Противопоставянето на страните от ЕС срещу резолюцията, предложена от Русия, не означава, че те "подкрепят нацизма"

"БЪЛГАРИЯ ПОДКРЕПИ НАЦИЗМА", започва публикация във Facebook от 17 ноември 2025 г., в която се споделя снимка на резултатите от гласуването в ООН.

"На 14 ноември, на заседание на Третия комитет на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, по инициатива на Руската Федерация беше приета резолюция „Борба с героизирането на нацизма, неонацизма и други видове практики, които допринасят за ескалацията на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързана с тях нетърпимост", продължава публикацията и изброява: "114 държави гласуваха ЗА приемането му, 52 делегации гласуваха ПРОТИВ, 11 държави се въздържаха.
БЪЛГАРИЯ ОТНОВО ГЛАСУВА ПРОТИВ. България чрез продажните ни управници подкрепя нацизма". 

Публикацията е споделена над 200 пъти оттогава.

"Целият западен блок обаче гласува против нея, защото в момента финансира и въоръжава Украйна", пише друг потребител, който също споделя екранната снимка с резултатите от гласуването.

Сходно твърдение беше споделено и на други езици като немски, английски и полски.

Посолствата на Русия като тези в България, Германия и Северна Македония, също споделиха таблицата с гласуването с дълъг текст: "Колективният Запад", предимно страните от Европейския съюз, където всички горепосочени нарушения се случват систематично, за пореден път се обяви срещу международните усилия за борба с агресивните прояви на расизъм и ксенофобия. Особено тревожни са позициите на Германия, Италия и Япония, чието отдаване на опасни тенденции, предвид тъмните страници от историята на тези държави през XX век, кара човек да се запита накъде се е насочил "колективният "демократичен" Запад".

Но представянето на въпросното гласуване като доказателство, че ЕС и други западни страни подкрепят нацизма, както внушават някои публикации в социалните мрежи, е подвеждащо.

Image

Снимка от екран, споделяща заблуждаваща информация. Направена на 26 ноември 2025 г. Пресечните оранжеви линии са добавени от AFP

Каква е тази резолюция?

Резолюцията в заблуждаващите публикации е проектът A/C.3/80/L.2, озаглавен "Борба срещу прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за подхранване на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързана с тях нетърпимост". Документът е изготвен от Беларус, заедно с Корейската народно-демократична република, Лаоската народно-демократична република и Руската федерация (архивиран линк).

В текста на тази резолюция Русия обяснява, че Общото събрание на ООН "изразява дълбока загриженост" относно "възвеличаването, под каквато и да е форма, на нацисткото движение, неонацизма и бивши членове на организацията Waffen SS, включително чрез издигане на паметници и мемориали, провеждане на публични демонстрации в името на възвеличаването на нацисткото минало, нацисткото движение и неонацизма, обявяване или опит за обявяване на такива членове и на онези, които са се борили срещу антихитлеровата коалиция, са сътрудничили на нацисткото движение и са извършили военни престъпления и престъпления срещу човечеството, за участници в националноосвободителни движения, както и чрез преименуване на улици, които ги възвеличават".

Публикациите показват резултатите от гласуването, проведено на 14 ноември 2025 г. в Третия комитет на Общото събрание на ООН, известен също като Комитет по социални, хуманитарни и културни въпроси (C3).

В подкрепа гласуват делегациите на 114 държави, главно от Глобалния юг – включително Русия, Китай, Индия, повечето африкански и арабски страни, както и много азиатски и латиноамерикански страни. "Против" са 52 държави - главно от лагера на Запада/ЕС-НАТО – САЩ, Канада, Обединеното кралство, членовете на ЕС, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Аржентина, Чили, Украйна – докато 12 държави (включително Швейцария, Турция, Мадагаскар, Мавриций, Самоа и др.) се въздържат.

Страните, гласували против, не подкрепят нацизма

Въпреки това дебатът по резолюцията (след 47 мин) показва, че страните, гласували против резолюцията, не подкрепят нацизма, както се твърди (архивиран линк).

Албания, Австралия, Япония, Маршаловите острови, Лихтенщайн, Норвегия, Нова Зеландия и Украйна внесоха поправка за добавяне на параграф, в който се казва, че Общото събрание на ООН "отбелязва с тревога, че Руската федерация се е опитала да оправдае териториалната си агресия срещу Украйна с твърдението, че целта е да се елиминира неонацизмът, и подчертава, че използването на неонацизма като претекст за оправдание на териториалната агресия сериозно подкопава истинските опити за борба с неонацизма" (архивиран линк).

"Ние осъждаме инструментализирането на историята в тази резолюция, превръщайки я в средство за пропаганда и дезинформация, за да оправдае агресията на Руската федерация срещу Украйна", заяви представителят на Лихтенщайн при представянето на предложеното изменение, което беше прието, но въпреки това западните държави призоваха да се гласува срещу предложената резолюция. 

"Украйна потвърждава недвусмисленото си осъждане на всички форми на нацизъм, неонацизъм, расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост",  заяви представителят на украинската делегация по време на гласуването.

"Повтаряме нашата отдавнашна позиция, че този проект на резолюция като цяло не цели борба с тези отвратителни явления. Вместо това Руската федерация систематично използва тази ежегодна резолюция като инструмент за пропаганда, за да оправдае бруталната си агресивна война срещу Украйна и ужасните военни престъпления и престъпления срещу човечеството, които извършва", добави тя.

Дания, която председателства Съвета на ЕС, говори от името на всички държави членки на съюза: "Има нещо нередно в твърдението, че се борим с национализма, като отричаме съществуването на суверенен народ. Има нещо опасно във воденето на агресивна война, уж в името на мира", казва представителят, добавяйки, че "нищо от това няма да отклони вниманието на Европейския съюз, неговите държави членки и партньори от това, което наистина има значение. Нашата обща борба срещу съвременните форми на екстремистки и тоталитарни идеологии. Ние сме напълно ангажирани с глобалната борба срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма, антимюсюлманската омраза и свързаната с тях нетърпимост".

"Всички ние сме категорични в осъждането си на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на расова нетърпимост, включително нацизма и неонацизма", се казва в съвместна декларация на осемте скандинавски и балтийски държави. "Категорично отхвърляме тази инструментализация на историята, за да се оправдае пълномащабна инвазия и опит за анексиране на суверенна съседна страна", добавя декларацията (архивиран линк).

Встрани от изказванията по време на дебатите в законодателството на държавите от ЕС, гласували против проекта на резолюция отричането на Холокоста например се преследва - както това, както показва това сравнително проучване от 2022 г. на Mnemonic Reality. 

В изследването се посочва, че "член 1, параграф 1, буква г) от Рамковото решение на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право (2008/913/ПВР) [РЕ на ЕС от 2008 г.] задължава държавите членки да криминализират, при определени условия, оправдаването, отричането или грубото омаловажаване на Холокоста" (архивиран линк).

Повтаряща се резолюция

Това не е първият път, когато Русия и нейните съюзници изготвят резолюция срещу нацизма. Например резолюцията от 2021 г. предизвика вълна от дезинформация след пълномащабната инвазия на Кремъл в Украйна, която AFP опроверга на френски език.

За да подкрепи сравнението си между Киев и неонацистката идеология, Кремъл използва повтарящ се аргумент: Украйна беше единствената страна, заедно със Съединените щати, която през 2021 г. гласува против проект за подобна резолюция на Общото събрание на ООН, подкрепен от Русия и насочен към "осъждане на прославянето на нацизма и неонацизма".

Всъщност резолюцията има по-дълга история и Русия я предлага от 2012 година насам.

"Поради статута на Русия като държава наследник на Съветския съюз, победител над нацизма, и по-ранните й антинацистки резолюции в ООН по време на Студената война, както и програмните и идеологически връзки между антинацизма и програмите срещу расовата дискриминация в системата на ООН, режимът на Владимир Путин успя да я превърне в своя собствена запазена "марка", обясни Алекс Батуро, доцент по политически науки в Дъблинския градски университет, за AFP на 18 ноември 2025 г., позовавайки се на проучване, върху което работи. Той даде за пример със "свободата на словото", която се счита за американска марка, или чуждестранната помощ, която пък е запазена марка на скандинавските държави.

"За тази цел Русия разчита на повтарящи се резолюции на ООН срещу нацизма от началото на 2000-те години насам, за да прокара своите претенции за статут. Всички тези резолюции бяха успешно включени в дневния ред на Общото събрание на ООН, бяха одобрени с консенсус или привлякоха огромно мнозинство", обясни още той за AFP.

"Насърчаването на антинацизма, с Русия, която претендира за ролята на негов пазител, позволи на Русия да засили моралния си авторитет и статут на световната сцена и да привлече много разнообразна подкрепа, включително от бившите колонии и демокрации, а не само от другите автократи", добави той.

"Тъй като повечето потребители на информация, особено в социалните медии, разчитат на кратки цитати и сигнали за новини, почти винаги те не правят усилие да разберат сложните причини, поради които Западът е гласувал срещу нацизма; те само "виждат", че Западът е гласувал за нацизма", счита Батуро.

"Това от своя страна позволява на руските политически актьори да твърдят, че усилията на Запада да изолира Русия не дават резултат и че вместо това самите западни актьори са изолирани, докато Глобалният юг споделя загрижеността на Русия относно нацизма и расизма", казва в заключение той.

"Явна инструментализация"

В своето становище относно резолюцията от 2022 г. специалният докладчик на ООН по съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост, Е. Тендай Ачиуме, предупреждава, че "Руската федерация се е опитала да оправдае военната си инвазия и териториална агресия в Украйна с предполагаемата цел да елиминира неонацизма" (архивиран линк).

"Това е явна инструментализация на сериозните опасения за правата на човека, породени от мобилизацията на неонацистите там, където тя съществува", се казва в увода на доклада й, като се добавя, че "използването на неонацизма като претекст за оправдаване на териториалната агресия сериозно подкопава истинските опити за борба с неонацизма".

Повтарящи се твърдения

"Денaцификацията получава оправдание като casus belli при агресията на Русия срещу Украйна, с което се тълкуват превратно две либерални ценности – право на съпротива срещу режими (в сл. "нацистки Киевски режим") и право на самоопределение (в сл. на "репресираните" руснаци от Източна Украйна)", коментира на 25 ноември 2025 г. за AFP Мира Кънева, доцент в Катедрата по международно право и международни отношения на Юридическия факултет на Софийския университет. 

AFP многократно е опровергавала твърденията, появили се след руската инвазия в Украйна, които представят властта в Киев като пронацистка или неонацистка, като тук или тук.

"В България мобилизацията е насочена към доста опортюнистичните крайнодесни партии (които варират в субектността си); в Германия – към Алтернатива за Германия, която е силно раздвоена за връзките си с Москва, а в Северна Македония – към просръбските/антиевропейски политически играчи", коментира Мира Кънева публикациите по гласуването от страниците на руските посолства в различни държави.