Недатирано електронно-микроскопско изображение, предоставено от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, показва вирион на маймунска едра шарка, получен от клинична проба, свързана с епидемията от прерийни кучета през 2003 г. ( AFP / Centers for Disease Control and Prevention / CYNTHIA S. GOLDSMITH, RUSSELL REGNERY)

Няма доказателства, че случаите на маймунска шарка имат връзка с ваксината срещу Covid-19 на AstraZeneca

Copyright AFP 2017-2022. Всички права запазени.

В публикации в социалните мрежи, споделени стотици пъти на различни езици през май 2022 г., се твърди, че рязкото увеличаване на случаите на маймунска едра шарка в Европа е свързано с ваксината Vaxzevria Covid-19, произведена от AstraZeneca, тъй като тя използва модифициран аденовирус на шимпанзе. Но според експерти това не е възможно. Те обясниха, че двата вируса са напълно различни по своята природа и действие. Докато аденовирусът, използван във ваксината, е модифициран и не може да се възпроизвежда и заразява, вирусът на маймунската едра шарка може да предизвика симптоми при хората, които са подобни на тези на дребната шарка, но не са толкова тежки.

"Нали във ваксината на “Астра Зенека” има аденовирус от маймуна. Беше официално обявено какво съдържа.Сега,когато се ваксинираха много хора,уж изведнъж.....пламва маймунска шарка.....", пише във Facebook пост, споделен десетки пъти след 23 май 2022 г. В друга публикация в социалната мрежа се правят сходни твърдения, като потребителят споделя снимка на листовката на Vaxzevria.

От коментарите под публикациите изглежда, че потребителите вярват, че има връзка между ваксината на AstraZeneca и вълната от маймунска шарка. "Логично е! Сега ще цъфтят в маймунски мутации...", пише потребител. "Точно така. Официално пише,че съдържа маймунски аденовирус", коментира друг.

Скрийншот на Facebook пост, споделящ невярна информация. Направен на 31 май 2022 г.

Подобни твърдения се споделят още на гръцки, немски, френски, испански и други езици.

Публикациите се появяват в контекста на констатирани огнища на маймунска едра шарка в неендемични държави през пролетта на 2022 г. Както Световната здравна организация (СЗО) съобщи на 26 май, "на СЗО са докладвани общо 257 лабораторно потвърдени случая и около 120 съмнителни случая", като добави, че "до момента не са докладвани свързани смъртни случаи".

Според СЗО симптомите на маймунската едра шарка, като треска или кожни обриви, обикновено отшумяват сами след няколко седмици, а смъртните случаи са редки. Вирусът се разпространява чрез близък контакт със заразен човек или животно, или със замърсени с вируса предмети. Няма специфично лечение за маймунската едра шарка, но според същия източник е установено, че ваксинацията срещу дребна шарка е с около 85% ефективност за предотвратяване на заболяването.

На въпрос дали може да се говори за връзка между аденовируса от шимпанзе, използван във ваксината Vaxzevria, и маймунската едра шарка Яник Симонин, старши преподавател и вирусолог, специалист по нововъзникващи вируси в университета в Монпелие, заяви пред AFP на 25 май, че "това е невъзможно да е вярно". Той изтъкна огромната разлика между последователностите на вирусните геноми на двата вируса: "разликите между двата вируса са като тези между мравка и носорог".

Аденовирусът на шимпанзетата на Vaxzevria е безвреден

Както можем да прочетем в характеристиките Vaxzevria, ваксината, произведена от AstraZeneca и Univeristy of Oxford, съдържа "аденовирус от шимпанзе, кодиращ вирусния шипов (spike) гликопротеин на SARS-CoV-2 ChAdOx1-S".

Става дума за "безвреден, отслабен" аденовирус, който обикновено причинява настинка при шимпанзетата (които са род човекоподобни и се различават от останалите маймуни), но е генетично променен така, че е невъзможно да се възпроизвежда при хората, както е обяснено в тази статия от Оксфордския университет. Модифицираният аденовирус е променен така, че да носи генетичния код на шиповидния протеин на SARS-CoV-2 -- вирусът, който причинява Covid-19, за да може имунната система да се научи да ги разпознава при среща с вируса.

Как ваксината на Oxford-AstraZeneca използва адаптирани вируси, за да активира имунния отговор срещу SARS-CoV-2. ( AFP / John SAEKI, Laurence CHU)

Според същия източник "ChAdOx1 е избрана като най-подходящата ваксинална технология за ваксина срещу SARS-CoV-2, тъй като е доказано, че тя генерира силен имунен отговор от една доза при други ваксини." В документа се казва още, че "аденовирусните вектори от шимпанзета са много добре проучен тип ваксина", които са използвани при хиляди участници.

Тереза Ламбе, професор по ваксинология и имунология в Оксфордския университет и водещ член на екипа на ваксината Covid-19 в Оксфорд, обясни за AFP на 26 май 2022 г., че "аденовирусът AZD1222 от шимпанзе, използван във ваксината, е генетично променен така, че е невъзможно да се развие при хората".

Маймунската едра шарка принадлежи към друго семейство вируси

Вирусът на маймунската едра шарка е напълно различен тип вирус от аденовирусите, които принадлежат към генетичното семейство Adenoviridae.

Маймунската едра шарка е зоонозен вирус -- вирус, който се предава от животни на хора -- със симптоми, подобни на тези, наблюдавани в миналото при пациенти с дребна шарка, въпреки че клинично протича по-слабо, обясняват от Европейският център за контрол на заболяванията. Вирусът принадлежи към рода Orthopoxvirus на семейство Poxviridae, което включва и вируси като дребна шарка и вариола.

"Няма основания да се твърди, че вълната от маймунска едра шарка е свързана с ваксините", казва Дейвид Хейман, професор по епидемиология на инфекциозните болести в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM), пред AFP на 25 май.

"Маймунската едра шарка е ДНК вирус, който идва от семейството на ортопоксите", казва Хейман, който е изследвал огнища на маймунска едра шарка при хора в Централна и Западна Африка. Освен това той е "много стабилен вирус, който не мутира -- ако мутира, то е много малко", добавя той.

Запитана за вероятността аденовирусът на шимпанзетата, използван във Vaxzevria, да мутира във вируса на маймунската едра шарка, Тереза Ламбе е категорична: "това са два напълно различни вида вируси, така че не е възможно аденовирусът да се измени в маймунска едра шарка".

"Аденовирусите имат различен размер и структура [от вирусите на варицелата] и засягат различни клетки и различни гостоприемници", добавя Яник Симонин.

Въпреки името, всъщност не се смята, че маймунската едра шарка произхожда от приматите, които също могат да се разболеят от инфекцията. Името ѝ идва от факта, че е открита за първи път през 1958 г., когато в колонии от маймуни, отглеждани за научни изследвания, възникват две огнища на заболяване, подобно на едра шарка, обяснява Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.

Конкретният животински резервоар на маймунската едра шарка остава неизвестен. "Подобно на хората, маймуните се считат за носители на болестта... Някои данни сочат, че местните африкански гризачи, като гамбийските гигантски плъхове (Cricetomys gambianus) и катериците, може да са естествен резервоар на вируса", обясняват от ECDC.

На своя уебсайт националният институт за медицински изследвания на Франция INSERM също отхвърля "слуховете и невярната информация" за възможна връзка между маймунската едра шарка и ваксините срещу Covid-19.

"Тази връзка е абсолютно неоснователна, на първо място защото този вирус [маймунска едра шарка] не е характерен за маймуните (той дори се среща по-скоро при други видове, по-специално при гризачи). И второ, защото той принадлежи към семейството на поксвирусите, а не към аденовирусите."

2 юни 2022 г. Статията е обновена, за да се смени основното изображение и да се уточни в първия параграф, че аденовирусът, използван във ваксината, е променен така, че да не заразява хората.
COVID-19