Тази снимка показва облигация от 1907 г., а не договор за отпуснат от България на Франция заем

Copyright AFP 2017-2022. Всички права запазени.

Хиляди потребители в социалните мрежи са споделили снимка на държавна облигация, емитирана от България през 1907 г., като са я описали невярно като "договор" относно заем от България за Франция. Документът, споделен в неверните твърдения, е облигация, издадена от българското правителство като част от заем, отпуснат на българската държава от френска банка. Както документите и експертите потвърждават пред Агенция Франс-Прес (AFP), България е използвала този заем за консолидиране на предишни заеми, за изграждане на железопътни линии и за закупуване на въоръжение за българската армия. България не е отпускала заеми на Франция. Неверните твърдения, че в миналото България е имала по-стабилна икономика от страните в Западна Европа, се разпространяват от години.

Според невярното твърдение България е отпуснала 145 милиона "златни лева" на Франция през 1907 г. и снимката показва този "договор". По това време златният лев е официалната монетна единица на България. В текста пише още: "После ще ни втълпяват че сме бедняци и диваци. Моля разпространете и да се знае че ние сме Европата, а не те.". Публикацията е споделена близо 900 пъти от началото на ноември

Твърдението се разпространява поне от 2018 г. в публикации като тази, споделена 17 000 пъти. Същата година e-vestnik публикува статия, в която опровергава твърденията. Публикациите обикновено се споделят сред националистически групи и страници във Facebook като "Български национализъм" или "България над всичко".

Някои потребители изглежда възприемат публикацията като вярна и критикуват Европа и Франция, че вредят на България. "Ние сме колония на Европа", пише потребител. "Древна народна мъдрост "Този който плаща. Той поръчва музиката ". В този случай Европа плаща на България (политиците) и Европа ни нарича бедняци", коментира друг.

В същото време други потребители отбелязват, че документът не е договор за заем, отпуснат от България на Франция, както се твърди, а облигация от държавен заем, отпуснат от френска банка на България.

AFP потвърди, че снимката показва държавна облигация на приносител, издадена във връзка със заем, отпуснат на българската държава от френската банка Banque de Paris et des Pays-Bas (Paribas) през 1907 г.

Скрийншот на пост, споделящ невярна информация. Направен на 11 ноември 2022 г.


Облигация на приносител, а не договор за кредит

Въпреки ниската разделителна способност на снимката от неверните публикации "Княжество България" , "Български 4 1/2 % държавен заем в злато от 1907 година" и "Облигация на приносител от 200 лева металически".

При търсенето в Google на "Български 4 1/2% държавен заем в злато от 1907 г." попаднахме на сайтове за нумизматика, като този, където е публикуван такъв документ, но с по-висока резолюция.

По-високата резолюция позволява да прочетем целия текст, който доказва, че става въпрос за облигация, издадена въз основа на заем, предоставен от Parbias на българската държава, а не обратното. В текста подробно са описани многобройните залози, дадени от българската държава във връзка със заема, от което става ясно, че държавата е била длъжник, а не кредитор.

Държавата залага част от данъчните си приходи (от продажбата на тютюневи изделия и държавни таксови марки) на френската банка, но също така се задължава да обслужва стари заеми, взети през 1902 и 1904 г.

"Като гаранция на настоящия заем и за през времето на всичкото му траене, Българкосото Княжеско Правителство назначава безвъзвратно и по привилегия върху общите приходи на държавата: 1)приходите от данъка на бандерола на тютюна и от гербовия налог, останали свободни, след като се задържат сумите, необходими за службата на заемите 5% от 1902 и 1904 год. 2)Добавъчно, приходите от данъка мурурие, в оная част, която не би била нужна за службата на заемите от 1902 и 1904 г."

На друг ред четем, че заемът е за 145 000 000 златни лева и срок от 60 години, а са издадени 290 000 облигации.

Скрийншот от сайт за нумизматика, показващ облигация от заема от 1907 г. Направен на 11 ноември 2022 г.

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, обяснява как работят облигационните заеми по принцип. "След като договорът за заем бъде подписан, банката привежда парите по сметката на държавата в същата банка. Банката, от своя страна, пласира облигациите на клиенти. Тези клиенти сега са кредитори на държавата; те биха могли редовно да получават лихвите си. По това време облигацията служи като доказателство за вземането им", обясни той пред AFP в телефонен разговор на 10 ноември 2022 г. Печалбата на банката се основава на търговската отстъпка, която тя има от операцията.

И така, в този случай Paribas е превела пари на българската държава и е емитирала облигации, купени предимно от френски граждани, за да финансира заема. След това българската държава е била длъжник на облигационерите, които са получавали лихва върху закупените от тях облигации.

История на предвоенните заеми

Българският парламент одобрява заема на 21 февруари 1907 г. Според стенограмите депутатите дебатират в продължение на три дни преди мнозинството да го одобри.

Заседанието на 19 февруари 1907 г. започва с дълга презентация на министъра на финансите Лазар Паяков, който обобщава всички външни заеми, които България е взела от Освобождението през 1878 г. насам: "Уважаеми дами и господа народни представители! Взех думата, за да дам някои обяснения по новия договор за златен заем от 1907 г. с 4 1/2% - обяснения, които могат да послужат за по-коректно обсъждане на същия договор."

На 22 февруари 1907 г. пълният текст на споразумението е публикуван в Държавен вестник.

Скрийншот от първата страница на бр. 40 на Държавен вестник от 1907 г.

Отново, още от първите параграфи на договора разбираме, че заемът се предоставя на България, а не на Франция: "Правителството на Българското княжество, имайки предвид да изплати все още неамортизираните титри на българските заеми от 6% през 1888 г. и 1889 г. и да набере средства за построяване на нови железопътни линии, за да завърши своята железопътна мрежа..."

За да научим повече за икономическия контекст, потърсихме Румен Аврамов, икономист и стопански историк.

"България никога не е отпускала заеми на Франция. Официалното име на заема от 1907 (изписано на съответните облигации) е „Emprunt 4.5 % or 1907 de l’Etat Bulgare“, което в съответствие с финансовия жаргон от епохата означава, че българската държава е получила кредит, деноминиран в златни франкове при 4.5% лихва", обясни Аврамов в разговор с AFP на 8 ноември 2022 г.

"Тези десет години, 1902-1912 г., се смятат за най-стабилните във финансово отношение в докомунистическа България", коментира още той. Облигационният заем от 1907 г. е един от трите предвоенни, отпуснати на българската държава при водещото участие на Paribas през този период (1902, 1904 и 1907 г.).

Скрийншот на облигация от заема от 1902 г., поместен на стр. 649 от т. I на "Комуналният капитализъм"

"Те стабилизират общата финансова ситуация в България, използвани са за осигуряване на ликвидност и за погасяване на стари дългове", обясни още Аврамов.

Държавата използва част от постъпленията и за въоръжаване на армията, като Френската страна поставя условието това да стане от френския производител Schneider. Румен Аврамов нарича сделката "триъгълната операция на българските заеми от 1904 и 1907 г.", доколкото немалко средства в крайна сметка отиват за поръчки за френската военна индустрия. "

"Заемите са открито насърчавани от френското правителство, което се стреми да подкрепи фирмата Schneider в нейното съперничество с германската Krupp", посочва той.

Укрепването на икономиката позволява на българското правителство през 1909 г. да сключи нов заем, този път във Виена и без предходните тежки залози. След 1912 г. състоянието на българските публични финанси се влошава във връзка с Балканските войни и особено с Първата световна война. "Настъпва дълъг период на монетарни и дългови проблеми, включително и на остра инфлация", посочва Аврамов.

След края на световната война България започва да договаря отстъпки с кредиторите по обслужването на предвоенните си дългове. "Цялата по-нататъшна финансова история на страната до 1939 г. е свързана с тези преговори. Междувременно България сключва, под егидата на Обществото на народите (1926 и 1928), още два заема, а идва и депресията, което още повече усложнява нещата...", каза той пред AFP. На френските граждани, притежавали облигации от предвоенните заеми, така и не е бил изплатен пълният обем на договорените лихви, добави Аврамов.

Както тритомното изследване на Аврамов "Комуналният капитализъм" (2007), така и "История на външния държавен дълг на България 1878-1990", издадена от Българската народна банка през 2009 г., дават подробна информация за дълговата политика на България по онова време.

"Окончателното уреждане с някои от държавите-кредиторки на плащанията по тези кредити се проточва чак до 1987 г., броени години преди падането на комунизма и мораториума по натрупания от него външен дълг от март 1990 г", обяснява Аврамов.

AFP вече е опровергавала и други неверни твърдения, свързани с историята на България, например тук и тук.