Това видео, показващо демонтирането на камери в Израел, няма връзка с войната срещу Иран през 2026 г.

"В Израел вече е престъпление, ако споделяш видеа, които показват разрушенията от иранските ракети и дронове. А армията просто чупи всички улични камери, за да не заснемат и те. Това не изглежда много на супер успешна военна кампания", гласи текстът към кратко видео, публикувано във Facebook на 9 март 2026 г. и споделено над 200 пъти.

Подобни публикации се споделят и на други езици, включително гръцки, английски, арабски, испански и словашки.

Войната между САЩ и Израел срещу Иран засегна целия Близък изток, като израелските въздушни удари в Ливан и иранската офанзива срещу американски военни бази и нефтена инфраструктура в страните от региона (архивирано тук).

Конфликтът доведе до значително покачване на цените на петрола, които са се повишили с 40–50% от началото му (архивирано тук).

На 18 март базираната в САЩ Агенция за новини на активистите за правата на човека (HRANA) съобщи, че в Иран са загинали най-малко 3 134 души, включително 1 369 цивилни – сред които най-малко 207 деца, както и 1 138 военнослужещи и 627 души, чийто статус не е бил определен.

Израелските служби за спешна помощ и властите съобщиха на 19 март 2026 г., че иранските ракетни атаки са убили 15 цивилни от началото на войната, включително 13 израелци – сред които четирима непълнолетни – както и един филипински болногледач и един гражданин на Тайланд.

Въпреки това видеото, което се разпространява в интернет, не е свързано с тези събития.

Image

Снимка от екран на публикация, споделяща невярна информация. Направена на 19 март 2026 г. Пресечените линии са поставени от AFP

Видео от октомври 2025 г.

Обратно търсене на изображения в Google, използващо ключови кадри от видеото, доведе до публикация в Instagram акаунта на полицията на Западна Галилея в Израел, която е споделила видеото на 22 октомври 2025 г. (архивирано тук).

Подписът на иврит гласи: „Полицията на Западна Галилея продължава да демонтира камери, инсталирани от престъпни организации, и да отстранява слаби места в обществените пространства.“

В горния ляв ъгъл на клипа се вижда емблемата на полицията на Западна Галилея – регионалната полицейска служба в района на Западна Галилея в Израел.

Търсене в Instagram профила доведе до други публикации, показващи полицаи, които демонтират камери, инсталирани от престъпници (тук, тук и тук). Най-скорошната публикация е споделена на 5 март 2026 г., а надписът пояснява, че демонтираните камери са "инсталирани незаконно от нарушители. Камерите нарушават публичното пространство и засягат безопасността и неприкосновеността на личния живот на жителите."

Търсене в Google с фразите "Полиция на Западна Галилея" и "демонтиране на камери" доведе до няколко новинарски репортажа от местна израелска медия, които документират тези полицейски операции (тук и тук).

Войната в Близкия изток породи голямо количество дезинформация. AFP вече е проверила няколко изображения и видеоклипове от началото на съвместната атака на САЩ и Израел срещу Иран. Съответните проверки на фактите могат да бъдат намерени тук.

Публикациите на български също така твърдят, че Израел е приел наскоро законодателство, криминализиращо и дори предвиждащо пет години лишаване от свобода за всеки, който публикува снимки от поражения, нанесени от ирански удари.

"Доколкото ми е известно, няма нищо подобно (а аз съм запозната…)", заяви в имейл до AFP на 20 март 2026 г. Тахила Шварц Алтшулер, старши научен сътрудник в независимия тинк-танк "Израелск институт за демокрация". 

Въпреки това, както отбелязва тази статия на AFP от 10 март 2026 г. "журналистите, отразяващи войната в Близкия изток, са изправени пред все по-големи ограничения и цензура, наложени от правителствата и въоръжените групи, като репортерите биват спирани и разпитвани, а понякога дори задържани", позовавайки се на ръководители на бюрата на AFP в региона.

В публикацията се отбелязва, че някои от най-строгите ограничения са в Иран и Израел. Армията е забранила прякото излъчване на небето по време на сирени за приближаващи се ракети или дронове. 

"Армията също така забрани заснемането на удари в или близо до обекти на сигурността, въпреки че позволява отразяване на щети сред цивилното население, стига точните местоположения да не се разкриват", информират колегите, които съобщават, че до медиите са изпратени указания на главния цензор на армията бригаден генерал Нетанел Кула, в които изброява "редица теми и въпроси, които не могат да бъдат публикувани без официално разрешение", като основната цел е "да се предотврати подпомагането на врага по време на война, което представлява реална заплаха за държавната сигурност“, според генерала.