
Според експерти мамографията е безопасна и спасява живот
- Публикувано на 12 декември 2024 г. в 14:46
- Време за четене: 15 минути
- От: Ivan FISCHER, Anna HOLLINGSWORTH, AFP Хърватия, AFP Финландия
- Превод и адаптация: Rossen BOSSEV , AFP Bulgaria
Copyright © AFP 2017-2025. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Швейцария стана първата страна в света, която забрани мамографията - решение, което разкрива може би най-голямата медицинска измама, извършвана някога върху жени", започва дълга Facebook публикация от края на ноември 2024 г. Следва серия от твърдения като: повечето от положителните резултати за рак са погрешни; самият преглед стимулира растежа на туморите; здрави жени могат да се разболеят от рак след мамография и т.н.
Подобни твърдения са се разпространявали и на други езици, включително финландски, френски, хърватски и полски.
Всички тези твърдения обаче са неверни. Те или се основават на погрешно интерпретирани данни, или са фактически неверни, твърдят експерти. AFP вече опроверга почти същите твърдения в края на 2023 г. Представители на здравните власти и експерти рентгенолози заявиха за AFP, че нито едно от твърденията няма фактическа основа. Те изтъкнаха, че мамографските прегледи намаляват смъртността от рак на гърдата.

Швейцария не е забранила мамографията
Първото твърдение, че Швейцария е "първата страна в света, която е забранила мамографските прегледи". Това твърдение е невярно, но вероятно се основава на погрешно тълкуване на новината, че през 2013 г. Швейцарският медицински съвет е препоръчал да не се правят системни мамографски прегледи.
Швейцарският медицински съвет не е официален държавен орган. Вече несъществуващата организация, която е закрита през 2022 г., е била център за компетентност за "оценки на здравните технологии" и е анализирала медицински лечения от гледна точка на съотношението между разходите и ползите от тях. Нейните препоръки нямаха задължителен характер и бяха предназначени за ръководство на политиката. Препоръките за прекратяване на системния скрининг бяха широко критикувани от експерти в областта като основани на погрешни, непълни или неправилно интерпретирани данни, като например тук, тук и тук.
Швейцарската федерална служба за обществено здраве (FOPH) пренебрегва препоръките на Швейцарския медицински съвет. Потърсен от AFP за коментар, на 26 ноември 2024 г. говорител на FOPH заяви по електронната поща, че "Швейцария не е забранила мамографията и не планира да го направи".
В по-ранен коментар на 2 ноември 2023 г. говорителят на FOPH обясни, че "тя се покрива от здравното осигуряване и се препоръчва за жени на възраст 40-59 години всяка година, а от 60-75 години - на всеки две години".
В някои публикации се твърди, че "услугите за скрининг също са спрени в части от Канада, Италия, Шотландия и Австралия". Както беше обяснено в тази статия на AFP от май 2024 г., това твърдение също не е вярно.
"Мамографията е единствената техника, за която е доказано, че е безопасна и ефективна при скрининг за рак на гърдата, а мамографското оборудване е единствената техника за изобразяване, лицензирана от Health Canada за скрининг за рак на гърдата“, обяснява Health Canada на своя уебсайт (архивиран тук). Здравните власти в остров Принц Едуард и Британска Колумбия потвърдиха пред AFP, че там все още се предлагат мамографии (архивирани тук и тук). Уебсайтът на Канадското дружество за борба с рака показва програмите за мамография във всички останали провинции (архивирано тук) с изключение на Нунавут (архивирано тук). Територията заяви пред АFP, че политиката ѝ се основава на скрининговата програма в болницата в Отава (архивирана тук) и че услугите не са спрени.
При търсене на ключови думи бяха открити публикации на правителствени уебсайтове,, както в които се посочва, че и в трите държави има програми за скрининг на рак на гърдата с помощта на мамография (архивирани тук, тук и тук).
Фалшивата тревога не означава грешна диагноза
Второто твърдение в публикацията е че до 50-60% от положителните резултати всъщност са неверни.
Чрез търсене по ключови думи, намерихме научни изследвания, които биха могли да подкрепят това твърдение, и открихме изследване от 2022 г. на учени от Калифорнийския университет в Дейвис, публикувано в медицинското списание JAMA Network Open през март 2022 г. (архивирани връзки тук и тук). В прессъобщението на здравното министерство на Калифорнийския университет в Дейвис за същото проучване има заглавие (архивирано тук), в което се казва: "При половината от жените се наблюдават невярно положителни резултати от мамографиите след 10 години на ежегоден скрининг".
Както е отбелязано в статията и в проучването, "невярно положителна" е ситуацията, при която мамографията е отбелязана като анормална, но в гърдата няма рак.
В проучването се отбелязва, че около 12 % от двуизмерните скринингови мамографии се насочват за допълнителни изследвания, докато само 4,4 % от тези насочвания, или общо 0,5 %, завършват с диагноза рак. Стойността от 50 % е съвкупната вероятност за период от десет години една жена да бъде извикана за допълнителни прегледи. Тази стойност е по-ниска за по-възрастните жени и за жените, които правят мамографски прегледи на всеки две години.
"За да открием рака на гърдата на ранен етап, трябва да бъдем внимателни и да изследваме всички потенциално необичайни находки. Така че жените не трябва да се притесняват, ако бъдат насочени за допълнителни образни изследвания или биопсия. Огромното мнозинство от тези резултати се оказват доброкачествени", обяснява Тао-Куен Хо, рентгенолог в Университетския медицински център в Хо Ши Мин, Виетнам, изследовател в UC Davis School of Medicine и съавтор на проучването (архивирана връзка).
"Няма фалшиви позитивни резултати. Има резултати, които налагат допълнителни изследвания", обясни в телефонен разговор с AFP на 24 ноември 2023 г. д-р Маргарита Николова, началник на отделението за образна диагностика на млечна жлеза към болница Шейново. "Винаги се работи в екип, използваме мутлидисциплинарен подход", добави тя.
Рентгенологът Паула Гордън, клиничен професор в катедрата по радиология в Университета на Британска Колумбия, заяви пред AFP в имейл на 5 ноември 2023 г. че неверни положителни резултати не са погрешни диагнози. "Терминът "невярно положителен" е подвеждащ. Всъщност той се използва в смисъл на "фалшива тревога", което означава, че на скрининговата мамография се наблюдава аномалия, която заслужава допълнително изследване", каза Гордън.
Тя добави, че стойностите в публикацията във Facebook са неверни и цитира данни от нейната страна. "В Канада средно на всеки 1000 скринингови мамографии 70 жени ще бъдат извикани за допълнителни снимки. Някои от тях ще се нуждаят само от една или две допълнителни мамографски снимки, други ще имат нужда от ултразвук. От 70-те, 11 ще се нуждаят от иглена биопсия, направена с локално замразяване. От 11-те иглени биопсии 4 жени ще бъдат диагностицирани с рак на гърдата", казва Гордън в имейл.
Компресията и радиацията, използвани при прегледите, са безопасни
Третото твърдение, че гърдите се подлагат на "огромна тежест" от 10 кРа и че след това "здравата, много чувствителна тъкан на млечните жлези се бомбардира с радиоактивни лъчи". Макар че и двете твърдения са технически верни, те са представени по подвеждащ начин, така че да изглежда, че налягането или радиацията, или и двете, са вредни за пациентите. И двамата експерти потвърдиха за AFP, че случаят не е такъв.
"Компресията е необходима по време на мамографията, за да се разпредели тъканта, така че да се видят раковите образувания и за да се изтъни гърдата, така че да се изисква по-малко радиация. И то само за няколко секунди", казва Гордън пред AFP. "Компресията е неприятна, но не бива да бъде мъчителна."
В публикацията се споменават "радиоактивни лъчи", каквито не съществуват, тъй като радиоактивността е свойство на атомите, а не на лъчите. Вероятно се има предвид йонизиращото лъчение, което е форма на електромагнитно лъчение, достатъчно мощно, за да премахне електроните от атомите и молекулите.
Хората са постоянно изложени на ниски нива на йонизиращо лъчение от естествени източници - идващи от космоса, въздуха, земята и водата - но могат да бъдат изложени на по-високи дози по време на някои медицински изследвания, сред които е и мамографията, както личи на графиката по-долу, публикувана от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.

"Радиацията при мамографията е една от най-ниските сред всички медицински изследвания", обясни Гордън пред AFP. "Тя е спаднала през десетилетията и е далеч по-ниска от "допустимото" количество, определено от организациите за радиационна защита. Радиационният риск от мамографията е ограничен за жени под 20-годишна възраст, а за целите на скрининга е незначителен при жени на 40 и повече години. Той е подобен на радиацията от естествен източник, която получаваме само при 7-седмичен живот на морското равнище."
Тъй като радиацията се увеличава с надморската височина, това се равнява и на естествената радиация от живот в продължение на 3 седмици в американския град Денвър, казва тя. Градът се намира на 1600 метра над морското равнище и е изложен на значително повече радиация от космоса, отколкото местата на по-ниска надморска височина. "Пътуването със самолет също се свързва с излагане на по-високи нива на радиация, каза Гордън."
По данни на Френския национален институт по рака рискът от смърт вследствие на радиационно предизвикан рак е в границите между 1-10 на 100 000 жени, които са си правили мамография на всеки две години в продължение на 10 години. Рискът от смърт при избягване на скрининг е много по-голям.
Жена, която се е подложила на 13 мамографии в рамките на организиран скрининг между 50 и 74 години, би била изложена на общо една четвърт от радиацията, причинена от едно абдоминопелвично сканиране - често срещана диагностична процедура, се казва в доклада.
"Мамографът, който използваме, отговаря на международните стандарти и облъчването му е в рамките на безопасното", обясни д-р Николова.
Мамографията не стимулира растежа на тумори
Четвъртото твърдение, неподкрепено с никакви доказателства или източници, е, че мамографията "стимулира растежа на туморите и разпространението на метастази". AFP не откри нито едно научно изследване, което достоверно да подкрепи това твърдение.
Според Гордън това твърдение е "абсолютно" невярно.
"Източникът на тази неистина е нестандартен коментар, направен от д-р Тони Милър, един от главните изследователи на Канадското национално проучване за скрининг на гърдата-1, проведено през 80-те години на миналия век. Сред рандомизираните контролирани проучвания на скрининговата мамография то е единственото, което показва повишена смъртност сред жените в "мамографската група" в сравнение с контролната група. Когато това беше показано, точно преди първата публикация през 1992 г., д-р Милър беше помолен да изрази предположение защо това е така. Той казал, че "може би компресията на мамографиите изтласква раковите заболявания в кръвта", коментира Гордън за AFP.
"Той беше широко цитиран в светските медии. Впоследствие той се коригира пред списанието на Националния институт по рака, но неговото самоопровержение така и не излезе в светските медии", каза тя. Проучване от 2013 г., предназначено да провери точно тази хипотеза (че компресията може да изтласка туморни клетки в кръвта), не даде доказателства за това и заключи, че компресията при мамография е безопасна.
Гордън обясни причините за прекомерната смъртност в "мамографската група" в това конкретно проучване: вече е известно, че процесът на рандомизиране на жените, които доброволно са участвали в проучването, вероятно е бил компрометиран от медицинските сестри и координаторите на изследването.
"Те умишлено са заобиколили рандомизацията и са поставили жените с известни подозрителни бучки в групата за мамография, вместо да ги оставят да бъдат случайно разпределени в групата за мамография или в контролната група. В резултат на това повече жени са починали в групата за мамография, отколкото в контролната група", обясни той.
Някои жени се разболяват от рак след мамография, но не заради нея
Последното твърдение в публикацията се позовава на "проучване, проведено върху 690 000 изображения", което уж показвало, че много напълно здрави жени са развили рак на гърдата след мамографски изследвания. AFP потърси съответното проучване в Google Scholar и откри това, включващо 690 993 жени на възраст от 66 до 79 години, което може да се тълкува погрешно подобно на твърденията в невярната публикация.
В резултатите се посочва, че: "Вероятността да бъдат открити in situ, локални и регионални видове рак на гърдата е по-голяма сред жените, които са преминали скринингова мамография".
"В моята над 20 годишна практика не ми е известно на случай на развит рак заради мамографско изследване. Ако открием съмнение, то това ще е благодарение на изследването", коментира д-р Николова.
"Разбира се много жени развиват рак в някакъв момент, след като са си направили мамография", казва Гордън пред AFP. "Ето защо скринингът трябва да се прави всяка година: за да се улови всеки рак, който се развие. Но това не е заради мамографията! При жените със среден риск (без фамилна анамнеза и т.н.) една на всеки осем ще развие рак в определен момент от живота си. Знаем, че при жените, които участват в скрининг, вероятността да умрат от рак на гърдата е с 40-50% по-малка, отколкото при жените, които не участват."

Ако проучването се прочете изцяло, ще стане ясно, че то подкрепя това мнение. То има за цел да определи дали жените над 69 години, които се подлагат на скрининг, имат намален риск от метастатичен рак на гърдата. Въпреки че няколко вида рак са били откривани по-често сред жените, които са се подлагали на редовен скрининг, това са били по-леки и лечими видове рак. Рискът от откриване на метастатичен рак на гърдата е бил значително намален сред жените, които са се подлагали на скрининг, което ясно е посочено като основен извод от проучването.
"Свръхдиагностиката" е потенциален недостатък
Експертите твърдят също, че един от недостатъците на мамографиите е "свръхдиагностиката", т.е. когато при прегледа се открива рак, който никога не би се развил или станал животозастрашаващ. Тъй като по-голямата част от раковите заболявания в крайна сметка прогресират, лекарите лекуват всички открити ракови заболявания, дори и в някои случаи това да не е необходимо.
"Свръхдиагностиката е концепцията, че чрез скрининга откриваме ракови заболявания, които не биха се проявили през живота на пациента и следователно не е необходимо да бъдат откривани, защото той ще умре по-рано от нещо друго", казва Гордън за AFP в имейл. "Тъй като не знаем какво ще се случи с даден пациент в бъдеще, свръхдиагностиката е теоретична и не може да бъде измерена пряко. Тя трябва да бъде оценена. Методът, който се използва за оценяването ѝ, може значително да надцени честотата на случаите."
Гордън подчерта, че най-важното при оценяването на свръхдиагностиката е да се коригира рискът от рак на гърдата. Важно е и времето на изпреварване, което е периодът от време, през който диагнозата се поставя чрез скрининг.
Това проучване от 2012 г., в което са разгледани 16 оценки на свръхдиагностиката в седем европейски държави, показва, че реалната честота на свръхдиагностика вероятно е от 1 до 10%.
Анализ от 2013 г., поръчан от Cancer Research UK и британското министерство на здравеопазването, оценява, че свръхдиагностиката може да засегне до 19 % от раковите заболявания, открити при редовни скринингови изследвания, но отбелязва, че понастоящем е невъзможно да се направи разграничение между потенциално смъртоносните ракови заболявания и "свръхдиагностицираните" ракови заболявания. Прегледът заключи, че програмите за скрининг на гърдата в Обединеното кралство "носят значителна полза и трябва да продължат да се прилагат".
"Свръхдиагностиката е основателно съображение и причина много експерти да предлагат скринингът да бъде спрян, ако очакваната продължителност на живота на жената е по-малка от 7 години: Ако тя има напреднало сърдечно заболяване, друг агресивен рак и т.н. Но свръхдиагностиката не е основателна причина да се откаже скрининг на жени на възраст 40-49 години", казва Гордън в имейл до AFP.
Здравните органи препоръчват редовен скрининг
Някои експерти смятат, че по-добри резултати могат да бъдат постигнати, ако честотата на мамографските прегледи е съобразена с индивидуалните пациенти, въз основа на техните рискови фактори за рак на гърдата, вместо да се използват препоръки, основани на възрастта. Финансирано от ЕС проучване, започнало през 2018 г., което ще приключи през 2025 г., проверява тази хипотеза, като предлага по-чести прегледи на жени с по-висок риск от рак на гърдата и по-редки прегледи на жени с по-нисък риск.
Въз основа на наличните към момента завършени проучвания и данни Групата за разработване на насоки в рамките на Инициативата за рак на гърдата на Европейската комисия препоръчва мамографията като организирана скринингова програма за ранно откриване на рак на гърдата при жени, които нямат симптоми. Групата на ЕКМБ препоръчва скрининг на всеки две или три години за жени на възраст между 45 и 49 години,на всеки две за жени на възраст между 50 и 69 години и на всеки три години за жени на възраст между 70 и 74 години.
В САЩ Центровете за контрол и превенция на заболяванията прилагат препоръките за скрининг за рак на гърдата на The United States Preventive Services Task Force. Работната група препоръчва скрининг на всеки две години за жени на възраст между 50 и 74 години, докато на жените на възраст между 40 и 49 години се препоръчва да се консултират с лекарите си за това кога да започнат и колко често да си правят мамография.

"В България няма национална скринингова програма за ранна диагностика на рака на гърдата, което означава, че инициативата за преглед на гърдите с цел ранна диагностика е в ръцете на пациента или това е така наречения опортюнистичен скрининг", коментира за AFP д-р Мариела Василева, председател на Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори, в имейл до AFP на 27 ноември 2023 г.
"България е една от страните в Европейския съюз с най-ниска преживяемост от онкологични заболявания, включително от рак на гърдата", допълни тя. Д-р Василева посочи, че в България 5-годишната свързана с възрастта преживяемост от рак на гърдата е 78.3%, което е с около 8-10% по-ниско 5-годишната преживяемост в държави като Белгия и Швеция.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас