Не, тази германска аукционна къща не планира да продаде руско изкуство и да го унищожи публично

Copyright AFP 2017-2022. Всички права запазени.

От края на октомври 2022 г. хиляди потребители в социалните мрежи споделят фалшив видеоклип с логото на Euronews, в който се разпространява невярното твърдение, че германска аукционна къща организира продажба на руски произведения на изкуството и артефакти, за да бъдат унищожени, а получените средства да бъдат предоставени на Украйна. Както Euronews, така и въпросната аукционна къща заявиха, че видеото, използващо стари кадри от предишни търгове на руско изкуство - е фалшиво. Твърдението се вписва в разказа за нарастващата "русофобия" в някои страни.

Видеото е споделено и от български потребитeли. Например във Facebook и в Telegram.

Публикациите предизвикаха възмутени реакции сред български потребители, които възприеха твърденията като форма на "русофобия". "Това лудост ли е, фашизъм ли е, сатанизъм ли е, какво е?!", пише потребител. "фашизма се завръща,мракобесие и унищожаване на културата и православието", коментира друг.

Видеото обаче е фалшификат. Нека обясним.

Скрийншот от Facebook пост, споделящ невярна информация. Направен на 28 октомври 2022 г.

Аукционната къща нарича видеото фалшификат

Във видеото се твърди, че търгът се организира от "аукционна къща Bolland & Marotz". Търсенето в Google води до уебсайта на аукционна къща, наречена Bolland & Marotz, която наистина е базирана в Бремен. На 28 октомври 2022 г. обаче на уебсайта на аукционната къща е публикувано изявление на английски, немски и руски език, което опровергава твърденията във видеоклипа. "Това видео е фалшификат, подправено е. Аукцион като описания във видеото, няма да се провежда. Bolland & Marotz категорично се разграничава от това видео и е възмутена, че името ни се използва неправомерно за него".

Скрийншот от уебсайта на Bolland & Marotz, показващ тяхното изявление. Направен на 28 октомври 2022 г.

"Освен няколко руски икони, които продадохме преди няколко години в рамките на годишния ни търг за изящни изкуства и антики, никога не сме провеждали специални търгове, посветени само на руското изкуство, и нямаме планове за такива", заяви д-р Кристина Шулце от Bolland & Marotz на 28 октомври 2022 г. в отговор на запитване на AFP по имейл. "Същото се отнася и за благотворителните търгове", добави тя.

В изявление, публикувано същия ден, Euronews отрече да има нещо общо с кадрите. "Видеоклипът не е изготвен или публикуван от Euronews и не предстои провеждането на такъв търг", се казва в изявлението. Същото съобщение беше публикувано и на официалния акаунт на Euronews в Twitter:

Видеото показва Мюнстер, а не Бремен

Дори и без изявленията на аукционната къща и Euronews обаче, във видеото има няколко признака, че то не е достоверен източник. Видеоклипът започва с изображение от птичи поглед на град, който според надписите е германският град Бремен. Обратното търсене на изображения от първите кадри на видеото обаче разкрива, че е показан друг германски град - Мюнстер. Сравнихме кадър от видеоклип, качен в официалния канал на община Мюнстер в YouTube, и такъв от фалшивия видеоклип. И в двата видеоклипа могат да се забележат идентични сгради, като например катедралата "Свети Павел":

Сравнение на стопкадри от видеоклип, публикуван от община Мюнстер, и кадър от фалшивия видеоклип, споделен в интернет. AFP огради сградата на катедралата в в жълто. Направено е на 28 октомври 2022 г.

Кадри от стари репортажи

За да разберем повече за произхода на кадрите, използвани във видеоклипа, се съсредоточихме върху платното, което може да се види след 00:55. Използвахме обратно търсене на изображения, за да потвърдим, че това е картина на неокласическия руски художник Александър Яковлев, наречена "Къпещи се голи жени". С друго търсене по ключови думи открихме, че картината е била включена в търг на руско изкуство, проведен през май 2012 г. в Лондон. Видеозапис на експозицията в Русия през април 2012 г., в навечерието на събитието, може да бъде намерен в канала на Associated Press в YouTube

Видеозапис от събитието може да бъде намерен в канала в YouTube на агенция Associated Press. Някои от сцените от този репортаж могат да бъдат открити във фалшивото видео. Например кадрите, показващи жена, която гледа "Малката продавачка на цветя" на Николай Рачков, е на 0:10 във видеоклипа на AP и на 0:14 във фалшивия видеоклип:

Сравнение на кадри от репортажа на AP (вляво) и фалшивото видео (вдясно)

Кадрите, на които се вижда как жена минава покрай картината "Изглед към Венеция" на Иван Айвазовски, са на 01:22 във видеоклипа на AP и в 00:53 във фалшивия видеоклип:

Сравнение на кадрите от репортажа на AP (вляво) и фалшивото видео (вдясно)

Друга сцена, показваща хора, които разговарят около коктейлна маса, може да се види в 01:00 в оригиналния репортаж на AP и на 00:52 във фалшивия видеоклип.

След 00:15 във видеото, което проверяваме, се вижда източноправославна икона в близък план, а вдясно от нея - картина. Същата сцена открихме на 00:26 във видеоклип от 2010 г. в канала на аукционната къща Sotheby's в YouTube, наречен "Седмица на руското изкуство на Sotheby's в Лондон, 7 и 9 юни 2010 г.".

Сравнение на кадрите от видеоклипа на Sotheby's (вляво) и фалшивия видеоклип (вдясно)

Според описанието на Sotheby's иконата е Казанска Богородица от XVII в., а картината на Иван Айвазовски от средата на XIX в. - "Залез над Иския".

Писмото, показано в 00:37 във фалшивото видео, може да бъде намерено на страница 250 от изданието от 1917 г. на книгата "Писма до семейството и приятелите", издадена от "Chatto and Windus" през 1914 г. Според описанието в книгата това е писмо от 1838 г. от руския писател Фьодор Достоевски до неговия брат Михаил.

С помощта на търсене по ключови думи открихме партитурата, показана в 00:40 във фалшивото видео, в база данни с изображения, където е описана като "Партитура с автограф в почерка на Чайковски С подпис на латиница от 1883 г. (?). Руски композитор. 7 май 1840 г. - 6 ноември 1893 г."

Опорната точка за русофобията

Във видеото невярно се твърди, че аукционната къща е организирала продажбата, защото "изчезването на руската култура е логичен резултат" от "дискредитирането" на страната с нахлуването в Украйна. Подобно изказване съвпада с реториката на представители на руските власти, според които руската култура е станала обект на т.нар. култура на отстраняване.

Нахлуването на Русия в Украйна наистина предизвика някои призиви за бойкот на съвременни руски творци, приемани за близки до президента Владимир Путин, особено в света на класическата музика. Например руският диригент Валерий Гергиев наскоро беше изключен като чуждестранен член на Шведската кралска музикална академия заради нежеланието му да осъди руската инвазия в Украйна, като вече беше обявен за персона нон грата от няколко концертни зали.

22 ноември 2022 г. В последното изречение на първия параграф след третото подзаглавие е нанесена корекция, за да се уточни, че изложбата е била през април 2012 г., а не 2021 г.
17 ноември 2022 г. Статията е обновена, за да се уточни, че линкът е към второто издание на книгата с писмата на Достоевски.
17 ноември 2022 г. В последното изречение на първия параграф след третото подзаглавие е нанесена корекция, за да се уточни, че кадрите показват изложба в Москва, предшестваща търга през 2012 г.
украинско-руски конфликт