Уставът на ООН не разрешава на Русия да нахлуе в Украйна
- Тази публикация е по-стара от една година.
- Публикувано на 28 октомври 2022 г. в 15:53
- Време за четене: 7 минути
- От: Alexis ORSINI, Rossen BOSSEV, AFP Франция, AFP Bulgaria
Copyright © AFP 2017-2025. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
В публикациите неправилно се твърди, че уставът дава право на Русия като една от победителките във Втората световна война, да нахлуе в Украйна, за да предотврати "опитите за възраждане на нацизма". Но обвиненията на Москва, че украинското правителство е свързано с нацистката идеология, са подвеждащи и неоснователни.
Твърденията, че разпоредби от Устава на ООН дават право на Русия да нападне Украйна, се появяват в публикации в различни сайтове на български език (например тук или тук) от началото на октомври. Някои от тези публикации са споделени стотици пъти във Facebook впоследствие.
Публикациите бяха широко разпространени на различни езици, сред които словашки, чешки, френски и унгарски. Те се появяват отново в средата на октомври 2022 г., споделени от стотици потребители в постове като този или този.
Преходни разпоредби свързани със сигурността
Уставът на ООН е подписан от около 50 държави членки през юни 1945 г., след като нацистка Германия капитулира през май 1945 г. Втората световна война официално приключва едва през септември 1945 г. след капитулацията на Япония.
Уставът влиза в сила през октомври 1945 г. и определя принципите и функционирането на бъдещата Организация на обединените нации, чиято цел е да "сложи край на войната и да запази мира". С него се създава Съветът за сигурност на ООН, който провежда първото си заседание през следващата година с основна цел "поддържане на международния мир и сигурност".
Изготвен след капитулацията на нацистка Германия, но преди тази на Япония, Уставът съдържа "преходни разпоредби за сигурност" в членове 106 и 107.
В тези разпоредби се казва, че до създаването на Съвета за сигурност на ООН страните по Декларацията на четирите нации от 1943 г. (САЩ, Обединеното кралство, Съветският съюз и Китай) и Франция могат - след консултации помежду си и евентуално с други членове на ООН - да предприемат "съвместни действия от името на Организацията, необходими за целите на поддържането на международния мир и сигурност" срещу "враг на която и да е страна, подписала настоящия устав".
С други думи, тези пет държави ще служат като временни гаранти на сигурността, докато Съветът за сигурност на ООН бъде напълно сформиран и поеме своите задължения.
В член 106 изрично се казва, че тази разпоредба е "до влизането в сила на специалните споразумения, посочени в член 43". Член 43 предвижда създаването и функционирането на Съвета за сигурност на ООН.
В член 107 наистина се посочва, че: "Никоя разпоредба на настоящия устав не обезсилва или изключва действия по отношение на всяка държава, която през Втората световна война е била неприятел на някоя от подписалите настоящия устав държави, предприети или разрешени като последица от тази война от правителствата, които носят отговорност за подобни действия."
Няколко експерти в областта на правото и политическите науки обаче заявиха пред AFP, че въпросните преходни членове се отнасят само за периода след Втората световна война и до създаването на Съвета за сигурност на ООН и не могат да се използват за оправдаване на настоящата руска агресия в Украйна.
Реликва от Втората световна война, категорични са експерти
"Видно от систематичното им място в Устава клаузите са преходни и съответно трябва да се разглеждат само в конкретния контекст, обратното би обезсилило мирните споразумения с презумпцията, че Втората световна война не е свършила", обясни главен асистент Мира Кънева, преподавател по международни отношения в Софийския университет.
"От гледна точка на международните отношения е изключително опростенческо и манипулативно да се прилагат автоматично категории от друг контекст (нацизъм, фашизъм)", допълни още тя.
"В тези разпоредби се говори за споразумение между великите сили, което не съществува в настоящия случай", казва Александра Новоселоф, асоцииран изследовател по политически науки в Центъра "Тукидид" от Университета Париж-Пантеон-Асас и специалист по Съвета за сигурност на ООН.
"Тези членове се отнасят до ситуация, която вече не съществува: това е времето между влизането в сила на Устава (след ратифицирането му от държавите) и установяването на разпоредби, позволяващи обединяването на силите (член 43 )", обясни тя пред AFP.
Гийом Девин, преподавател по политически науки в Sciences Po Paris, заяви: "Човек трябва да има особено извратен ум, за да повярва, че руската агресия от 2022 г. е продължение на Втората световна война."
Матиас Форто, преподавател по публично право в Парижкия университет "Нантер", който беше избран за член на Комисията по международно право на ООН за периода 2023-2027 г., заяви, че "това тълкуване на членове 106 и 107 от Устава е безсмислица" . "Нито един честен и сериозен юрист не би подкрепил подобно тълкуване, като се започне от факта, че член 107 се отнася до действия, предприети +в резултат на войната+, с препратка към Втората световна война, докато настоящата война очевидно няма връзка с нея", добави той.
"Нищо в цитираните разпоредби и документи не позволява започването на войната срещу Украйна. Още по-малко се създава такова задължение. Това е абсурдно и противоречи изцяло на духа и смисъла на Устава на ООН, както и на цитираната в статията Московска декларация", коментира Димитър Гочев, асистент по международно публично право в Софийския университет.
Текстът говори за "последици от тази война". Това означава, че "чл. 107 позволява на държавите-победителки да вземат мерки срещу т.нар. неприятелски държави само в контекста и като резултат от Втората световна война. Няма съмнение, че действия, предприети по причини извън Втората световна война (напр. кризата в Донбас) са извън обхвата на чл. 107", добави той.
През 1995 г. Генералната асамблея приема резолюция, в която изрично се казва, че „член 107 е станал неактуален“ и съответно – неприложим. Текстът може да се види на трета страница от резолюцията.
Русия гласува в подкрепа на резолюцията. "Тоест, през 1995 г. Русия е смятала чл. 107 за неприложим – което е консенсусното мнение на почти всички държави в света", обясни асистент Димитър Гочев.
Текстът обаче остава в Устава на ООН, тъй като процедурата по промяна е много сложна. "В рамките на ООН има процес за промяна на устава, който се развива от много години насам. Една от целите на този процес е да се отменят правилата за "неприятелски" държави, но тези промени се обсъждат заедно с други по-спорни въпроси като например реформа в Съвета за сигурност, което забавя процеса изключително много", коментира Димитър Гочев.
Украйна е била част от СССР
В неверните твърдения в социалните мрежи се твърди погрешно, че членове 106 и 107 дават на Русия като правоприемник на СССР правото да предприеме всякакви мерки, включително военни, срещу Германия, Унгария, Австрия, Румъния, България, Финландия, Хърватия, Словения, Чехия, Латвия, Естония, Литва и Украйна заради опитите за възраждане на нацизма.
Разпоредбите обаче няма как да се приложат, тъй като последните четири държави, включително Украйна, са били част от СССР до разпадането му през 1991 г.
"Разпоредбата на чл. 107 се прилага само спрямо „държава, която през Втората световна война е била неприятел“ на САЩ, СССР, Великобритания и Китай. Към Втората световна война Украйна нито е била държава, нито е била неприятел на СССР, поради което чл. 107 не може да се приложи към нея", oбясни Димитър Гочев.
Главният секретар на ООН осъди инвазията
Веднага след като Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г., генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъди инвазията, като я нарече "погрешна", "неприемлива" и "против Устава". Той призова Владимир Путин да "спре военната операция" и да "върне войските обратно в Русия".
Руска пропаганда
Твърденията в публикациите, че Украйна е нацистка държава, съответстват на опитите на Кремъл да представи украинските власти, както и обикновените украинци, като нацисти или симпатизанти на нацистите. Владимир Путин посочва необходимостта от "денацификация" като една от причините за нахлуването в Украйна.
Това обаче не е вярно, според Лукас Аубин, директор изследвания в базирания в Париж Институт за стратегически и международни отношения (IRIS), фокусиран върху руската геополитика.
"Режимът на Володимир Зеленски не е свързан с нацизма", казва той. "Това очевидно е продължение на руската пропаганда, насочена към легитимиране на инвазията в Украйна и дискредитиране на украинското правителство. Още в средата на 2000 г., когато балтийските държави се присъединиха към НАТО, Путин използва нацисткия аргумент, за да ги дискредитира."
AFP вече се е занимавала с много неверни твърдения за предполагаемите връзки на Украйна с нацистите, например тук или тук. Пълният списък на нашите статии по проверка на фактите, свързани с Украйна, е достъпен на английски тук.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
