Тази графика с "чуждестранни наемници", убити в Курск, е изфабрикувана

В началото на април 2025 г. руската армия заяви, че почти изцяло е върнала контрола над руския регион Курск от Украйна. Малко след това в интернет започна да се разпространява инфографика, която уж изброява националностите на "чуждестранни наемници", които руската армия твърди, че е открила мъртви в областта. На графиката е изобразено логото на германския статистически портал Statista. Графиката обаче е фалшива. От Statista отричат да са я създавали, а редица несъответствия в дизайна ѝ показват, че тя е изфабрикувана. Макар че във войната между Русия и Украйна наистина участват чуждестранни бойци, към момента броят на жертвите не може да бъде потвърден независимо и обективно. 

"Потвърдена самоличност на загинали в Курск Русия ДОКАЗВА **Силите на НАТО** във войната срещу Русия", започв Facebook пост от 14 април 2025 г. "Националната принадлежност на наемниците, чиито тела са намерени в Курска област, Русия/ както вече знаем, много от убитите са били обезглавявани или са им били рязани крайниците- заради татуировките им, за да не бъдат разпознати!!! Та, броят на участниците е със сигурност по- голям!!/", гласи друга публикация в социалната мрежа. Постовете, които са споделени от над 100 потребители, съдържат и точни цифри, видими на графика, приложена към публикациите. Графиката изглежда представлява разбивка по националност на чуждестранните бойци, за които се твърди, че са загинали, сражавайки се за Украйна в руската област Курск. В ъгъла на графиката се вижда логото на известния германски статистически портал Statista. 

Заглавието на графиката на английски гласи: "Националността на наемниците, чиито тела бяха открити в регион Курск, Русия". Според последващия надпис графиката показва колко "чуждестранни наемници" от различни държави, които уж са се сражавали за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), са били открити мъртви в региона.

Графиката беше широко разпространена в социалните мрежи и медийни публикации на много езици, включително английски, френски, испански, словашки и финландски.

Графиката обаче е фалшива и не се основава на никакви официални данни. Редица несъответствия в дизайна също сочат, че тя не е автентична. 

Image
Екранни снимки на Facebook публикации, разпространяващи невярна информация. Направени на 30 април 2025 г.

Това, което прави първоначално впечатление, е посочената на графиката дата: 10 април 2025 г. Два дни по-рано – на 8 април – руската армия съобщи, че е превзела едно от последните села в руската гранична област Курск, които все още са били под контрола на украински войски. 

Ден по-рано украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинската армия е навлязла в съседната руска гранична област Белгород. На 27 април Зеленски посочи, че украинската армия все още води боеве в Курск, въпреки че Москва твърди, че регионът е "освободен".

Вярно е, че хора от различни държави воюват и от двете страни във войната на Русия срещу Украйна. Въпреки това, достъпът до надеждна и независима информация по този въпрос е труден. 

На 28 април 2025 г. Северна Корея потвърди за първи път, че е изпратила войници в помощ на Русия. По-рано през април Зеленски заяви, че "няколкостотин" китайски граждани се сражават за Русия в Украйна. Според репортаж на AFP Русия е набирала войници и от държави като Непал, Сиера Леоне и Сомалия.

В началото на войната през 2022 г. украински източници съобщиха, че над 20 000 доброволци са заявили желание да се запишат в специално създадено военно подразделение за чужденци, наречено "Международен легион", за да се сражават на страната на Украйна. Журналисти на AFP, отразяващи конфликта, са разговаряли с войници от Съединените щати, Великобритания, Франция, Япония, Ирландия и Колумбия, които са воювали за Украйна. 

Грешни знамена

Детайли в графиката ясно сочат, че тя не произхожда от Statista. Statista е германска компания за статистически данни, която според уебсайта си предоставя "статистики, доклади и анализи по над 80 000 теми от 22 500 източника в 170 индустрии". 

Първото, което прави впечатление, е, че изфабрикуваната графика не съдържа посочен източник. В графиките, публикувани от Statista – например в профила им в Instagram – източникът винаги е отбелязан под диаграмите. Макар фалшифицираната графика да имитира дизайна на инфографиките на Statista, в нея липсва изрично посочен източник. 

Image
Сравнение между изфабрикуваната графика (вляво) и оригинална графика на Statista (вдясно) от профила на портала в Instagram. Направени на 28 април 2025 г. Акцентите в червен и зелен цвят са добавени от AFP.

Още един признак, че графиката е фалшива, е използването на две неправилни знамена. За Германия е използвано знаме, което наподобява това на федералните институции и съдържа федералния щит с орел. Това знаме обаче е запазено само за федерални органи, а Statista не попада сред тях. В публикациите си порталът използва обикновеното германско знаме без орел. Освен това в графиката погрешно е използвано знамето на Либерия вместо това на САЩ. Американското знаме има повече звезди и ивици в сравнение с това на западноафриканската държава.

Image
Екранна снимка на фалшивата графика. Направена на 28 април 2025 г. Акцентите и допълнителните знамена са добавени от AFP.

Заглавието също се различава по дизайн от оригиналните графики на Statista. Във фалшивата версия е използвана главна буква само в първата дума от изречението и в имена. В автентичните графики на статистическия портал обаче всички основни думи в заглавието започват с главна буква, с изключения като съюзите. Освен това AFP откри само графики с едноредови или двуредови заглавия в профила на Statista в Instagram. За разлика от тях, заглавието във фалшивата графика е разположено на три реда. 

Image
Сравнение между фалшивата графика (вляво) и оригинална графика на Statista от профила на портала в Instagram (вдясно). Акцентите, показващи разликите в употребата на главни букви, са добавени от AFP на 28 април 2025 г.

Statista опровергава достоверността на графиката

Чрез обратно търсене на изображения също така достигнахме до публикация в LinkedIn от служителя на Statista Марк Люетгеман, публикувана в средата на април 2025 г. В нея той посочва, че графиката е фалшива и изброява същите несъответствия в сравнение с автентични графики на Statista, каквито вече бяха описани по-горе. Той отбелязва също, че това не е първият случай на подобна фалшификация: "Преди няколко месеца открихме първата, а сега – втора: Очевидно нашите инфографики се фалшифицират с цел проруска пропаганда", пише Люетгеман. 

Statista потвърди това в отговор на запитване от AFP. "Тази инфографика не е създадена от Statista и нямаме никаква връзка с данните, представени в нея", заяви говорител на портала на 25 април 2025 г. Тя също посочи вече споменатите несъответствия в дизайна. Освен това Statista не събира данни за наемници от различни националности във войната в Украйна. От платформата уточниха още, че не разполагат с такава информация и от външни източници. 

Търсене по ключови думи на английски в уебсайта на Statista също не даде резултати по тази тема.

В публикация в Telegram на немски език в долния десен ъгъл на графиката се вижда домейнът fishki.net. Това е уебсайт, чийто IP адрес е регистриран в Русия. Това е популярен руски сайт, в който съдържанието се качва от потребители.

Съдържанието на изфабрикуваната графика не може да бъде независимо и категорично потвърдено. Дори общият брой на загиналите във войната в Украйна се основава единствено на приблизителни оценки, тъй като както Москва, така и Киев обикновено не оповестяват военните си загуби. 

От украинска страна оценките варират между 46 000 и 100 000 убити украински войници. 

Към началото на април 2025 г. представител на НАТО е оценил, че около 250 000 руски войници са били убити.

Текущо разследване на Mediazona и руския клон на BBC е идентифицирало имената на над 100 000 загинали руски войници от началото на войната до края на април 2025 г. Списъкът не е изчерпателен и се основава на информация от публично достъпни източници. 

Още статии на AFP по проверка на фактите, свързани с войната в Украйна, може да намерите тук.

Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?

Свържи се с нас