Снимка на автомонтьор се разпространява отново в прокремълска дезинформация, че "жив изгорен" в Одеса през 2014 г.“
- Публикувано на 20 януари 2026 г. в 17:18
- Време за четене: 3 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
С наближаването на четвъртата година от началото на войната на Русия в Украйна, конфликтът продължава да подхранва широко разпространена дезинформация, която засяга и България, където общественото мнение по въпроса за войната не е еднозначно. В продължение на години в социалните мрежи се споделя снимка на мъж, придружена от невярното твърдение, че показва българин, който е бил "изгорен жив" от украинска тълпа в Одеса след протестите, които свалиха от власт последния прокремълски президент на страната през 2014 г. AFP обаче се свърза с мъжа на снимката, който потвърди, че живее в България и никога не е бил в Украйна. Докато войната в Украйна продължава, невярната история периодично се появява в български Facebook групи и на прокремълски сайтове, подхранвайки антиукраински настроения сред българите.
"Помните ли българина жив изгорен в Одеса на 2 май 2014 от евромайдановците и бандеровците", гласи публикация във Facebook, споделена над 1700 пъти от 11 ноември 2025 г., към която има снимка на мъж - предполагаемо доказателство за твърдението.
Други потребители също са споделили същата снимка и текст.
В публикациите повечето потребители явно намират твърдението за вярно. "Имаше пожар,имаше изгорени живи хора вътре.Помним Майдана,макар ограничено,видя се и по телевизията.Като нямаме един като Путин или Орбан,сме като разграден двор", пише потребител. "Но никъде не се спомена,защото телевизиите са продажни. Поклон пред паметта на този истински българин!", коментира друг.
Но човекът на снимката не е мъртъв и по думите му никога не е бил в Украйна.
Не е "жив изгорен" в Одеса
Публикациите се базират на стар наратив за размириците в Одеса на 2 май 2014 г., когато в града избухват сблъсъци между групи с противоположни възгледи за бъдещето на Украйна.
Твърденията, свързани с тези събития, вече бяха опровергани от платформите за проверка на факти като българската factcheck.bg и украинската stopfake.org.
Когато се опитахме да открием мъжа от снимките в публикациите, използвахме обратно търсене на изображения, за да идентифицираме Facebook профила с име Николай Генчев. Впоследствие намерихме подробности за неговата фирма и свързан с нея телефонен номер. Човекът, който отговори на телефона, потвърди, че е същият мъж от публикациите, и се съгласи да се срещне с AFP.
"Това на снимката съм аз. Пуснах я в профила си във Facebook, защото ми харесва. Снимана е в заведение", каза той пред AFP на 6 декември 2025 г. по време на интервю на живо. Той каза, че "през 2016 или 2017 г." за пръв път получил обаждане от приятел, който го попитал дали е жив. Така разбрал, че профилната му снимка е била споделена с твърдението, че е починал в Одеса през 2014 г. "Никога не съм бил в Одеса или Украйна", каза още той.
Чрез търсене по ключова дума AFP откри, че твърдението се разпространява в тази статия от март 2022 г., публикувана около месец след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.
Размириците, използвани от пропагандата
Този доклад от 2020 г. за събитията в Одеса, публикуван от Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна, обяснява, че конфликтът на 2 май 2014 г. се е разразил в два основни етапа: насилие в центъра на града, по време на което шестима души са били застреляни, и безредици близо до Куликово поле, последвани от пожар в Дома на профсъюзите в Одеса, при който са загинали 42 души. Общо 48 души са загинали, а стотици са били ранени, отбелязва ООН.
Въпреки това няма официални съобщения, че сред жертвите има български гражданин.
През март 2025 г. Европейският съд по правата на човека постанови в делото "Вячеславова и други срещу Украйна", че украинските власти не са направили всичко, което може да се очаква, за да предотвратят насилието, да го спрат, след като е започнало, да осигурят навременна спасителна акция за хората, заклещени в пожара, и да проведат ефективно разследване. "Съдът счете, че дезинформацията и пропагандата от Русия са имали своята роля в трагичните събития", се казва в прессъобщението относно решението.
"Историята с пожара в Одеса e критично важнa, за да може да се антагонизира украинския народ и украинската национална идея в очите на българите. Той е подравнен с по-общия руски наратив за освобождаване на Украйна от фашистка власт", коментира Никола Тулечки, експерт по дезинформация в Данни за добро.
Всъщност това беше един от аргументите, използвани от Владимир Путин, за да оправдае "специалната военна операция" в нощта на инвазията през 2022 г.
AFP е публикувала други проверки на фактите относно войната в Украйна тук.
Copyright © AFP 2017-2026. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
