Според експерти кашлянето не е доказано средство срещу инфаркт на миокарда

"Сърдечен удар. Какво правиш?", започва дълга Facebook публикация, споделена близо 11 хиляди пъти от 27 април 2025 г. В нея се описва хипотетичен сценарий, в който човек се прибира след тежък работен ден у дома и започва да има болки в гърдите, а най-близката болница е далеч. "Как се преживява инфаркт, когато си сам???", гласи постът и допълва: "Можете да си помогнете като кашляте многократно и много силно! Дълбоки вдишвания преди всяка кашлица". "Кашлицата трябва да се повтаря всяка секунда, докато пристигнете в болницата или докато сърцето ви започне да бие нормално", се твърди още в публикацията в социалната мрежа.

Други потребители са споделили същия текст.

Подобни публикации се споделят от години на различни езици и са били опровергавани от AFP например тук и тук. Проверка на фактите от американската организация Snopes (архивирана връзка) обяснява, че вариант на този текст, разпространяван още през 1999 г., e бил преписван на болницата Rochester, която пък опровергава твърденията.

По последни данни на Евростат България е на първо място в ЕС по починали от сърдечоносъдови заболявания на 100 хил. души (архивирана връзка). 

Но както обясниха експерти пред AFP, няма доказателства, че кашлицата помага при инфаркт на миокарда. Напротив, хората с такива симптоми трябва незабавно да се обадят на спешна помощ, за да получат квалифицирана помощ. Кашлянето само би забавило навременната помощ.

Image

Снимка от екран на публикация, споделяща невярна информация. Направена на 7 май 2025 г.

Според експерти кашлянето не помага

"Лечението при инфаркт е да се отпуши съдовата проходимост и да се възстанови кръвотокът към сърцето. Кашлянето не може да отпуши запушването", обясни Брин Мума, професор по спешна медицина в Калифорнийския университет Дейвис, Сакраменто и ръководител на звеното по спешна медицина, в имейл до AFP, получен на 6 май 2025 г. През януари тя е цитирана в текст на сайта на Американската кардиологична асоциация, развенчаващ същите митове (архивиран линк). 

"Повечето инфаркти се причиняват от запушване на един или повече от кръвоносните съдове, които доставят кръв към сърцето. Когато сърцето не получава кръв – и следователно кислород – настъпва инфаркт", уточни Мума. 

Заблуждаващата публикация внушава, че кашлянето замества т.нар. кардиопулмоналната реанимация, която включва сърдечен масаж и обдишване. 

"Кардиопулмоналната реанимация (CPR) се извършва само когато сърцето спре да бие и пациентът изпадне в сърдечен арест – състояние, което може да бъде предизвикано от различни причини, включително инфаркт", допълни тя, добавяйки, че "Целта на CPR е да се осигури кръвоснабдяване на органите, докато сърцето бъде възстановено към нормална дейност. CPR не може да отпуши съдовете на сърцето."

"Кашлянето никога не е било ефективно за намаляване на инфаркта или неговите последици, нито за ограничаване на риска от сърдечен арест", коментира Никола Ламблен, ръководител на спешното отделение и интензивните кардиологични грижи в университетската болница в Лил, за статия по проверка на същите твърдения, публикувана през 2022 г. oт AFP на френски.  "При сърдечен арест човек напълно губи съзнание, така че така или иначе не може да ви чуе, отговори или да кашля", допълва лекарят.

"Допълнителният кръвен поток, който кашлянето може да осигури, е минимален и така или иначе повечето пострадали не могат да кашлят повече от 15 секунди", коментира тогава Алън Дж. Тейлър, директор на кардиологичното отделение в болницата MedStar Health в САЩ, предупреждавайки, че "допълнителното усилие, което се изисква за кашляне, със сигурност не помага на пациента". 

Медицински факултети като тези на Университета в Чикаго и Университета Макгил в Монреал, както и Cleveland Clinic, също опровергаха тази информация (архивирани връзки тук, тук и тук).

Какво е миокарден инфаркт?

"Сърдечен удар, наричан също миокарден инфаркт, настъпва, когато потокът от кръв към сърцето се прекъсне, най-често чрез образуване на съсирек, който запушва една от артериите, хранещи сърцето (коронарните артерии). Прекъснатият кръвоток може да увреди или унищожи част от сърдечния мускул", пише в тази страница на отделението по инвазивна кардиология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов" (архив). 

"Най-честият симптом на миокардния инфаркт е болката в гръдния кош", пише на същата разяснителна страница, допълвайки, че други симптоми на сърдечен удар включват:  натиск или усещане за стягаща болка в гърдите или ръцете, които могат да се разпространят към шията, челюстта или гърба; гадене, повръщане или болки в корема; недостиг на въздух; студена пот; силно общо неразположение и слабост; замайване или внезапна загуба на равновесие. 

Незабавно потърсете лекарска помощ, съветват експерти

"Незабавно да потърси спешна медицинска помощ", отговори Брин Мума на въпроса на AFP какво се препоръчва да направи човек, който изпитва симптоми на инфаркт, докато е сам. 

"Ако човек е сам у дома си и смята, че има сърдечен удар, трябва незабавно да се обади на спешната помощ и да се опита да предупреди хората около себе си, за да получи помощ", казва Никола Ламблин. "Най-добре е да отвори вратата и да остане там, защото ако вратата е затворена, спасителите ще губят време, докато се опитват да влязат", добавя той.

"Извикайте бърза медицинска помощ. Ако подозирате, че имате сърдечен удар, не се колебайте, а незабавно се обадете на 112", пише на сайта на Пирогов. "Ако смятате, че пристигането на линейка ще е невъзможно, трудно или твърде бавно, някой трябва да ви отведе до най-близката болница, която разполага с катетеризационна лаборатория и подготвен екип, с 24-часова възможност за бързо лечение на остър миокарден инфаркт", допълва разяснението на страницата на болницата. 

В тази публикация на Американското дружество на кардиолозите, прегледана за последно през 2023 г., се посочва, че организацията не подкрепя  т.нар. кардиопулмоналната ресусцитация чрез кашляне - cough CPR (архивирана връзка). Кашлянето, пише в статията, "може да бъде временна мярка в ситуации като кардиологична амбулатория, където пациентите са в съзнание и под постоянно наблюдение (например с електрокардиограф)", добавяйки, че "медицинска сестра или лекар може да инструктира и насочи пациентите да кашлят силно на всяка една до три секунди през първите секунди на внезапна аритмия. Но тъй като това не е ефективно при всички пациенти, не трябва да забавя окончателното лечение."

Още проверки на фактите на здравна тематика може да видите тук.