Мамографията спасява животи и експертите са единодушни, че тя е безопасна диагностична процедура
- Публикувано на 24 ноември 2023 г. в 18:07
- Време за четене: 13 минути
- От: Ivan FISCHER, AFP Хърватия
- Превод и адаптация: Rossen BOSSEV
Copyright © AFP 2017-2024. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Мамографията е най-голямата организирана престъпност срещу жените", гласи Facebook публикация с големи букви от 6 ноември 2023 г. "Жените, които ходят на мамография, вероятно не осъзнават вредата, която си причиняват".
Според твърденията, изброени в поста: повечето от положителните резултати за рак, са погрешни; самият преглед стимулира растежа на туморите; здрави жени могат да се разболеят от рак след мамография; а Швейцария е първата страна в света, която забранява тези прегледи.
Всички тези твърдения обаче са неверни: основават се на погрешно интерпретирани данни или са фактически неверни, твърдят експерти. Представители на здравните власти и експерти-рентгенолози потвърдиха за Агенция Франс-Прес (AFP), че нито едно от твърденията няма фактическа обосновка. Те посочиха най-вероятните източници на неверните твърдения, изброени в публикацията, и заявиха, че мамографията остава най-добрият наличен образен метод за ранно откриване на рак на гърдата.
Публикацията е споделена още в Telegram, където е била видяна над 2700 пъти.
Преведени версии на публикацията от 7 октомври, в които като източник е посочен и оригиналният плакат, се появиха и на други езици, като босненски, полски, френски и финландски и бяха споделени стотици пъти.
Публикацията представя пет аргумента срещу мамографските прегледи, оформени като чеклист. Опитахме се да открием източника на твърдението и се консултирахме с експерти, за да проверим дали има нещо вярно в тях.
Фалшивата тревога не означава грешна диагноза
Първото твърдение е, че до 50-60% от положителните резултати всъщност са неверни.
Чрез търсене по ключови думи, намерихме научни изследвания, които биха могли да подкрепят това твърдение, и открихме изследване от 2022 г. на учени от Калифорнийския университет в Дейвис, публикувано в медицинското списание JAMA Network Open през март 2022 г. (архивирано тук). В прессъобщението на здравното министерство на Калифорнийския университет в Дейвис за същото проучване има заглавие (архивирано тук), в което се казва: "При половината от жените се наблюдават невярно положителни резултати от мамографиите след 10 години на ежегоден скрининг".
Както е отбелязано в статията и в проучването, "невярно положителна" е ситуацията, при която мамографията е отбелязана като анормална, но в гърдата няма рак.
В проучването се отбелязва, че около 12 % от двуизмерните скринингови мамографии се насочват за допълнителни изследвания, докато само 4,4 % от тези насочвания, или общо 0,5 %, завършват с диагноза рак. Стойността от 50 % е съвкупната вероятност за период от десет години една жена да бъде извикана за допълнителни прегледи. Тази стойност е по-ниска за по-възрастните жени и за жените, които правят мамографски прегледи на всеки две години.
"За да открием рака на гърдата на ранен етап, трябва да бъдем внимателни и да изследваме всички потенциално необичайни находки. Така че жените не трябва да се притесняват, ако бъдат насочени за допълнителни образни изследвания или биопсия. Огромното мнозинство от тези резултати се оказват доброкачествени", обяснява Тао-Куен Хо, рентгенолог в Университетския медицински център в Хо Ши Мин, Виетнам, изследовател в UC Davis School of Medicine и съавтор на проучването.
"Няма фалшиви позитивни резултати. Има резултати, които налагат допълнителни изследвания", обясни в телефонен разговор с AFP на 24 ноември 2023 г. д-р Маргарита Николова, началник на отделението за образна диагностика на млечна жлеза към болница Шейново. "Винаги се работи в екип, използваме мутлидисциплинарен подход", добави тя.
Рентгенологът Паула Гордън, клиничен професор в катедрата по радиология в Университета на Британска Колумбия, заяви пред AFP в имейл на 5 ноември, че неверни положителни резултати не са погрешни диагнози. "Терминът "невярно положителен" е подвеждащ. Той се използва в смисъл на "фалшива тревога", което означава, че на скрининговата мамография се наблюдава аномалия, която заслужава допълнително изследване", каза Гордън.
Гордън добави, че стойностите в публикацията във Facebook са неверни, и цитира данни от нейната страна. "В Канада средно на всеки 1000 скринингови мамографии 70 жени ще бъдат извикани за допълнителни снимки. Някои от тях ще се нуждаят само от една или две допълнителни мамографски снимки, други ще имат нужда от ултразвук. От 70-те, 11 ще се нуждаят от иглена биопсия, направена с локално замразяване. От 11-те иглени биопсии 4 жени ще бъдат диагностицирани с рак на гърдата", казва Гордън в имейл.
Компресията и радиацията, използвани при прегледите, са безопасни
Второто твърдение в публикацията е, че гърдите се подлагат на "огромна тежест" от 10 кРа и че след това "здравата, много чувствителна тъкан на млечните жлези се бомбардира с радиоактивни лъчи". Макар че и двете твърдения са технически верни, те са представени по подвеждащ начин, така че да изглежда, че налягането или радиацията, или и двете, са вредни за пациентите. И двамата експерти потвърдиха за AFP, че случаят не е такъв.
"Компресията е необходима по време на мамографията, за да се разпредели тъканта, така че да се видят раковите образувания, и за да се изтъни гърдата, така че да се изисква по-малко радиация. И то само за няколко секунди", казва Гордън пред AFP. "Компресията е неприятна, но не бива да бъде мъчителна."
В публикацията се споменават "радиоактивни лъчи", каквито не съществуват, тъй като радиоактивността е свойство на атомите, а не на лъчите. Вероятно се има предвид йонизиращото лъчение, което е форма на електромагнитно лъчение, достатъчно мощно, за да премахне електроните от атомите и молекулите, което се използва при рентгеновите лъчи.
Хората са постоянно изложени на ниски нива на йонизиращо лъчение от естествени източници - идващи от космоса, въздуха, земята и водата - но могат да бъдат изложени на по-високи дози по време на някои медицински изследвания, сред които е и мамографията, както може да се види на графиката по-долу, публикувана от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.
"Радиацията при мамографията е една от най-ниските сред всички медицински изследвания", обясни Гордън пред AFP. "Тя е спаднала през десетилетията и е далеч по-ниска от "допустимото" количество, определено от организациите за радиационна защита. Радиационният риск от мамографията е ограничен за жени под 20-годишна възраст, а за целите на скрининга е незначителен при жени на 40 и повече години. Той е подобен на радиацията от естествен източник, която получаваме само при 7-седмичен живот на морското равнище."
Тъй като радиацията се увеличава с надморската височина, това се равнява и на естествената радиация от живот в продължение на 3 седмици в американския град Денвър, казва тя. Градът се намира на 1600 метра над морското равнище и е изложен на значително повече радиация от космоса, отколкото местата на по-ниска надморска височина. "Пътуването със самолет също се свързва с излагане на по-високи нива на радиация, каза Гордън."
"Мамографията действително е метод, при който се използва Рентгеново лъчение (рентгенови лъчи)", каза Ивкович. "Тази доза е твърде ниска, за да повлияе положително или отрицателно на тъканта на гърдата. Трябва да се подчертае, че пациентите се излагат на радиация с цел унищожаване на злокачествените клетки, а не за създаването им, макар и в много по-високи дози, разбира се", каза Ивкович пред AFP.
По данни на Френския национален институт по рака рискът от смърт вследствие на радиационно предизвикан рак е в границите между 1-10 на 100 000 жени, които са си правили мамография на всеки две години в продължение на 10 години. Рискът от смърт при избягване на скрининг е много по-голям.
Жена, която се е подложила на 13 мамографии в рамките на организиран скрининг между 50 и 74 години, би била изложена на общо една четвърт от радиацията, причинена от едно абдоминопелвично сканиране - често срещана диагностична процедура, се казва в доклада.
"Мамографът, който използваме отговаря на международните стандарти и облъчването му е в рамките на безопасното", обясни д-р Николова.
Мамографията не стимулира растежа на тумори
Третото твърдение, неподкрепено с никакви доказателства или източници, е, че мамографията "стимулира растежа на туморите и разпространението на метастази". AFP не откри нито едно научно изследване, което достоверно да подкрепи това твърдение.
Според Гордън това твърдение е "абсолютно" невярно.
"Източникът на тази неистина е нестандартен коментар, направен от д-р Тони Милър, един от главните изследователи на Канадското национално проучване за скрининг на гърдата-1, проведено през 80-те години на миналия век. Сред рандомизираните контролирани проучвания на скрининговата мамография то е единственото, което показва повишена смъртност сред жените в "мамографската група" в сравнение с контролната група. Когато това беше показано, точно преди първата публикация през 1992 г., д-р Милър беше помолен да изкаже предположение защо това е така. Той казал, че "може би компресията на мамографиите изтласква раковите заболявания в кръвта", коментира Гордън за AFP.
"Той беше широко цитиран в светските медии. Впоследствие той се коригира пред списанието на Националния институт по рака, но неговото самоопровержение така и излезе в светските медии", каза тя. Проучване от 2013 г., предназначено да провери точно тази хипотеза (че компресията може да изтласка туморни клетки в кръвта), не даде доказателства за това и заключи, че компресията при мамография е безопасна.
Гордън обясни причините за прекомерната смъртност в "мамографската група" в това конкретно проучване: вече е известно, че процесът на рандомизиране на жените, които доброволно са участвали в проучването, вероятно е бил компрометиран от медицинските сестри и координаторите на изследването.
"Те умишлено са заобиколили рандомизацията и са поставили жените с известни подозрителни бучки в групата за мамография, вместо да ги оставят да бъдат случайно разпределени в групата за мамография или в контролната група. В резултат на това повече жени са починали в групата за мамография, отколкото в контролната група", обясни той.
Някои жени се разболяват от рак след мамография, но не заради нея
Четвъртото твърдение се позовава на "проучване, проведено върху 690 000 изображения", което уж показвало, че много напълно здрави жени са развили рак на гърдата след мамографски изследвания. AFP потърси съответното проучване в Google Scholar и откри това, включващо 690 993 жени на възраст от 66 до 79 години, което може да се тълкува погрешно подобно на твърденията в невярната публикация.
В резултатите се посочва, че: "Вероятността да бъдат открити in situ, локални и регионални видове рак на гърдата е по-голяма сред жените, които са преминали скринингова мамография".
"В моята над 20 годишна практика не ми е известно на случай на развит рак заради мамографско изследване. Ако открием съмнение, то това ще е благодарение на изследването", коментира д-р Николова.
"Разбира се, много жени развиват рак в някакъв момент, след като са си направили мамография", казва Гордън пред AFP. "Ето защо скринингът трябва да се прави всяка година: за да се улови всеки рак, който се развие. Но това не е заради мамографията! При жените със среден риск (без фамилна анамнеза и т.н.) една на всеки осем ще развие рак в определен момент от живота си. Знаем, че при жените, които участват в скрининг, вероятността да умрат от рак на гърдата е с 40-50% по-малка, отколкото при жените, които не участват."
Самото проучване, ако се прочете изцяло, подкрепя това мнение. То има за цел да определи дали жените над 69 години, които се подлагат на скрининг, имат намален риск от метастатичен рак на гърдата. Въпреки че няколко вида рак са били откривани по-често сред жените, които са се подлагали на редовен скрининг, това са били по-леки и лечими видове рак. Рискът от откриване на метастатичен рак на гърдата е бил значително намален сред жените, които са се подлагали на скрининг, което ясно е посочено като основен извод от проучването.
Швейцария не е забранила мамографията
Последното твърдение в публикацията е, че Швейцария е "първата страна в света, която е забранила мамографските прегледи". Това твърдение е невярно, но вероятно се основава на погрешно тълкуване на новината, че през 2013 г. Швейцарският медицински съвет е препоръчал да не се правят системни мамографски прегледи.
Швейцарският медицински съвет не е официален държавен орган. Вече несъществуващата организация, която е закрита през 2022 г., е била център за компетентност за "оценки на здравните технологии" и е анализирала медицински лечения от гледна точка на съотношението между разходите и ползите от тях. Нейните препоръки нямаха задължителен характер и бяха предназначени за ръководство на политиката. Препоръките за прекратяване на системния скрининг бяха широко критикувани от експерти в областта като основани на погрешни, непълни или неправилно интерпретирани данни, като например тук, тук и тук.
Швейцарската федерална служба за обществено здраве не взе под внимание препоръките на Швейцарския медицински съвет. Потърсен от AFP за коментар, на 2 ноември 2023 г. говорител на Федералната служба заяви по електронната поща, че "мамографията изобщо не е забранена в Швейцария".
"Тя се покрива от здравното осигуряване и се препоръчва на жените на възраст 40-59 години всяка година, а от 60-75 години - на всеки две години", потвърди Федералната служба.
"Свръхдиагностиката" е потенциален недостатък
Експертите твърдят също, че един от недостатъците на мамографиите е "свръхдиагностиката", т.е. когато при прегледа се открива рак, който никога не би се развил или станал животозастрашаващ. Тъй като по-голямата част от раковите заболявания в крайна сметка прогресират, лекарите лекуват всички открити ракови заболявания, дори и в някои случаи това да не е необходимо.
"Свръхдиагностиката е концепцията, че чрез скрининга откриваме ракови заболявания, които не биха се проявили през живота на пациента и следователно не е необходимо да бъдат откривани, защото той ще умре по-рано от нещо друго", казва Гордън за AFP в имейл. "Тъй като не знаем какво ще се случи с даден пациент в бъдеще, свръхдиагностиката е теоретична и не може да бъде измерена пряко. Тя трябва да бъде оценена. Методът, който се използва за оценяването ѝ, може значително да надцени честотата на случаите."
Гордън подчерта, че най-важното при оценяването на свръхдиагностиката е да се коригира рискът от рак на гърдата и времето на изпреварване, което е периодът от време, през който диагнозата се поставя чрез скрининг.
Това проучване от 2012 г., в което са разгледани 16 оценки на свръхдиагностиката в седем европейски държави, показва, че реалната честота на свръхдиагностика вероятно е от 1 до 10%.
Анализ от 2013 г., поръчан от Cancer Research UK и британското министерство на здравеопазването, оценява, че свръхдиагностиката може да засегне до 19 % от раковите заболявания, открити при редовни скринингови изследвания, но отбелязва, че понастоящем е невъзможно да се направи разграничение между потенциално смъртоносните ракови заболявания и "свръхдиагностицираните" ракови заболявания. Прегледът заключи, че програмите за скрининг на гърдата в Обединеното кралство "носят значителна полза и трябва да продължат да се прилагат".
"Свръхдиагностиката е основателно съображение и причина много експерти да предлагат скринингът да бъде спрян, ако очакваната продължителност на живота на жената е по-малка от 7 години: Ако тя има напреднало сърдечно заболяване, друг агресивен рак и т.н. Но свръхдиагностиката не е основателна причина да се откаже скрининг на жени на възраст 40-49 години", казва Гордън в имейл до AFP.
Здравните органи препоръчват редовен скрининг
Някои експерти смятат, че по-добри резултати могат да бъдат постигнати, ако честотата на мамографските прегледи е съобразена с индивидуалните пациенти, въз основа на техните рискови фактори за рак на гърдата, вместо да се използват препоръки, основани на възрастта. Финансирано от ЕС проучване, започнало през 2018 г., което ще приключи през 2025 г., проверява тази хипотеза, като предлага по-чести прегледи на жени с по-висок риск от рак на гърдата и по-редки прегледи на жени с по-нисък риск.
Въз основа на наличните към момента завършени проучвания и данни Групата за разработване на насоки в рамките на Инициативата за рак на гърдата на Европейската комисия препоръчва мамографията като организирана скринингова програма за ранно откриване на рак на гърдата при жени, които нямат симптоми. Групата на ЕКМБ препоръчва скрининг на всеки две или три години за жени на възраст между 45 и 49 години,на всеки две за жени на възраст между 50 и 69 години и на всеки три години за жени на възраст между 70 и 74 години.
В САЩ Центровете за контрол и превенция на заболяванията използват препоръките за скрининг за рак на гърдата на The United States Preventive Services Task Force. Работната група препоръчва скрининг на всеки две години за жени на възраст между 50 и 74 години, докато на жените на възраст между 40 и 49 години се препоръчва да се консултират с лекарите си за това кога да започнат и колко често да си правят мамография.
"За разлика от други държави, в България не съществува програма за национален скрининг", коментира д-р Маргарита Николова. Тя обясни, че става дума за "опортюнистичен скрининг", т.е. по самоинициатива на пациента. В други случаи изследването може да се покрие при направление от личния лекар, но това става при конкретни оплаквания "когато може да е вече късно", уточни още тя.
"Мамографията е призната като световен метод, който позволява скрининг на голям контингент, достатъчно надежден и с минимален риск", допълни д-р Николова.
В България се диагностицират между 3500-4000 случая на рак на гърдата годишно.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас