Публикации в социалните мрежи подвеждат относно данните за дефицита на България и присъединяването ѝ към еврозоната

Скоро след като статистическата служба на ЕС публикува предварителни данни за дефицита и дълга за 2025 г., потребители в социалните мрежи започнаха да твърдят, че данните доказват, че България е представила фалшиви данни, за да си осигури членство в еврозоната (архивиран линк).

"3.5% ДЕФИЦИТ ИЛИ 100% ИЗМАМА: БЪЛГАРИЯ Е ПРИЕЛА ЕВРОТО С ПОДПРАВЕНИ ДАННИ", започва публикация във Facebook на бившия депутат, разузнавач и журналист Велизар Енчев.

"Публикуваните днес данни на Евростат са категорични: през 2025 г. сме имали бюджетен дефицит 3.5% при допустими 3%...   Това е чудовищна измама, която не може да бъде заметена под килима.", продължава публикацията, споделена над 2 500 пъти от публикуването ѝ на 23 април 2026 г.

"Евростат потвърди, че България е влязла, без да изпълни критериите за влизане в еврозоната", започва текстът към кратко Facebook видео, споделено от профила на крайнолявото движение "23 септември". На него виждаме двама мъже, държащи червено знаме с надпис „Не на еврото!“. Видеото е споделено над 1 500 пъти от 23 април 2026 г. насам и оттогава е събрало над 400 000 гледания.

Много други потребители, например тук, са споделили подобни твърдения. Този уебсайт също е разпространил твърдението. Тези публикации са споделени общо няколко хиляди пъти.

Image

Снимка от екран на публикации, споделящи заблуждаваща информация. Направени на 4 май 2026 г. Пресечените оранжеви линии са добавени от AFP

Пътят на България към еврозоната, към която страната се присъедини на 1 януари 2026 г., даде тласък на дезинформацията. Агенция AFP опроверга някои от твърденията тук, тук или тук.

Икономически експерти заявиха пред AFP, че публикациите от април 2026 г. относно границата на дефицита представят погрешно както правната рамка, така и механизмите на фискалния надзор на ЕС.

Какво изискват критериите от Маастрихт

Фискалното правило, цитирано в публикациите, е част от така наречените критерии за конвергенция от Маастрихт — набор от икономически условия, които страните трябва да изпълнят, за да приемат еврото (архивиран линк). Те включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутния курс и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти.

Както е отбелязано в конвергентния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за България през 2024 г., бюджетният дефицит на страната е бил 3,0% от брутния вътрешен продукт (БВП) — в съответствие с лимита на ЕС — докато публичният дълг е бил 24,1% от БВП, значително под прага от 60%.

По отношение на публичните финанси референтните стойности са дефицит под 3 % от БВП и публичен дълг под 60 % от БВП. Съгласно законодателството на ЕС обаче, както се прилага от Европейската комисия и се оценява от ЕЦБ, основният правен критерий е дали дадена страна е обект на процедура при прекомерен дефицит (ППД) към момента на оценката. Дефицит над 3% може да задейства такава процедура, но само след по-широка оценка, която отчита фактори като икономически условия, временни отклонения и конкретни разходи за политики

"Условието е страната да не е в открита процедура по прекомерен дефицит", заяви Лъчезар Богданов, главен икономист в Институт за пазарна икономика, пред AFP на 30 април 2026 г. "Това, че 3% са условие за откриване на такава процедура, не значи, че такава ще бъде открита", добави той.

Той дава още един пример – с държави, които са членки на еврозоната, но имат публичен дефицит над 3%. "Виждаме, че има страни в еврозоната, които нарушават трите процента, но не ги изгонват от ЕС, т.е. тогава има процедура, корективни мерки, препоръки на Съвета, че трябва да правиш реформи, ако не стане те наказват с някакви неща, но не те изключват", добави Богданов, като даде пример с Гърция.

"Критерият за влизане в еврозоната е страната да не е в процедурата за прекомерен дефицит (EDP)", заяви пред AFP на 1 май 2026 г. Даниел Грос, директор на Института за европейско политическо управление към Университета Бокони в Милано. "Когато решението беше взето през 2025 г., България не беше в процедурата за прекомерен дефицит", добави Грос, който е бил икономически съветник в Европейската комисия, председателствана от Жак Делор, по време на която беше замислено еврото.

Доклади за конвергенция: моментна снимка

Заблуждаващите публикации в социалните мрежи се позовават на данни на Евростат, според които дефицитът на България през 2025 г. е бил около 3,5 % от БВП. Решенията за присъединяване към еврозоната обаче се основават на данни, налични към конкретна дата — в случая на България около пролетта на 2025 г. — когато са били изготвени докладите за конвергенция. По-късни данни за цялата година или ревизии не могат да променят тази оценка със задна дата. Позоваването на предварителните данни за 2025 г., за да се твърди, че правилата са били "заобиколени", смесва времевата рамка на статистическото отчитане с процеса на вземане на правни решения.

"С конвергентен доклад се оценява към дадена дата, няма как да оцениш бъдещо събитие", коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

"Разбира се, институциите на ЕС (главно ЕЦБ и Комисията) трябва да разчитат на наличните към този момент данни, като естествено отчитат всички тенденции, които вече са видими", заяви Даниел Грос пред AFP.

Дори при дефицит от около 3,5% е технически възможно България да не бъде подложена на процедура при прекомерен дефицит, например поради клаузи за гъвкавост, като разходите за отбрана, които могат да бъдат изключени от анализа на спазването на фискалните правила.

"Най-важното е, че миналата година има решение на Съвета на ЕС за възможност за дерогация, която ако разходите за отбрана са увеличени с до 1,5% спрямо 2021 г. Тези разходи не влизат в дефицита. В този смисъл пак не си в нарушение", обясни Богданов пред AFP.

Инфлацията в България скочи през април до 7,1% на годишна база (спрямо 4,1% през март), най-високото ѝ ниво от август 2023 г., дължащо се главно на растящите цени на горивата, според предварителните оценки на НСИ. Месечната инфлация също беше необичайно висока – 2% само през април – ниво, сравнимо с върховете, наблюдавани през януари 2025 г. и април 2022 г., на фона на ценовите шокове и административните промени.

Само за един месец фискалният дефицит на България се удвои, достигайки 1,75 млрд. евро до края на април 2026 г., според предварителни данни на Министерството на финансите. Дефицитът в момента възлиза на 1,4% от прогнозния БВП, при годишен таван от 3%, тъй като по-високите разходи за заплати в публичния сектор, пенсии и други увеличения тежат на финансите при удължен бюджет, базиран на рамката от миналата година.

Приемането на бюджета за 2026 г. и мерките за ограничаване на растящите цени са сред основните приоритети на коалицията "Прогресивна България", водена от бившия президент Румен Радев. Коалицията спечели абсолютно мнозинство на изборите, а Радев, който неведнъж е заявявал, че властите в България не са предприели действия, за да защитят най-уязвимите покрай влизането на страната в еврозоната – се очаква да бъде избран за министър-председател в началото на май.