Не, Европейският съд по правата на човека не е отсъждал, че Русия трябва да върне 22 тона злато на България
- Тази публикация е по-стара от една година.
- Публикувано на 08 октомври 2021 г. в 17:03
- Време за четене: 7 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
Copyright © AFP 2017-2024. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
На 5 октомври 2021 г. различни интернет издания публикуваха статии, в които се твърди, че в скорошно свое решение ЕСПЧ е признал правото на България да потърси 22 тона злато и 50 тона сребро, но Москва е отказала да го изпълни. Статиите със заглавия като "Ще върне ли Русия на България 22 тона злато", "България иска 22 тона злато от Русия, от Москва ни се изсмяха" или "Русия отказва да върне на България злато въпреки постановление на ЕСПЧ", са споделени стотици пъти във Facebook, като под някои от тях могат да се видят над хиляда коментара.
Въпросните публикации цитират статия от руския седмичник "Аргументи и факти" от 29 септември 2021 г. със заглавие: "Какво злато България иска от Русия?". В нея се казва, че заради решение на ЕСПЧ в Страсбург по жалба на бившия цар и министър-председател Симеон Сакскобурготски, България е в правото си да поиска 22 тона злато и 50 тона сребро от руската държава.
Тези твърдения обаче са абсолютно неверни. Това става ясно както от решението на ЕСПЧ, така и от официалната позиция на секретариата на Сакскобурготски, неговия адвокат и Министерството на правосъдието.
Откъде тръгва цялата бъркотия
Най-ранната публикация по темата, която AFP успя да открие е от 14 септември 2021 г. Тя е публикувана в секцията "Мнения" на сайта на руския частен телевизионен канал ren.tv. Автор е журналистът-политолог Юрий Городенко. Той пише: "На 7 септември 2021 г. ЕСПЧ постанови интересно решение по делото на бившия български цар Симеон II Борисов Сакскобургготски. Формално решението на ЕСПЧ се отнася до въпроса за царските имоти, но в действителност то се отнася до прехвърлянето на част от златния резерв на България в Русия."
Темата се появява в други руски медии - тук и тук, но също така е обсъдена и в телевизионно предаване, в което участва и Городенко.
На 29 септември 2021 г. руски експерт по международни отношения коментира "случая" в статията в известния седмичник "Аргументи и факти". Там той обяснява, че няма правни основания, които да задължават Русия да отговори на подобно искане от българска страна. Именно тази публикация стига до българските медии, които я превеждат и публикуват, но без да подлагат под съмнение твърденията.
В решението на ЕСПЧ не се споменават нито Русия, нито злато
Руски публикации споменават решение на ЕСПЧ от 7 септември 2021 г. Според базата данни за съдебни актове HUDOC единственото решение от тази дата, което има отношение към България, е по делото за имотите на Сакскобурготски. Делото се отнася до имуществени претенции, които той има към българската държава, и засяга административни актове и съдебни решения, които са взети след 2005 г.
В решението си ЕСПЧ приема, че България е нарушила правата на последния цар на страната, Симеон II, като е забранила търговската експлоатация на върнатите му горски площи. След жалба на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок седемте съдии единодушно приемат, че България е нарушила правото им на защита на собствеността и правото им на справедлив съдебен процес.
При търсене в текста на решението не се откриват думите "злато" и "Русия".
Секретариатът на Сакскобурготски и Министерството на правосъдието отричат
"Делото в Съда за правата на човека, което Негово Величество бе принуден да заведе, за да защити собствеността си от неправомерното посегателство, е изцяло насочено върху незаконния мораториум и собствеността на имотите. Там думата злато дори не се споменава", се казва в официална позиция на "Секретариата на Н.В. Цар Симеон II", публикувана на 7 октомври 2021 г. в отговор на разпространяващата се невярна информация. "Умишлено или поради незнание, разпространени са множество лъжи и манипулации. Недопустимо е сериозни медии да препубликуват подобни статии, без да се направи предварителна проверка на всички елементарни факти", пише още в позицията.
"Доколкото ни е известно, България не е предявявала претенция злато и сребро да бъдат върнати от Руската федерация", се казва още в становището и се добавя, че "в действителност от България през времето на комунистическия режим е изнесен Държавния златен резерв в посока СССР, за да се погаси българския „дълг” към СССР."
Адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Симеон Сакскобурготски пред ЕСПЧ по това дело, също каза за AFP на 7 октомври 2021 г., че казусът няма нищо общо нито с Русия, нито със злато. Той определи публикациите в руските медии като "поредната атака срещу ЕСПЧ".
От Дирекция "Процесуално представителство пред ЕСПЧ" към Министерството на правосъдието потвърдиха в телефонен разговор, че делото е за имуществените претенции на Сакскобурготски и в него не става дума за Русия или за злато. Оттам заявиха още, че на Дирекцията не е известно да има друго дело срещу България, което да има такъв предмет.
Защо и как българският златен резерв беше продаден на СССР
В статиите, които се разпространяват в интернет, се споменава сделката между България и СССР от 60-те години на миналия век за продажбата на златния резерв, въпреки че тя няма връзка с въпросното дело в ЕСПЧ. В тях се твърди, че тази продажба е била отменена от България през 90-те години на ХХ век, което беше отречено от историци.
"Няма как това решение да е било отменено през 1990 г. Тогава абсолютно никой не признаваше, че българският златен резерв е бил продаден на СССР - нито Българската народна банка, нито бившата номенклатура", казва проф. Даниел Вачков от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, с когото AFP се свърза по телефона на 8 октомври 2021 г. "Архивите за тази сделка са скрити. Едва в края на 90-те години на миналия век научната общност доказа чрез документи, че е имало такава сделка", допълни още той.
"Не мога да си спомня такова решение нито като историк, нито като човек, който е работил в изпълнителната власт", коментира историкът Веселин Методиев пред AFP в телефонен разговор на 8 октомври 2021 г. В началото на 90-те години на миналия век той оглавява Главното управление на архивите. От 1995 г. до 1997 г. Методиев е депутат, а от 1997 г. до края на 1999 г. е вицепремиер.
През 2007 г. изследователят на архивите на комунизма Христо Христов публикува книгата си "Тайните фалити на комунизма", в която разкрива неизвестни обстоятелства за финансовото състояние на България по време на комунизма.
От публикуваните документи става ясно, че през 1959 г. България прехвърля златния си резерв на съхранение в Москва, а през 1960 г. тогавашният комунистически лидер Тодор Живков одобрява продажбата му на СССР в замяна на дълговете на България към съветската държава с писмо (на стр. 328 от сборника) до Никита Хрушчов.
СССР продава златото на борсите в Западна Европа на обща стойност 22 738 255 долара. "От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на Живковото управление към Москва", пише Христов.
В телефонен разговор с AFP на 7 октомври 2021 г. Христо Христов определя сделката от 1960 г. като "криминална" и обяснява, че за нея са знаели само Живков и няколко представители на ръководството на Българската народна банка. Тя е била пазена в пълна тайна и е била разкрита едва през 1990 г. в рамките на т.нар. "Дело № 4", по което се разследва икономическия крах по времето на комунизма, но дълго време остава скрита заради следствената тайна. Разследването така и не е внесено в съда с обвинителен акт.
Христо Христов определя твърденията, че България може да има някакви претенции към златото, като шега: "България не смее да си поиска дори и архивите, които са били заграбени от СССР след Втората световна война".
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас