В този доклад на ЕС не се казва, че в момента България е на трето място по брой "молби за убежище от нелегални емигранти"

В последните дни на 2023 г. Австрия вдигна ветото си и позволи на България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство по въздух и вода. Ангажиментите, поети от София в замяна, включват по-ефективно прилагане на европейския регламент за реадмисия на бежанци, влезли в Европейския съюз (ЕС) през България. В този контекст Костадин Костадинов, лидер на крайно дясната партия "Възраждане", публикува във Facebook твърдение, че доклад на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището доказва, че в момента България е "на трето място по брой молби за убежище, подадени от нелегални мигранти". Той призова избирателите да подкрепят "Възраждане" на изборите за Европейски парламент през юни, за да се промени това. Докладът на ЕС, който Костадинов споделя, обаче разглежда данни от 2022 г., а споменаването на България на "трето място" изглежда всъщност се отнася до броя на решенията по Дъблинския регламент, който урежда процедурата по евентуална реадмисията на мигранти от други държави - членки на ЕС. Според доклада България всъщност се нарежда на 11-то място в ЕС по брой на подадените молби за убежище, а не на трето, както твърди Костадинов.

"В момента България вече е на трето място по подадени заявления от нелегални емигранти за убежище. Това гласи "Доклад за убежището за 2023 г." на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA)...”,  започва публикацията на Костадинов. Постът, който е препубликуван от различни медии, включително и от Българската телеграфна агенция, твърди също, че България ще се превърне "в най-големия бежански лагер в света" и призовава хората да подкрепят партията на Костадинов на предстоящите избори за ЕП, насрочени в България за 9 юни 2024 г.

От 3 януари 2024 г. насам публикацията е споделена стотици пъти и е отразена от медии, които възпроизвеждат думите на крайно десния политик, без да проверят твърденията му или да предоставят контекст (тук или тук). 

Image
Скрийншот на публикации, разпространяващи невярна информация. Направени на 8 януари 2024 г.

В публикацията си лидерът на "Възраждане" препраща към резюмето на доклада за убежището за 2023 г. на български език, качено на сайта на  Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. 

Първо, трябва да се отбележи, че този доклад се основава на данни за 2022 г., така, че картината може да се е променила оттогава. Докладът не е нов - той беше представен публично през юли 2023 г. Въпреки това, при търсене на "България" в доклада, не излизат данни, потвърждаващи твърдението на Костадинов. Също така, въпреки че в доклада се използват термини като "незаконна миграция" и хора, които "пребивават незаконно" в държавите - членки на ЕС, никъде не се използва изразът "нелегални емигранти", използван от лидера на "Възраждане". 

Единственото споменаване на това, че България е на "трето място", е на страница 17 от резюмето, в раздела, посветен на т.нар. Дъблинска процедура. Понастоящем регламентът от Дъблин се прилага, за да се реши коя държава от ЕС е отговорна за даден кандидат за убежище въз основа на това къде и как е влязъл и какви са семейните му връзки, както се обяснява в тази статия на АFP. Обикновено това е държавата, през която въпросния мигрант е влязъл в ЕС. Това обаче оказва натиск върху южните държави от ЕС по външните граници на съюза, особено Гърция, Италия и Малта, които през последните години са свидетелки на висок мигранционен натиск, както по суша, така и по море. Тази статия предоставя повече подробности за Дъблинската процедура.

На страница 17 от резюмето, споделено от Костадинов, четем: "Както и през предходните години, Италия е издала най-много решения по заявки по регламента "Дъблин" като цяло. За първи път обаче Австрия и България се открояват като втората и третата държави, които са издали най-много решения, изпреварвайки Германия и Гърция". Това означава, че България е на трето място по брой отговори (решения) на запитвания от други държави от ЕС за поемане на случаите на лица, търсещи убежище или други запитвания. 

Image
Снимка на екран от резюмето на доклада за убежището на EUAA. Анотациите са направени в червено от AFP на 8 януари 2024 г.

Но тези решения са нещо различно от броя на молбите за убежище.

"Пасажът [от доклада относно третото място на България по решенията от Дъблин, бел. ред.] се отнася до решенията, взети от националните органи на държавите-членки по молби, които те получават от други (партньорски) държави от ЕС съгласно Регламента от Дъблин, т.е. да "приемат обратно" или да "поемат отговорност" за даден кандидат за международна закрила. През 2022 г. България е била на трето място по най-много решения в този контекст", заяви Андрю Маккинли, служител по комуникациите и медиите на EUAA, пред AFP в имейл, получен на 8 януари 2024 г. Разликата между исканията за "приемане обратно" и "поемане на отговорност" зависи от критерии, сред които е мястото, където търсещият убежище е подал молбата си за закрила. EUAA дава повече информация по различните категории тук

Маккинли добави, че данните, цитирани на стр. 17 от доклада, "не могат да бъдат приравнени към общия брой молби, подадени в дадена държава членка".

"...уточняваме, че това [цитираните в доклада решения, бел.ред.]са кореспонденции по повод получени входящи запитвания за поемане на отговорност и за обратно приемане" съгласно Дъблинския регламент, заяви Ирина Данева, говорител на Държавната агенция за бежанците, пред AFP в имейл, получен на 8 януари 2023 г. Тя също така посочи, че броят на взетите решения е различен от "действителния брой бежанци, които се приемат обратно".

Според доклада на Държавната агенция за бежанците за 2022 г., стр. 11 "от страна на служителите на ДАБ при МС са изпратени общо 13 551 отговора на запитвания за обратно приемане и поемане на отговорност. 7 380 от тях са положителни, а отрицателините са 6 116". 

"Фактът, че България се нарежда на трето място по брой на искания по Дъблин, няма нищо общо с броя на подадените молби за убежище", заяви Илиана Савова, ръководител "Правна защита на бежанци и мигранти" на Българския хелзинкски комитет, пред AFP в телефонен разговор на 8 януари 2024 г. 

"Съвсем нормално е България да е на първо място по отношение на такива решения, защото е една от малкото страни с външна граница на ЕС, така че бежанците идват тук и получават регистрация ", обясни още тя. Тя посочи също, че "решението по такова искане не означава трансфер" във всички случаи.

"Според разпоредбите на Дъблинския регламент, отговорността на дадена държава се определя след изпращане на запитване за поемане на отговорност или обратно приемане. Най-често чужденците, които са били регистрирани в Република България, са продължили към друга държава-членка, преди да бъде постановено решение за предоставяне на закрила", каза още Ирина Данева пред AFP. 

Тя обясни също, че всяка държава-членка разполага с шест месеца, за да прехвърли чужденец обратно в страната, която се е съгласила да го приеме, но ако "такова прехвърляне не бъде осъществено в срок, страната която е изпратила съгласието си вече не може да се счита за отговорна."

По отношение на ситуацията през 2023 г. Ирина Данева обясни, че "за цялата 2023 г. към България са заявени 2 465 прехвърляния от всички държави в ЕС, а са осъществени едва 590. Конкретно за Австрия - през цялата 2023 година заявените входящи трансфери към България са 193, като реално осъществените от тях са 113."

Доклад на EUAA: България е на 11-о място по брой молби за убежище

AFP прегледа пълната версия на доклада (архив) и откри данните за общия брой молби за убежище, като ги сравни с твърдението на Костадинов. На стр. 86 четем, че "70% от молбите за убежище са получени само в 5 държави от ЕС+ през 2022 г." и България е на 11-то място, а не на 3-то, както твърди публикацията на лидера на "Възраждане". 

Image
Скрийншот на страница от пълния доклад за убежището на EUAA. Направен на 8 януари 2024 г.

Въпреки това в пълната версия на доклада (не резюмето, към което Костадинов споделя линк) се посочва, че България е на трето място (след Кипър и Австрия) по брой на заявленията отнесени спрямо нейния БВП - показател, който е "мярка за икономическото производство на дадена страна и дава представа за размера и силата на нейната икономика".

AFP се обърна към пресслужбата на "Възраждане" за коментар по имейл, но до редакционното приключване на статията не получи отговор.

Като една от държавите -- външна граница на ЕС, България се сблъсква с ръст на миграционния натиск от 2022 г. насам, въпреки 234-километровата ограда от бодлива тел по границата с Турция.

България и Румъния подписаха съвместна декларация с Австрия, която проправя пътя за частичното им влизане в Шенгенското пространство в замяна на засилване на борбата с незаконната имиграция, съобщи AFP в края на 2023 г. 

Едно от условията, поставени от Австрия, за да вдигне ветото си, е Букурещ и София "незабавно да приемат обратно всички лица, търсещи убежище, и бежанци, за които са отговорни", но които са продължили пътуването си до Австрия "без никакви ограничения", като това е "особено важно за афганистанските и сирийските лица, търсещи убежище".

Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?

Свържи се с нас