
Това изображение на украински и руски войници, които се прегръщат на фронтовата линия край Донецк, не е истинско
- Публикувано на 05 юни 2025 г. в 17:25
- Време за четене: 7 минути
- От: Bozhidar ANGUELOFF, AFP България
Copyright © AFP 2017-2025. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Фронтовата линия край Донецк стана свидетел на нещо, което никоя война не може да унищожи – връзката между братята." Така започва публикация във Facebook от 1 май 2025 г. "Украински войник, изтощен и обезверен, хвърли оръжието си, премина през бойните окопи и в разгара на напрежението прегърна свой роден брат, служещ в руската армия [...] "Никой не може да ни раздели. Не съм дошъл да убивам брат си", е заявил украинският войник пред руските военни, които го приеха без насилие и му осигуриха защита", пише в друг пост от 4 май с идентично съдържание. Двете публикации, споделени от над 2 800 потребители на социалната мрежа, са придружени от изображение, на което се вижда емоционална сцена: двама мъже в камуфлажни униформи съответно с флаговете на Украйна и Русия се прегръщат на фона на сиво небе и пейзаж, наподобяващ бойно поле.
Чрез обратно търсене на изображението и проверка по ключови думи от Facebook публикациите AFP достигна и до статия в сайта dailystandart от 30 април 2025 г., която също разпространява въпросното изображение, придружено от по-дълъг текст. "Случаят не е изолиран [...] Тази история е още едно доказателство, че независимо от геополитическите игри, истинските чувства между хората не могат да бъдат разрушени", пише в публикацията. В текста се твърди още, че "все повече украински военнослужещи търсят начин да се предадат или да преминат към руската страна, водени от убеждението, че не искат да воюват срещу собствената си кръв, срещу народа, с който споделят история, култура и вяра" – твърдение, с което се цели да се засили наратива за "братски народи" и да се оправдаят действията на Русия в конфликта. Сайтът dailystandart редовно разпространява дезинформация, като AFP вече е разобличавала истории от сайта – тук и тук.

От 30 април изображението се разпространява и във видео на български език в TikTok. Въпреки че видеото впоследствие е премахнато, то е било предварително архивирано от платформата за проверка на фактите Lead Stories, която също опровергава автентичността на изображението (архивиран линк).
Изображението и твърденията също така са напуснали пределите на страната – AFP откри същото съдържание и в публикации на други езици – на словашки във Facebook, както и чешки във Facebook и TikTok.
Въпреки че публикациите внушават, че изображението показва реална сцена от фронта край Донецк, проверката на AFP установи, че изображението не е истинско, а е генерирано с помощта на изкуствен интелект чрез платформата ChatGPT. Проверката на AFP по ключови думи също така не откри съобщения в надеждни медии за подобен случай на фронтовата линия, което поставя под съмнение и достоверността на разказа, съпровождащ изображението.
Белези на изображение, генерирано с изкуствен интелект
Въпреки че изображението на пръв поглед изглежда като истинско, при по-внимателен оглед се забелязват детайли, които поставят под съмнение автентичността му. Камуфлажните униформи и каските на двамата мъже са еднакви, което е необичайно при военнослужещи от различни армии, както отбелязват проверителите от Lead Stories. Изображението и съпътстващите го твърдения са проверени и от българската платформа за проверка на фактите Factcheck.bg, откъдето посочват, че на заден план се вижда трети войник, който изглежда, че няма ръка, а зъбите на мъжа, представен като руски войник, имат неестествен вид (архив). Освен това AFP забеляза и че униформата на третото лице на заден план няма флаг, а по облеклото и на тримата войници няма допълнителни отличителни знаци или маркировки, каквито обикновено присъстват върху реални военни униформи и позволяват идентифициране на принадлежност.
Метаданни
Тъй като повечето социални мрежи премахват метаданните на изображенията при публикуването им, AFP свали файла директно от сайта dailystandart.com. Файлът се запамети със своето оригинално име: "chatgpt-image-30.04.2025-g.-15_50_31-1", което подсказва, че изображението най-вероятно е генерирано с помощта на функция за създаване на изображения на платформата ChatGPT на 30 април 2025 г. Тъй като имената на файлове могат лесно да бъдат променяни, AFP потърси допълнителна информация в метаданните на файла.
Първо, използвахме платформата contentcredentials.org/verify, която позволява анализ на C2PA – отворен стандарт за дигитална проследимост и установяване на произхода на съдържание (Content Provenance and Authenticity). Този стандарт включва криптографски подписани метаданни, които показват кога, как и с какъв инструмент е създаден даден файл. Резултатът от анализа потвърди, че изображението е създадено с помощта на платформата ChatGPT на компанията OpenAI.
Допълнителен анализ на метаданните чрез инструмента metadata2go.com потвърди тези резултати. В полето "ActionsSoftwareAgentName" е посочено: "GPT-4o, OpenAI"; а в "Digital Source Type" е отбелязано: "trainedAlgorithmicMedia" – обозначение за съдържание, създадено от алгоритъм, обучен върху големи обеми данни. Сред метаданните фигурират и стойности като "Claim__generator__info_name: ChatGPT" и версия на софтуера "0.49.3", което ясно сочи, че изображението е генерирано с изкуствен интелект чрез програмния интерфейс (API) на OpenAI.

AFP се свърза със сайта dailystandart с молба за коментар относно произхода на изображението. В отговор по имейл на 3 юни от сайта заявиха: "Изображенията се правят с комбинация от различни tools, както и дизайнерско пипане накрая."
След като установихме, че изображението е генерирано с помощта на функция на ChatGPT, AFP отправи заявка към ChatGPT да предостави текстовото описание или командата (т.нар. "prompt"), зададена на изкуствения интелект, за да генерира изображението. В отговор получихме описание на английски език, което се превежда така:
"В тази трогателна сцена двама войници са показани в стегната прегръдка сред пуст, опустошен от война пейзаж. Войникът отдясно, с руски флаг на униформата, с изкривено от мъка лице, пролива сълзи, докато се вкопчва в другия, който носи украински флаг на униформата и чийто гръб е видим, защитен с тактически елек. Приглушените цветове на обстановката – зелени униформи, сиво небе и безлистни дървета – подчертават тъжното настроение, а трети войник наблюдава отдалеч, безмълвен свидетел на разгръщащата се трагедия."
С този промпт AFP създаде нови изображения с функцията за генериране на изображения на платформата ChatGPT на OpenAI, които силно наподобяват разпространяваното онлайн изображение.

Наративът за "братските народи", който е тясно свързан с експанзионистки възгледи, представя руснаците и украинците като едно културно и историческо цяло и играе ключова роля в кремълската пропаганда по отношение на войната в Украйна (архивирана връзка). В про-кремълската реторика този наратив се използва за легитимиране на агресията, като конфликтът се представя като борба между "братя", а не като нападение над суверенна държава (архив).
Според данни на неправителствената организация "Център Разумков" от средата на 2024 г. подкрепата в Украйна за наратива за "братските народи" е спаднала рязко – едва 3% от анкетираните заявяват, че "украинците и руснаците винаги са били и остават братски народи", в сравнение с 27% през 2017 г. (архивиран линк). В същото време делът на тези, които смятат, че двата народа никога не са били братски, се е утроил – от 16% на 44%.
"Една от основните митологии на съветската епоха е митологията за братството на руския и украинския народ", отбелязват авторите на изследването и допълват, че хибридните и пълномащабните войни на Русия срещу Украйна са дискредитирали тази идея.
В България наративът за "славянското братство" с Русия също има дълбоки исторически корени. Въпреки това, широкото русофилско настроение беше поставено на изпитание след началото на войната в Украйна. Проучване от 2024 г., проведено от "Алфа Рисърч" по проекта "Социална уязвимост и пропаганда", показва, че положителното отношение към Русия през 2024 г. е 31,8% – в сравнение с 60% през 2018 г. (архивиран линк). Според друго проучване на „Алфа Рисърч“ от март 2025 г. 48% от българите заявяват, че подкрепят Русия – ръст спрямо 2024 г., но все още далеч от нивата преди началото на войната (архив). Макар и неравномерна, тази динамика сочи, че традиционният сантимент към "братския народ" е разколебан и вече не изглежда толкова устойчив, както в миналото.
Съвети за това как да разпознавате изображения, създадени с изкуствен интелект, може да намерите тук и тук.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас