Подвеждащи сравнения на детските помощи и разходите за бежанци, се споделят в социалните мрежи

Бежанците в България не получават държавна помощ, която е десетки пъти по-голяма детските надбавки, противно на твърденията, споделени от хиляди потребители от началото на март 2024 г. Официалните данни показват, че средният месечен размер на разходите за кандидат за международна закрила, е много по-малък от твърдените в публикациите"40 лв. на ден". Освен това средствата се предоставят под формата на подслон, храна и др., а не в брой. Две седмици след вземането на решение за предоставяне на статут на бежанец цялото финансиране се спира, така че получилите хуманитарен или бежански статут всъщност не получават подкрепа от държавата. В същото време семейните и социалните помощи в повечето случаи зависят от приходите и за тях могат да претендират както български граждани, така и лица, търсещи или получили закрила. Те започват от 50 лв. на месец за едно дете, което е повече от твърдените в публикацията "40 лв. на месец". 

"Това се казва държава, 40 лева на ден за бежанец и 40 лв. на месец за българско дете! Поклон пред щедростта на българската държава!",  гласи Facebook пост, споделен над 2000 пъти от началото на март 2024 г. 

Търсейки по водния знак на клипа, показващ профил в друга социална платформа, стигаме до публикация в TikTok от 8 март 2024 г. със същия банер, която оттогава е била гледана 122 600 пъти. 

"На този ден, 3/9/2022 г.", гласи постът, който вероятно се отнася за 3 март 2022 г., един от първите дни на руската инвазия в Украйна.  По това време в България се разпространяват неверни твърдения, че бягащите от войната ще получават по 40 лв. в брой на ден от държавата, вече опроверган от "Агенция Франс-Прес" (AFP). Това твърдение се базираше на манипулативно представяне на решението на правителството да изплаща до 40 лв. на собствениците на хотели, които се съгласяват да приемат украинци.  

Image

Скрийншот от публикация, споделяща заблуждаваща информация. Направен на 3 април 2024 г.

Публикацията се разпространява в момент, когато в България се наблюдава вълна от дезинформация по темата за миграцията, придружена от нападения над чужденци. 

Колко получават бежанците от държавата и под каква форма?

Според член 29, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците търсещите закрила имат право на "подслон и храна", " социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани", "здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани" (архив).

"Финансовият ресурс за средна месечна издръжка за лице, търсещо международна закрила, което е настанено в център към ДАБ при МС, е 395 лв.", съобщава Ирина Данева, говорител на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в имейл от 22 март 2024 г. до AFP.

Нищо от това обаче не се дава директно на бежанците, а се използва за покриване на тези разходи. "В сумата влизат средства за здравна осигуровка, храна и разходи за престой в центровете към ДАБ при МС",  уточни говорителката на ДАБ. 

"Цената на един храноден за човек по договор с фирмата изпълнител е в размер на 4,81 лв. без ДДС или 5,77 с ДДС – към днешна дата средствата се осигуряват от европейски фондове и не са част от бюджета на Агенцията", допълни тя.

 Подобни са и стойностите на офертите, получени в последния търг за доставка на храна за бежанските центрове, които могат да се видят на портала за електронни обществени поръчки тук.

За тези, които са избрали да не пребивават в бежански център, а да живеят в частни домове, "не се отпуска финансов ресурс, с изключение на месечна здравна осигуровка", обясни още говорителката на ДАБ. 

След получаване на окончателен отказ или предоставяне на статут в рамките на 14 дни лицето "следва да напусне териториалното поделение към Агенцията в 14 дневен срок, както и приключва финансовото му подпомагане (предоставяне на подслон, храна, здравно осигуряване и др.)", обясни още Данева, което означава, че действително получилите статут на бежанци всъщност не получават никакво финансиране.

Бягащите от войната в Украйна

Бягащите от войната в Украйна, могат веднага да получат т.нар. временна закрила, която им дава статут, позволяващ да кандидатстват за подслон и друга помощ. През март 2022 г. правителството прие Програма за хуманитарна помощ за украинските граждани, получили временна закрила, чието действие оттогава е удължавано многократно, последно до 30 април 2024 г. (текстът на решението може да бъде изтеглен оттук).

Още в първите седмици след руската инвазия българското правителство реши да предостави 40 лева "на човек на нощ за период до три месеца от датата на подаване на молбата за закрила", но тези пари се изплащаха на хотелите, в които хората бяха настанени и програмата продължи само няколко месеца. 

Понастоящем държавата предоставя на местата за настаняване, приютяващи украински бежанци, 16,35 лв. или 18 лв. на нощ в зависимост от това дали мястото е категоризиран туристически обект или не. 

"От 1 октомври 2023 г. до 31 октомври 2023 г., настанените по Програмата украински граждани у нас са 5049",  отговори пресслужбата на Министерството на туризма в имейл до AFP от 28 март 2024 г., като уточни, че това са последните актуализирани данни. Министерството управлява програмата за настаняване, тъй като тя е организирана съвместно с хотелите и другите места за настаняване.

"По отношение на бежанците от Украйна на територията на страната, от страна на ДАБ при МС се поема само здравното им осигуряване",  oбясни Ирина Данева от ДАБ. Тя уточни, че "при първоначалната регистрация за закрила на територията на страната, за украинските граждани от 18 г. до 65 г., здравното осигуряване се заплаща от ДАБ при МС в рамките на първите 3 месеца", а след това "право на здравно осигуряване до приключване на временната закрила имат: деца от 0 до 18 г. възраст, жени над 63 г., мъже над 65 г. и лица от уязвими групи." Хората, които не попадат в нито една от тези групи, трябва да си плащат сами, както е обяснено на тази страница,  месечната здравноосигурителна вноска е 28,40 лв.

За разлика от лицата, търсещи международна закрила, тези със статут на временна закрила като украинските бежанци, не се отпускат  средства за храна. Въпреки това този статут е по-благоприятен, тъй като получателят е със същите права като лице с дългосрочна виза.

Социални и семейни помощи: равни права

Лицата, търсещи закрила, и тези, на които такава е предоставена, имат достъп до социалната система на страната - също като българските граждани. Съгласно Закона за убежището и бежанците кандидатите за закрила имат право "на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани".

Според чл. 2, ал. 6 от  Закона за социалното подпомагане :  "чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила" могат да се ползват от социални помощи. 

Според чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца правата по закона се предоставят и на "бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна."

"Всички деца чужди граждани и деца бежанци в риск имат право на различните видове социални услуги за деца. Това право имат и техните родители или законни представители", се обяснява на уебсайта на Агенцията за социално подпомагане. Отново, подобно на българските граждани, украинците имат достъп до еднократни и целеви помощи, както се обяснява на този правителствен уебсайт.

С други думи, както обясни говорителят на ДАБ преди две години, "чуждите граждани с предоставен статут на убежище, бежанец, хуманитарен статут, временна закрила, разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, имат право на едни и същи помощи с българските граждани, но само при условие, че отговарят на нормативните изисквания за социално подпомагане". 

Законът за семейните помощи за деца предвижда различни помощи - еднократни и месечни, като условието за повечето от тях е доходът на семейството да е под определен минимум, който се определя всяка година със Закона за държавния бюджет. Според този разяснителен документ на Агенцията за социално подпомагане през 2024 г. "на семействата със средномесечен доход на член от семейството, по-нисък или равен на 710 лв. се предоставя пълният размер на месечната помощ", а за "семействата с доход между 710,01 лв. и 810 лв. включително помощта е в размер на 80 на сто от пълния размер на помощта".

За 2024 г. месечните помощи за отглеждане на едно дете е 50 лв., 110 лв. за семейства с две деца и т.н..

Размерът на доходите е без значение в случай на месечните помощи за дете с трайно увреждане и в някои други случаи. Той не е от значение и за еднократните помощи при раждане или осиновяване.