Шведски следовател, разследвал експлозиите на газопровода "Северен поток", е намерен мъртъв? Внимавайте с тези слухове.
- Тази публикация е по-стара от една година.
- Публикувано на 27 октомври 2022 г. в 13:37
- Време за четене: 7 минути
- От: Nathan GALLO, AFP Франция
- Превод и адаптация: Rossen BOSSEV
Copyright © AFP 2017-2024. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Ерик Олсен е мъртъв. Ерик Олсен беше водещият разследващ нападението на Северния поток....", гласи Facebook пост от 10 октомври 2022 г. Към него е приложен скрийншот от туит на холандски език, в който се твърди, че Олсен е бил зам.-началник на шведската прокуратура.
"Олсен e намерен мъртъв у дома. Ужилване от пчела е причината за смъртта, кремиран е за часове. Отговарял е за разследването на саботажа на Nordstream", пише още в публикацията. Същото твърдение се съдържа и в туита към публикацията.
Фамилното име на следователя варира в социалните мрежи: Olsen, Ollsen, Ulsson or Ollson.
Пост със същото съдържание е публикуван и в Telegram
Според твърденията мъжът е отговарял за разследването на предполагаемия саботаж в края на септември на газопроводите "Северен поток" 1 и 2 в Балтийско море, които свързват Русия и Европа.
На 26 септември 2022 г. по двата газопровода, по които се транспортира руски газ за Германия, настъпват четири масивни теча, които според някои държави са причинени от подводни взривове. Обвинена, че стои зад течовете, Русия отрича всякаква отговорност и от своя страна обвинява Запада.
На 1 октомври Германия обяви създаването на съвместен екип с Дания и Швеция, който да разследва течовете. На 13 октомври Дания съобщи, че разследването "напредва добре".
Взривовете в "Северен поток" съвпаднаха и с откриването на нов газопровод от Норвегия до Полша през Дания, чиято цел е да се намали зависимостта от руския газ.
Енергийните доставки са основен геополитически и икономически въпрос между Запада и Русия, особено след като Русия започна инвазията си в Украйна в края на февруари.
Сходни твърдения за смъртта на предполагаем шведски следовател Ерик Олсен бяха широко разпространени и на полски, английски, френски и немски.
Шведските власти: "Няма данни за Ерик Олсен"
Шведските власти започнаха разследване на възможната причина за експлозиите, които засегнаха газопроводите "Северен поток" 1 и 2 в Балтийско море. Но проверката на AFP не откри лице с името Ерик Олсен или с подобно изписване да е споменато някъде от шведските институции, отговарящи за разследването.
Потърсена за коментар от AFP , шведската прокуратура заяви на 12 октомври, че "няма прокурор, отговарящ за делото [Северен поток], на име Ерик Олсон, починал в резултат на ужилване от пчела".
В няколко публикации се твърди, че с роднините на предполагаемия "заместник-ръководител на шведската прокуратура" дори са се свързали "колеги", за да изразят "съболезнованията си". Прокуратурата отхвърли публикациите, като заяви: "Това са "фалшиви новини"."
Шведската прокуратура също така посочи, че разследването по "Северен поток" в момента се води от Матс Люнгквист, който е цитиран в това съобщение до медиите от 6 октомври.
Според някои публикации в социалните мрежи, като например тази на френски, полицията в Стокхолм е направила изявления за смъртта на мъжа. В един такъв пост се твърди, че полицията е "съобщила някои подробности за случилото се" и е заявила, че "завещанието на Улсон [sic] " е било "открито с молба да бъде кремиран незабавно в случай на смърт".
Но на 12 октомври полицията в Стокхолм заяви пред AFP, че "не знае" за това лице и "не е комуникирала по въпроса".
На 18 октомври датската полиция съобщи на AFP по електронната поща, че "в полицията в Копенхаген няма служител с името Ерик Олсон (или друго подобно име). Името звучи като шведско".
Германската прокуратура, с която AFP също се свърза, отказа да коментира въпроса.
AFP направи различни търсения в интернет, но не открити относим резултат за Ерик Олсен. Други платформи за проверка на фактите стигнаха до същите заключения, както тук и тук.
Твърденията се споделят и в Telegram и в руската социална мрежа VK
Но кой е източник на необоснованите твърдения? Голяма част от публикациите споделят скрийншот на туит на нидерландски от 8 октомври от акаунт с име Ремко Ван Велзен, споделящ много проруски туитове за войната в Украйна.
Няколко часа по-късно обаче същият потребител обявява, че е изтрил първия туит, признавайки, че няма доказателства, че "г-н Олсон" е ръководил разследването. Според Ван Велзен той се е позовал на публикация в руската социална мрежа VK.
В тази публикация от проруски френскоезичен акаунт, споделена на 6 октомври, се казва, че Олсон е "обещал да каже на света истината за експлозията на тръбата на "Северен поток" и е обвинил тайните служби, че се опитват да изземат "ключови протоколи на бреговата охрана за саботаж". Публикацията заимства много твърдения от друг руски пост от 3 октомври от акаунт, наречен "Антирусофоб", чиито твърдения след това са споделени от други потребители.
Руската публикация на свой ред препраща към подобен пост в Telegram от 3 октомври, публикуван от руски акаунт, който подкрепя нахлуването в Украйна.
И в публикациите на VK, и тези в Telegram подвеждащото съобщение е илюстрирано с една и съща снимка на мъж, за когото се твърди, че е починалият следовател.
Но на оригиналната снимка, намерена от AFP чрез обратно търсене на изображения, всъщност е изобразен унгарският политик Боркай Жолт, както се вижда от тази статия от 2019 г. на унгарската медия "Унгария днес".
В Twitter норвежкият експерт по морски екосистеми Ерик Олсен дори уточни на 11 октомври, че няма нищо общо с шведски следовател, носещ името му.
Подозрения за саботаж: допълнително напрежение между Русия и Запада
Откриването на огромни течове от газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2" в края на септември предизвика допълнително нарастване на напрежението между Русия и западните държави на фона на настоящата война в Украйна и взаимните обвинения в саботаж на газопроводите в Балтийско море.
Първите огледи, извършени от началото на октомври от шведските власти, "засилиха подозренията за саботаж", като "детонациите" са причинили "значителни щети", както съобщи шведската прокуратура на 6 октомври.
"Виждаме, че в близост до "Северен поток 1" и "Северен поток 2" в шведската изключителна икономическа зона е имало детонации, които са довели до значителни щети по тръбопроводите", заяви в изявление същия ден Матс Люнгквист, специален прокурор, отговарящ за разследването.
"Проверките на мястото на инцидента засилиха съмненията за утежнен саботаж. На мястото на инцидента са иззети [доказателства], които ще бъдат разгледани", добави той.
Заподозряна, че стои зад взривовете, Русия се противопостави, като посочи с пръст Съединените щати, които на свой ред отрекоха каквато и да е отговорност. В изказване на енергиен форум в Москва руският президент Владимир Путин заяви, че сериозните течове, са резултат от "международен тероризъм".
"Ползвателите са ясни (...) Защото (този инцидент) засилва геополитическото значение на останалите газови системи, тези, които преминават през територията на Полша (...) и Украйна и които Русия е изградила за своя сметка. Но също така и за Съединените щати, които сега могат да доставят енергията си на високи цени", каза руският президент.
Белият дом от своя страна отхвърли обвиненията на Русия като "нелепи". "Всички знаем, че Русия от дълго време разпространява дезинформация и тук отново го прави", коментира в края на септември говорителката на Съвета за национална сигурност на Белия дом Адриана Уотсън.
Течовете по "Северен поток" дадоха повод и за други неверни твърдения и и конспиративни теории, споделяни в социалните медии. Някои потребители, например, спекулираха с катастрофата на частния самолет, принадлежащ на германския бизнесмен Петер Гриземан в началото на септември. Според тези твърдения компанията на Гриземан е отговаряла за поддръжката на турбините на "Северен поток". Някои потребители на социалните мрежи предположиха, че самолетът му е бил свален. Тези твърдения обаче не са верни и бяха опровергани от AFP на немски език.
През територията на България преминава продължението на газопровода "Турски поток", през който от 2021 г. Русия доставя газ за Сърбия и Унгария, заобикаляйки Украйна. На заседанието на Министерския съвет на 20 октомври 2022 г. служебният министър на енергетиката Росен Христов уведомява колегите си, че на извънредното заседание на 30 септември 2022 г. на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика са били изразени "мнения във връзка със сигурността на подобна инфраструктура, като България беше специално посочена като страна, през която преминава "Турски поток" и потенциална опасност."
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
