Проруски бойци на танк, отнет от украинските сили по време на боевете през август, на път за изпитателен огън в открити полета в източния украински град Иловайск, на около 40 км източно от Донецк, на 18 ноември 2014 г. ( AFP / Mehanem KAHANA)

Тези публикации за броя на загиналите в Донбас от 2014 г. насам са подвеждащи

Тази публикация е по-стара от една година.
Публикувано на 08 март 2022 г. в 18:10
Време за четене: 8 минути
От: AFP Франция
Превод и адаптация: Rossen BOSSEV

Повече от 13 000 украински граждани са загинали от 2014 г. насам в Донбас при обстрел от страна на украинската армия, сочат десетки статии, споделени повече от 26 000 пъти във Facebook. Коментарите показват, че някои потребители на социалните мрежи разбират това като броя на цивилните граждани, убити от украинските сили в двете сепаратистки облaсти. Това обаче е подвеждащо обобщение на равносметката на ООН за пострадалите в конфликта, която всъщност включва както цивилни жертви, така и загинали украински и проруски войнци. Според неправителствените организации и Международния наказателен съд насилието и бомбардировките се дължат и на двете страни, а не само на Киев.

"Френска журналистка: Украинското правителство бомбардира собствените си граждани в Донбас": поне 11 сататии с това заглавие са публикувани от 4 март насам (тук, тук и тук).В публикациите пише: "Френска журналистка, прекарала няколко години в Донбас, разказа как управляващите в Украйна унищожават своите рускоговорящи граждани от 8 години". Там цитират журналистката Ан-Лор Бонел: "Но това продължава вече осем години. 13 000 мъртви. 13 000!"

"Френска журналистка: Имам доказателства, че Зеленски сам бомбардира Украйна! 13 000 убити украинци!", гласи заглавието на друга публикация. Веднъж публикувани във Facebook тези статии са споделени повече от 26000 пъти само през последните няколко дни. Те се споделят и в групи и страници, които разпорстраняват проКремълско съдържание като "Приятели на В.В.Путин в България, Европа и света", "БЪЛГАРИЯ и РУСИЯ ЗАЕДНО", "БЪЛГАРИ ЗА НАПУСКАНЕ НА ЕС И НАТО!" и т.н.

В основата на тези публикации е разговор между журналистите Ан-Лор Бонел и Паскал Прауд по френския канал CNews на 1 март, само няколко дни след руската инвазия в Украйна. "От една седмица говорим за този конфликт, но той продължава вече осем години, има 13 000 жертви, хората са изтощени", съобщава журналистката, която е автор на документалния филм "Донбас", излязъл през 2016 г.

"Напомнихте ни, че бомбардировките са украински?" - прекъсва я водещият. "Абсолютно. Населението на Донбас през 2014 г. беше подложено на атаки от собственото си правителство, рускоезичното население беше бомбардирано от киевското правителство, да, имам всички доказателства, те са неоспорими."

Anne-Laure Bonnel : « Aujourd'hui, du côté où je me trouve (Donbass), les bombardements sont Ukrainiens », dans #HDPros pic.twitter.com/GBOH1xZQ7U
— CNEWS (@CNEWS) March 1, 2022

Това интервю е споделяно хиляди пъти в социалните мрежи, понякога със съкращения, които подвеждат, като тук на френски или в българските публикации, които проверяваме. Те се разпространяват като аргумент в защита на руската инвазия в Украйна и интервюто се използва като доказателство, че украинската армия е убила 13 000 цивилни от 2014 г. насам. "За да има да обвиняват руската армия след това, ама тези факти нашите продажни медии не ги показват,защото да измекяри!", пише потребител в коментар. "Сега се вижда кой е агресора, Русия защитава своят народ. Това е единствената държава която през годините е започвала война единствено да защити някой", коментира друг.

Скрийншот от пост във Facebook, споделящ заблуждаваща публикация, направен на 8 март 2022 г.

Какво се случва в Донбас?

Регионът в Източна Украйна е епицентърът на конфликта, който избухна през 2014 г., след като Москва анексира украинския полуостров Крим.

Анексацията не беше призната от международната общност, а на Москва бяха наложени санкции. В източните региони на Донбас, граничещи с Русия - Донецк и Луганск, се появиха проруски сепаратистки движения. Самопровъзгласяването на двете републики, предизвика интензивен въоръжен конфликт.

Киев и Западът обвиниха Русия, че подкрепя бунтовниците, като изпраща хора и оръжие. Москва отрече, признавайки единствено присъствието на руски "доброволци" в Украйна. С подписването на мирните споразумения от Минск през 2015 г. напрежението намаля.

В края на 2021 г. Москва проведе мащабни военни маневри по суша, въздух и море в близост до украинската територия, като разположи близо 150 000 военнослужещи по границата, разделяща двете държави. На 21 февруари 2022 г., след няколко месеца на напрежение, Владимир Путин призна на двете отцепнически републики за независими и нареди на войските си да се разположат там. На 24 февруари Русия започна инвазия в Украйна, която Москва нарича "специална военна операция".

Карта в близък план на източния регион на Украйна, който е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти. ( AFP / Patricio ARANA, Sabrina BLANCHARD)

Каква е равносметката от конфликта в Донбас от 2014 г. насам?

Откъде идва цифрата от 13 000 жертви, спомената от Ан-Лор Бонел и след това споделена в социалните мрежи? Преглеждайки архивите на AFP, открихме тази цифра в статия от февруари 2019 г., посветена на кандидатурата на настоящия президент Владимир Зеленски, който тогава е по-известен като комик.

"Залогът е голям за 45-милионната държава, която мечтае един ден да се присъедини към Европейския съюз. Украйна е потънала в тлеещ конфликт със сепаратистите в индустриалния изток, който е отнел живота на 13 000 души", се казва в статията.

Цифрата е посочена ясно в доклада на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) от март 2020 г., посветен на положението в Украйна.

"OHCHR оценява общия брой на жертвите на конфликта в Украйна (от 14 април 2014 г. до 15 февруари 2020 г.) на 41 000-44 000: 13 000-13 200 убити (най-малко 3 350 цивилни, приблизително 4 100 украински въоръжени сили и приблизително 5 650 членове на въоръжени групи); и 29 000-31 000 ранени (приблизително 7 000-9 000 цивилни, 9 500-10 500 украински въоръжени сили и 12 500-13 500 членове на въоръжени групи)", се казва подробно в доклада.

Скрийншот от доклада на Служба на Върховния комисар за правата на човека, направен на 8 март 2022 г.

Същият брой жертви - "най-малко 3000 души загинали и хиляди ранени сред цивилното население" - е посочен в доклад на Международния наказателен съд (ICC), публикуван в края на 2020 г. "Най-големият брой жертви е регистриран през първата година на конфликта, преди прилагането на споразумението за прекратяване на огъня от Минск II, подписано през февруари 2015 г., но броят на жертвите продължава да расте, особено сред цивилното население, поради артилерийския обстрел и обстрела с леко стрелково оръжие", се допълва в документа.

Следователно не всички 13 000 души, загинали в конфликта, са цивилни, каквото впечатление оставят публикациите. Това е подвеждащо, тъй като по данни на ООН от тези 13 000 загинали близо 10 000 са воюващи от двете страни на конфликта.

"Цифрата 13 000 се основава на дезинформация, разпространявана в социалните мрежи, която взема общия брой на жертвите (3200 цивилни и 9800 военни), изчислен от Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна (HRMMU) миналата година, и го представя като брой на загиналите цивилни, причинени от украинските бомбардировки", заяви говорителка на OHCHR, с която AFP се свърза на 4 март 2022 г.

За периода 2014-2021 г. ООН изчислява броя на загиналите на 14 200 души, включително 3400 цивилни, добави тя като уточни, че в този брой са включени и 283-те жертви на катастрофата на полет MH17 през 2014 г., свален над Украйна, в която Москва винаги е отричала да е замесена.

Същите твърдения се появиха в публикации във Facebook и Twitter на френски език и бяха опровергани от AFP.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео, украинският външен министър Вадим Кристайко и митрополит Йепифаний, лидер на новата независима Украинска православна църква, полагат цветя по време на церемония пред мемориала на украинските войници, убити по време на неотдавнашния конфликт в източните райони на страната, в центъра на Киев на 31 януари 2020 г. ( AFP / Genya SAVILOV)

Имаше ли "военни престъпления" и "геноцид" в Донбас?

Обвиняването единствено на Киев за загиналите в конфликта в Източна Украйна е опорна точка на руските власти през последните години и беше повторено от Владимир Путин на 24 февруари в речта му, с която обяви началото на "специална военна операция".

Целта е да се "защити народът, който вече осем години е подложен на издевателства и геноцид от страна на киевския режим. За тази цел ще се стремим да постигнем демилитаризация и денацификация на Украйна, както и да изправим пред съда онези, които са извършили множество кървави престъпления срещу цивилни граждани, включително граждани на Руската федерация", подчерта лидерът на Кремъл.

Каква е реалността? Различните доклади, публикувани през последните години от неправителствени организации, представят много по-различна картина, в която отговорността е споделена между украинския и проруския лагер. "Всички страни в конфликта проявяват безразличие към живота на цивилното население и грубо пренебрегват международните си задължения", предупреди Amnesty International през септември 2014 г. "Цивилните граждани в Украйна заслужават защита и правосъдие. Без задълбочено и независимо разследване съществува реален риск украинците да носят белезите на тази война за поколения напред”, съобщиха тогава от правозащитната организация.

През 2019 г. Human Rights Watch публикува доклад в същия дух. "И двете страни извършиха безразборни или умишлени нападения срещу училища и ги използваха за военни цели", констатира неправителствената организация.

През декември 2020 г. Международният наказателен съд (ICC) подчерта, че отговорността е споделена, като посочи, че става дума за въоръжен конфликт, "в който и двете страни постоянно използват тежки оръжия, дори в застроени райони".

Фату Бенсуда, прокурор към ICC към онзи момент, коментира, че на този етап има "основателна причина да се смята, че в ситуацията в Украйна са извършени широк кръг от действия, представляващи военни престъпления и престъпления срещу човечеството, попадащи в юрисдикцията на Съда".

По-конкретно от ICC приемат, че "въз основа на наличната информация има разумно основание да се смята, че от 30 април 2014 г. насам в контекста на въоръжения конфликт в Източна Украйна са извършени най-малко следните военни престъпления", като наред с другото се посочват "умишлено насочване на нападения срещу цивилно население или цивилни обекти", "умишлено насочване на нападения срещу защитени сгради", "изтезания и нечовешко/жестоко отношение".

Жена държи изображение на руския президент Владимир Путин с надпис "убиец" по време на бдение в подкрепа на Украйна след руската военна инвазия през последната седмица на февруари в София, 6 март 2022 г. ( AFP / Nikolay DOYCHINOV)

На 28 февруари 2022 г. наследникът на Фату Бенсуда в Международния наказателен съд Карим Хан потвърждава, че е налице "разумно основание за започване на разследване".

"Предвид разрастването на конфликта през последните дни възнамерявам да включа в това разследване всички нови твърдения за престъпления, попадащи под юрисдикцията на моята служба, извършени от която и да е страна в конфликта в която и да е част на Украйна на постоянна основа", каза той.

По-късно 39 държави се присъединяват към делото, a то е разпределено в досъдебна колегия на съда.

Федералният прокурор на Германия започна разследване по подозрения за военни престъпления, извършени от руските войски след нахлуването в Украйна, съобщи AFP на 8 март 2022 г..