това има възможност за подаване на жалба за изборите до Федералния конституционен съд Европейският съюз не играе никаква роля в този процес.

Федералното правителство също опроверга подвеждащото твърдение в публикация в Instagram.

Подобно на Румъния, член 38 от германския основен закон гарантира, че изборите за Бундестаг се провеждат "по общ, пряк, свободен, равен и таен" начин.

Ако законът бъде нарушен или бъдат допуснати сериозни нарушения, изборите за Бундестаг могат да бъдат оспорени, обяснява Матиас Кеттеман в свой анализ за Научния медиен център на Германия. "Сериозни нередности и нарушения на закона обаче са налице само ако са в състояние да променят изборния резултат или поставят под съмнение честността на целия изборен процес", казва той.

AFP вече опроверга на немски език подобно твърдение за предполагаемо анулиране на изборите от страна на федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер.