Твърденията, че сахарският прах идва от "кемтрейлс", са неверни
- Публикувано на 15 юли 2024 г. в 11:39
- Време за четене: 9 минути
- От: Paula CABESCU, Marion DAUTRY, AFP Румъния, AFP Белград
- Превод и адаптация: Rossen BOSSEV
Copyright © AFP 2017-2025. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Прогнозата за времето обявява завръщането на "сахарския пясък" у нас в следващите няколко дни... Ама дали наистина е пясък в Сахара??", започва Facebook публикация от 26 юни 2024 г. "ЧЕРВЕНИЯТ ПЯСЪК НА ВАШАТА КОЛА Е САМО НАНО-ЧАСТИЦИ ОТ ТЕЖКИ МЕТАЛИ - В РЕЖИМ ХЕМТРЕЙЛ!", според статията, в която се споделя таблица, наподобяваща на резултати от лабораторен анализ и илюстрация на самолет, който оставя следа от жълт прах над град. Публикацията говори за "Химически инженерен институт", който е анализирал "пясъка от Сахара" и е открил "никел, барий, алуминий и арсен (метали, които НЕ съществуват в пустинята Сахара) в количества надвишаващи разрешените граници до 700 пъти".
Друга публикация във Facebook от края на април 2024 г., споделена над 3,500 пъти, цитира същия "Химически инженерен институт" и завишените стойности според изследването. Към поста има снимки от гръцката столица, обвита в жълта мъгла.
Сходни пyбликации, цитиращи този анализ, бяха споделени и на румънски, словашки, хърватски, френски и холандски.
Експертите, с които AFP се свърза, обаче предупредиха да не се правят прибързани заключения, като заявиха, че има няколко въпроса относно методологията на този експеримент и че материалът, който пътува от Сахара, може да претърпи промени в състава си докато достигне Европа. Институтът, извършил анализа, уточни пред AFP, че е тествал единствено предоставения от клиента материал, включително проба, за която се твърди, че е от Сахара, и няма как да гарантира за неговия произход.
Откъде идват лабораторните резултати?
AFP успя да открие същото изображение от лабораторен анализ, споделено в някои от публикациите. То беше публкувано в босненски интернет сайтове, например тук. Изображението се разпространява от 2022 г. насам и е поръчано от организация, наречена "Национален кризисен щаб", която обаче няма общо с официалните власти в Босна. Адвокат и местен политик на име Мирнес Айданович казва във видеоклип, вграден се в статията по-горе, че е участвал в експеримента и че той се състои в сравняване на една проба пясък от пустинята Сахара в Тунис и друга от босненското село Добошница Доня край град Лукавац, събрана след "опасен мръсен дъжд" на 7 април 2022 г. Видеото е публикувано в канала на партията на Айданович в YouTube на 8 юни 2022 г.
Двете проби са предадени на Института за химическо инженерство в Тузла. На 11 април 2024 г. от института коментираха за AFP по електронна поща, че са извършили тестове на двете проби, но те са били дадени от трета страна и поради това институтът няма как да знае при какви обстоятелства са взети пробите.
По-добро качество на документа с резултатите можете да видите тук. В таблицата колоната с надпис "Saharski pijesak" представлява пробата, за която Айданович твърди, че е от Тунис, а в съседната колона са показани резултатите от Босна.
Втората проба показва по-високи нива на алуминий, арсен, барий, никел, цинк и желязо в сравнение с предполагаемата проба от Тунис. В доклада си Институтът посочва, че въз основа на Наредбата за определяне на разрешените количества вредни и опасни вещества в земята за Федерация Босна и Херцеговина пробата от Босна съдържа няколко химични елемента в количества над разрешената граница. Съгласно Регламента (член 1) граничните стойности са определени за земеделските земи. Във видеото Айданович прочита резултатите и заключението, до което е достигнала лабораторията.
Самият Айданович обаче заяви, че ще са необходими допълнителни експерименти и анализи, за да се обясни съставът на пробата от Босна, и призова официалните органи да предприемат последващи действия в тази насока.
Понякога Айданович е изказвал неверни твърдения за ваксините срещу Covid-19, както съобщава местна организация за проверка на фактите тук (архивирано тук).
Въпроси относно методологията
В имейл до AFP от 16 април 2024 г. Франко Маренко, доцент в Центъра за изследване на климата и атмосферата (CARE-C) към Института на Кипър и експерт по аерозоли и дистанционно наблюдение, изрази скептицизъм по отношение на това дали от анализа могат да се извлекат категорични резултати. Той заяви, че не смята, че "експериментът е правилно документиран за доказване на някаква теория".
Експертът добави, че "не е предоставена информация за това къде са били събрани пробите, какъв е бил методът, използван за събирането, нито за начина, по който пробите са били обработвани и съхранявани между събирането и анализа".
Маренко подчерта, че при провеждането на подобно проучване е важно да се гарантира, че и на двете места се използва един и същ метод за събиране и "да се провери дали пътуването на въздушната маса между двете места съответства на действителния път на пътуване през атмосферата". За да се предотврати местно замърсяване, той предлага да се вземат проби на голяма надморска височина, защото "в граничния слой се очаква да се смесят с местни източници". Граничният слой е метеорологичен термин за най-ниската част на земната атмосфера.
Проф. д-р Конрад Кандлер, ръководител на изследователската група "Атмосферни аерозоли" в Института за приложни геонауки в Германия, също посочи, че "не е ясно какъв тип екстракция е използвана, което ще окаже влияние върху интерпретацията на резултатите", в имейл, изпратен до AFP на 18 април 2024 г.
Кандлер добави, че сравняването на почвена проба (като тази от сахарския пясък) с проба от въздушен прах е "като цяло безсмислено", тъй като повечето почвени частици са твърде големи, за да бъдат пренесени на големи разстояния.
Дьорд Варга, старши научен сътрудник в Унгарския център за астрономия и науки за Земята, който изследва и изучава прашните бури, изрази същото мнение. Пясъкът с по-големи частици обикновено не се пренася на дълги разстояния, за разлика от праха, който се състои от по-малки частици, заяви той за AFP в имейл на 12 април.
Известни източници на замърсяване
Елизабет Паунович, експерт по околна среда и професионално здраве и бивш ръководител на Европейския център по околна среда и здраве към СЗО, обяснява пред AFP на 18 април 2024 г., че ако пробата е истинска и е взета някъде в близост до или в град Тузла, то при анализа трябва да се вземе предвид репутацията на Тузла като град с промишлени съоръжения и дългогодишно замърсяване на въздуха (вж. тук, тук или тук). Емисиите от такива съоръжения могат да се разпространяват на стотици километри в зависимост от метеорологичните условия, каза тя.
"За Тузла, със собственото си и добре документирано тежко замърсяване на въздуха в продължение на десетилетия, изглежда наистина нелогично да се мисли, че някой разпръсква замърсителите от самолетите, тъй като има тежки и добре известни замърсители", заключи тя.
Дори за прах, разнасян от Сахара или от други места, трябва да се има предвид, че "прахът може да променя състава си по време на пътуването и да, той може да поеме замърсяване по пътя (например от градове, промишленост, военни зони и т.н.)", казва Маренко пред AFP.
Според Кандлер втората проба прилича на типичния замърсен прах, който се открива при вземане на проби от град или гъсто населен район. "Засилени са елементите с обичайно антропогенен произход (произхождащ от или повлиян от човешка дейност - бел. ред.). Те могат да произхождат от много различни източници, най-вече промишлени, като металургична обработка, изгаряне на въглища, изгаряне на тежки масла, автомобили и т.н.", каза той.
Кандлер посочи също, че съставът на праха може да се промени, ако по пътя му има източници на замърсяване и допълни, че регионът, в който се намира лабораторията за анализ, изглежда има значително местно замърсяване с тежки метали.
"Имайте предвид, че повечето твърдения за "кемтрейлс" в миналото са били признати за необосновани и поради тази причина повечето учени ги смятат за конспиративни теории", казва Маренко от CARE-C пред AFP.
Няма научни доказателства за съществуването на "химически следи"
Според теорията на конспирацията за "кемтрейлс"(видимите следи зад крилата на пътнически самолет) всъщност са умишлено разпръснати химикали, използвани за тайни, гнусни цели" (архивирано тук). Това вярване е популярно в цял свят, включително и в България. Невярно се твърди например, че такова "тайно разпръскване на химикали" е източникът на пандемията от Covid-19.
Но много учени и институции като Кралското аеронавигационно дружество на Великобритания през 2023 г., френският климатолог Оливие Буше през 2018 г., Агенцията за опазване на околната среда на САЩ през 2014 г., десетки изследвани атмосферни химици и геохимици през 2016 г., Шведският метеорологичен институт през 2013 г., както и международната екологична неправителствена организация Грийнпийс, обясняват, че няма доказателства за съществуването на "кемтрейлс".
"Няма научна статия, няма рецензия, няма съмнение, че химическите следи съществуват", казва д-р Паунович пред AFP през март 2024 г. при друга проверка на фактите.
Привържениците на теорията на конспирацията често споделят манипулирани снимки, сатирични видеоклипове или изображения на контрейлс или други явления, като невярно твърдят, че те са "доказателство" за химическо пръскане. Екипът за проверка на фактите на AFP многократно е развенчавал през годините подобно съдържание (тук, тук, тук).
Какво представлява сахарският пясък
Сахарският пясък достига до Европа, когато мощни ветрове пренасят частици от пустинята Сахара през Средиземно море. Това може да се случва целогодишно, но ранната пролет обикновено е пиковият период за този пренос. Страните, граничещи със Средиземно море, като Испания, Франция и Гърция, често са най-изложени (архив).
През април 2024 г. голям облак прах от Сахара застигна части от Европа, причинявайки лошо качество на въздуха и покривайки прозорците и автомобилите с прах (архив).
В съобщение за пресата старши учен от Службата за мониторинг на атмосферата Коперник (Copernicus Atmosphere Monitoring Service - CAMS) заяви, че "въпреки че не е необичайно сахарските прахови облаци да достигат Европа, през последните години се наблюдава увеличаване на интензивността и честотата на подобни епизоди, което може да се дължи на промени в моделите на атмосферната циркулация".
Вреден ли е сахарският прах за здравето? Зависи от концентрацията и надморската височина, обяснява CAMS тук. Докато прахът на голяма надморска височина оказва по-малко въздействие върху повърхността на Земята, облаците на по-ниска височина влошават качеството на въздуха, създавайки рискове за дихателните пътища, се казва в мониторинга. Сахарският прах пренася микроорганизми, включително патогени, но това не трябва да предизвиква тревога, тъй като вирусите и бактериите присъстват естествено във въздуха", добавят те. "Подобно на опита от пандемията Covid-19, опасността за здравето зависи от концентрацията на патогените, посочва CAMS.
През последните няколко месеца CAMS откри поне три по-значими случая на пренасяне на сахарски прах през Атлантическия океан и към континентална Европа.
В България облаците от сахарски прах се появяват периодично всяка година, когато силните ветрове носят частици сахарски прах към Европа. Съобщения за това имаше през април и юни тази година (архив тук и тук) На страницата на Националния институт по метеорология и хидрология има отделна секция за пустинния прах (архив).
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас