Информация за финансирани от ЕС природозащитни проекти, която се споделя във Facebook, е подвеждаща

“А ето и табличката с екопроектите. Изумително” пише потребител в този пост, който е публикуван за пръв път на 2 октомври 2019 г., но през последните дни е споделян отново. В мрежата е качен скрийншот на друг пост във Facebook, на който виждаме таблица с две колони. В лявата е стойността на парите, които са похарчени, а в дясната твърдените дейности, за които тези средства са били предназначени. Например: 5 млн. - наблюдение на Египетски лешояд, 800 000 лв за “помощ за рибите в Русенси Лом, за да плуват на воля”, 5.5 млн. лева за “изготвяне на план за опазване на червеногушата гъска.”

Постът е споделен близо 3000 пъти, а наскоро е споделян от други потребители като тук.

Повечето коментиращи под публикацията се подиграват за похарчените средства и приемат, че природозащитните организации получават пари за безсмислени дейности. 

“Ще ми покажете ли как се мътят яйца”, коментира потребител. “Бедния черен лешояд. Сигурно ще умре от глад само с 650 хил. лв.” иронизира друг. Някои потребители са агресивни: “Тези трябва да бъдат разстреляни”. 

Информацията в тази таблица е подвеждаща. Провери.AFP успя да стигне до детайли за повечето от проектите и откри, че споменатите дейности в нея са част от по-мащабни проекти, които включват редица други дейности. Посоченият бюджет покрива целия проект, а не само споменатото в таблицата. Някои от дейностите са представени по омаловажаващ начин.

Image

Скрийншот на поста във Facebook, който представя списъка от проекти, направен на 31 май 2021 г.

За какво са похарчените парите?

От общо 19 проекта, които са посочени в таблицата, Провери.AFP не успя да открие проектна информация само за три от тях. Ето няколко примера за спестената информация:

Зад 5.5 млн. лв., представени като дадени за  “изготвяне на план за опазване на червеногушата гъска” стои този проект, който е финансиран от програмата на ЕС LIFE (финансов инструмент за защита на природата и климата) и изпълнен от неправителствената организация Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) между 2010 и 2015 г.  От бюджета от 2.6 млн. евро, 1.9 млн. евро са европейско финансиране.
Към момента на започването на проекта червеногушата гъска е един от уязвимите и застрашени от изчезване видове и е в червената книга. Голяма част от световната популация зимува в Североизточна България, става ясно от описанието на проекта.

Дейностите по този проект включват много повече от разработването на план, както е записано в таблицата. В описанието на проекта той е представен като “най-мащабният към момента по отношение на проучвателните и консервационни дейности по пътя на миграцията на червеногушата гъска”.
Така например по време на изпълнението му БДЗП инсталира техника за наблюдение на 150 червеногуши гъски, за да проследи тяхното движение и навици.

“Този иновативен подход при използването на GPS проследяване позволи събирането на безценна информация, която помогна да бъдат определени важни и чувствителни зони за този вид”, пише в оценката за проекта.

В допълнение на сайта на програмата LIFE е отбелязано, че след обсъждания с местни фермери, ловци и рибари, смущението и убиването на този вид е намален до нула. 

В тази по-детайлна оценка на постигнатото се констатира, че условията на зимуване са се подобрили, а смъртността и смущаването на вида са намалели.

Image

Скрийншот, направен на 1 юни 2021 г., от доклад по проекта, показващ червеногуша гъска.

За друг проект в таблицата е посочено, че 4 млн. лв. са били похарчени за “Преброяване на птици в Атанасовско езеро”.  Отново успяхме да открием пълна информация за този шестгодишен проект на страницата му.

Бенефициент по гранта е фондация “Биоразнооразие”. В региона на Атанасовското езеро се срещат над 300 различни вида птици, като повече от една трета от тях са застрашени. Според информация на страницата на проекта LIFE по време на миграцията на птиците там буквално става задръстване от идващите от Северна, Източна и Централна Европа. 

Според информацията на страницата на европейската програма проектът, който е изпълняван от 2012 до 2018 г.,  е бил насочен към подобряване на условията за пребиваване и намаляване на заплахите за тези птици.

 Работата по проекта включва възстановяване на традиционната инфраструктура за производство на сол, в рамките на което възстановяване на близо 12000 метра диги, 6000 метра дървени бариери, изграждането на 2500 м малки диги от нов вид, като всичко това осигурява 10.88 хектара от места, които са подходящи за загнездване и нощуване на видове, ащитени от Приложение 1 на директивата на ЕС за птиците, както и множество други дейности, изброени на сайта. 

“Загнездването на всички ключови видове се подобри в положителна посока”, се казва в обобщението на постигнатите резултати. Нещо повече : проектът е спомогнал за създаването на подходящи условия за загнездване на речна рибарка и популацията от този вид е нарастнала близо 10 пъти от началото на проекта, превръщайки Атанасовското езеро най-ключовото място за този вид в България.

Image

Скрийншот от страницата на проекта за Атанасовското езеро, направен на 1 юни 2021 г.

Друг проект, който отново е проектиран по програмата LIFE, e представен във Facebook поста като 8 млн. лв. за запазване на царските орли от жици. Бенефициентът на проекта не е НПО, а електроразпределителното дружество  EVN, което работи заедно с БДЗП. Общият бюджет е 3.9 млн. евро, като 1.4 млн. са европейско финансиране.

Царският орел е един от най-редките видове птици на планетата и популацията му намалява в световен мащаб, както е видно от доклад, представен при приключването на проекта. Той е изпълняван от 2013 до 2018 г. и включва инфраструктурни дейности. Така например 70 км от опасна наземна електрическа мрежа е била преместена под земята, а други 42 км. са били заменени с напълно изолирани. От описанието на проекта разбираме още, че така изцяло се премахва рискът птиците да влязат в контакт с мрежата и стълбовете.

Image

Снимка на царски орел, свалена на 1 юни 2021 г. от сайта на проекта

Голяма част от останалите проекти в списъка са били значително по-мащабни, отколкото са представени в таблицата, която се споделя в социалната мрежа.

Така например проект, описан просто като “Мътене на яйца от костенурка в Алдомировското блато”, е финансиран с европейски средства по Оперативна програма “Околна среда”. Проектът, който е бил изпълняван от 2012 до 2015 г., всъщност предвижда редица дейности, като например “закупуване на имот от 8,7 дка и промяна на статута му за природозащитни цели”, реинтеграция и защита на над 10 вида редки растения, лалугери, експедиции за пренасяне на защитен вид костенурки и т.н.

Проект за ‘Преброяване на ястреби и орли” струва 4 млн. твърди още информацията, която е качена във Facebook. Става дума за проекта “Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата НАТУРА 2000 в България”, финансиран отново по погрмата LIFE. Този проект отново е включвал купуването на големи площи земи, необходими за защита на застрашените видове, разбираме от страницата на проекта, който е бил изпълняван от 2009 до 2013 г.

Зад твърдението, че са платени 5.5 млн.  лв. За наблюдение на Египетски лешояд” отново стои проект, финансиран по LIFE, който включва дейности не само в България, но и в Гърция и дори Африка в периода 2011-2016 г.

Представеният като “грижа за пеликаните около Бургас” проект също е бил финансиран по LIFE и продължава от 2010 до 2014 г. Тук описанието е точно, но зад въпросната грижа отново стоят редица от дейности, които са подобрили хабитата на тази защитена птица. Предприетите действия са довели до намаляване на смъртността и за увеличение на популацията.

Не успяхме да намерим информация за три от съдържащите се в списъка проекти. Подробни данни за останалите проекти, които са споменати, могат да бъдат открити тук, тук, тук, тук, тук и тук.

В търсене на екомилионите

Случаите на атаки срещу природозащитни организации с невярна и подвеждаща информация не са изолирани. Така например част от проектите в списъка, споделян във Facebook, се появиха още през 2016 г.  

Тогава някои медии разобличиха тези опити да се заблуди обществото. 

“Подобни клеветнически кампании се появяват всеки път когато природозащитниците успяват да спрат незаконно строителство в защитена територия или незаконна сеч” коментира Тома Белев, бивш директор на Парк Витоша, еколог и общински съветник в София. Proveri.AFP се свърза с него на 31 май 2021 г.

Той коментира и един от проектите, който е включен в списъка и погрешно представен като “следене на дива коза, заплождане на пеперудата Червен Аполон и отглеждане на храсти за криене на дива мечка” със стойност от 2 млн. лв.

"Този проект дори не се изпълнява от НПО, а от Дирекцията на Парк Витоша и то след като вече не бях директор. Уважавам работата на моите колеги защото действително е свършено много. По проекта са изразходвани 1.591 млн. лева и с тези средства колегите от дирекцията са възстановили 20 км пътеки, дървени мостове, информационни табели и друга туристическа инфраструктура.”  Тома Белев обяснява още, че по проекта са закупени и  високопроходим автомобил, специализирана векторна карта, GPS устройства, GPS-GSM устройства за проследяване на освободени животни, уреди за нощно виждане, сандъци за пренасяне на животни, ремонт на адаптационното съоръжение за диви кози, закупуване на  капани за диви кози, GIS софтуер, компютри и т.н.

Тези негови твърдения отговорят и на официалната информация за проекта.

"Ядосах се на коментарите за Червения Аполон. Това е първият възстановен изчезнал вид безгръбначно у нас  и е струвал към 40 хиляди лева за трите години на проекта."