Това интервю с един от кандидатите за президент на България е измислено

Copyright AFP 2017-2022. Всички права запазени.

Твърдения в интернет, че ректорът на Софийския университет и кандидат за президент Анастас Герджиков е заявил в интервю за турски вестник, че ако бъде избран за държавен глава, ще премахне термина "турско робство" от учебниците по история и научните трудове, са споделени над 8 200 пъти във Facebook от 2 октомври 2021 г. насам. Тези твърдения са неверни. Въпросното турско издание не съществува. Герджиков отрича някога да е давал такова интервю и някога да е коментирал темата. 

"Стига с това “турско робство”, ако стана президент, окончателно приключвам въпроса...", гласи заглавието на публикация от 2 октомври 2021 г.  В нея се твърди, че ректорът на Софийския университет и кандидат за президент, подкрепен от партията на бившия премиер Бойко Борисов ГЕРБ, проф. д-р Анастас Герджиков, е дал "едно от първите си интервюта за чуждестранна медия - турския вестник "Сюлейма Хаканет". В блогпоста се твърди още, че Герджиков е заявил, че ако бъде избран за президент, "турското робство" ще изчезне напълно от учебниците и от всеки научен труд, а "старите трудове, на които авторите са починали, ще бъдат унищожени".

"Да разгромим корумпираната власт със слово (не непременно с истини)...",  гласи мото на началната страница на блога 4udoslav, който публикува статията. Въпреки това уточнение, някои от коментарите във Facebook обаче показват, че потребителите приемат написаното в него за истина и критикуват Герджиков. "Родоотстъпник", "Безродник", "Предател", "Жалък професор", "Няма да станеш президент"...",  гласят някои от коментарите. 

Според данни на Facebook, постът е споделен над 8 200 пъти, например тук и тук

Твърденията в публикацията в блога са неверни. Няма такова издание, а проф. Анастас Герджиков отрече да е давал подобно интервю. 

Скрийншот на пост във Facebook, споделящ невярната информация, направен на 7 октомври 2021 г.

Няма такъв вестник

Помолихме колегите си от бюрото на Агенция Франс-Прес (AFP) в Истанбул да потърсят предполагаемото интервю и въпросния вестник. Те потвърдиха, че в Турция няма вестник, който да се казва Suleyma(n) Hakanet. Те обясниха още, че "Хаканет" не е дума, а думата Hakkaniyet означава правосъдие. Сюлейман може да е препратка към султан Сюлейман Великолепни, известен още като Кануни Сюлейман - "законодател".

Няма такова интервю

В телефонен разговор с AFP на 6 октомври 2021 г. проф. Анастас Герджиков коментира: "Никога не съм разговарял с такъв вестник. Никога не съм давал такова интервю". Той също така отхвърли твърденията, че някога е правил подобни изказвания по темата с мотив, че "това не е в моята професионална сфера". Професор Анастас Герджиков е специалист по класическа филология, латинска и древноримска литература.

Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков за президент беше обявена на 30 септември 2021 г. Номинацията му беше издигната от инициативен комитет и беше подкрепена от ГЕРБ. Другите основни претенденти за президентския пост са действащият президент Румен Радев и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Президентските избори ще се проведат на 14 ноември 2021 г. едновременно с предсрочните парламентарни избори. 

"турско робство", "османско присъствие" или "османско владичество"?

Измисленото интервю на един от кандидатите за президент очевидно цели да засегне темата за възможните интерпретации на историята на България в периода от 15 до 19 век. 

Блогът, който изнася невярната информация за интервюто, твърди също, че Анастас Герджиков е направил това изказване, за да привлече гласовете на българите, които живеят в Турция. По тази начин публикацията се опитва да използва едно от любимите клишета на крайно-десните националисти, които сместват модерна Турция, турското малцинство в България и османското владичество от 15 до 19 век. Провери.AFP вече е опровергавала други случаи, при които темата е била погрешно използвана. Например твърдението, че турската армия нахлува в България или колаж на бившия министър-председател Бойко Борисов, който целува турския флаг.

AFP потърси известния преподавател по история Емил Джасим с молба да обясни какво стои зад термините "турско робство", "османско присъствие" и "османско владичество".  "Дебатът в българското общество дали османското владичество над българските земи от края на 14-ти до края на 19-ти век е било робство или присъствие е лишен от фактологически основания и е натоварен по-скоро с политически цели", обясни той в имейл до AFP от 8 октомври 2021 г.

В официалната учебна програма по "История и цивилизация" за 5 до 7 клас, която може да бъде открита на сайта на Министерството на образованието и науката виждаме, че е използван терминът "османска власт". Този термин може да бъде открит и в учебника по предмета за 6 клас, издаден от издателство "Просвета". 

"Използваният в българската историческа наука термин е “османско владичество”, тъй като българското население не отговаря на нито едно определение за роб от Античността до възстановяването на Българската държава през 1878 г. - същество, което е лишено от правото да притежава лична собственост, да има лична стопанска инициатива, да се придвижва свободно", обясни Емил Джасим. Той обаче уточни, че "в същото време в
рамките на Османската империя всички поданици, независимо от тяхната религиозна принадлежност (османското правителство разделя хората само по религиозен принцип в т.нар. миллетска система, според която и българи, и гърци, и сърби са все “рум миллет”, т.е. православен народ), са принуждавани да работят ангария (принудителна работа в полза на владетеля, бел.ред.) безвъзмездно."

Емил Джасим обясни, че терминът “турско робство” започва да се появява в българската наука в рамките на идеологическата подготовка на последния процес по насилствено побългаряване на българските
граждани с турски произход в средата на 80-те години на 20-ти век. Във времена, в които "комунистическият режим започва да търпи все по-тежките последствия на провала на плановата икономика в световен мащаб, а и комунистическата идеологическа основа започва да изтънява осезаемо, поради което и се нуждае от нов тип легитимация." Ето защо, обяснява Джасим, "иначе интернационалните комунисти се обръщат към национализма, чиято основна ценност те преформулират като продължаване на историческия и ценностен сблъсък с турците, олицетворени от българското население от турски произход в контекста на сблъсъка с Турция, която като член на НАТО към онзи момент е главна заплаха за страните от Варшавския договор, сред които на първа линия са България и СССР."