Тези изображения от инцидента с дрон в България са създадени с AI

На 8 август 2026 г. дрон навлезе в българското въздушно пространство и падна в земеделска нива близо до границата с Румъния. Инцидентът предизвика широк отзвук в страната и чужбина. На този фон в интернет се разпространиха изображения, за които се твърди, че показват останките от дрона. Публикациите съдържат противоречиви твърдения за това дали апаратът е образувал голям кратер. Твърди се и че апаратът е паднал на около 100 метра от къщите на хората. Проверката на Агенция Франс-Прес (AFP) обаче установи, че изображенията са създадени с изкуствен интелект (AI). Кметицата на близкото село Йовково заяви пред AFP, че дронът не е паднал на 100 метра от къщите.

Около 08:10 часа на 8 август 2026 г. безпилотен летателен апарат навлезе в българското въздушно пространство и падна в земеделска нива близо до границата с Румъния, в района на бившия граничен пункт "Кардам", в област Добрич. След заседание на Съвета по сигурността българският премиер Румен Радев съобщи, че при инцидента няма пострадали хора и не са нанесени щети по инфраструктурата (архивирана връзка).

Инцидентът предизвика широк обществен интерес в България и породи редица твърдения и спекулации в социалните мрежи.

"ЗАЩО ВЛАСТТА ГО ПРЕМЪЛЧА? Украинският дрон е паднал на стотина метра от къщите на хората в Кардам и в близост до газостанциите "Кардам" и "Негру вода", пише във Facebook публикация от 8 август 2026 г., разпространяваща предполагаема снимка на паднал дрон.

"Примамка модел Майа бил... Обаче с 5 кг заряд Вижте какъв кратер е направил!", пише друг потребител на социалната мрежа, споделящ същата снимка в пост от 9 август. 

На изображението се вижда поле със слънчогледи в близост до къщи, както и кратер от експлозия. Виждат се обгорели останки от предполагаемия дрон, до които стоят двама пожарникари и двама полицаи. Зад тях се виждат също полицейска кола и линейка.

Друга Facebook публикация от 10 август 2026 г., споделяща различно изображение, гласи: "На снимката: Големият, страшен дрон, който според зеленочорапените изроди изровил с взрив кратер от 3 метра". На изображението отново се виждат останки от дрон в поле със слънчогледи, както и автомобил и служител на българската "Гранична полиция".

Същите изображения, придружени от сходни твърдения, се споделят и от други потребители на социалната мрежа, например тук и тук. Откритите от AFP публикации във Facebook са споделени общо над 1000 пъти.

Изображенията се разпространяват и в онлайн публикации – тук и тук, както и в други социални мрежи и на други езици, например в тази публикация в X на руски език от 8 август 2026 г.

Image
Екранни снимки на Facebook публикации, споделящи изображения, създадени с AI. Направени на 10 и 11 август 2026 г. Червените пресичащи се линии и етикетът AI са добавени от AFP

Проверката на AFP обаче установи, че и двете изображения са създадени с изкуствен интелект. Сравнение с автентични снимки от инцидента, разпространени от Министерството на отбраната, показва също, че на мястото няма кратер като този, показан в проверяваните изображения. Кметицата на село Йовково, в чието землище е станал инцидентът, потвърди пред AFP, че той не е паднал на сто метра от къщите в селото.

Инцидент с дрон в България

Според премиера Радев дронът е паднал около 100 метра навътре в българска територия, на приблизително 200 метра от бившия граничен пункт и на около километър от българската компресорна станция на Трансбалканския газопровод. Медии съобщиха, че точното място на инцидента се намира в слънчогледова нива в землището на село Йовково (архивирана връзка). Местната медиа "Про Нюз Добрич" цитира жители на селото, според които се е чул силен взрив, и съобщи, че инцидентът е станал на около километър от Йовково.

AFP се свърза с кметицата на селото Севджихан Шабан. В телефонен разговор на 10 август 2026 г. тя категорично отхвърли твърдението от публикациите във Facebook, че дронът е паднал на 100 метра от къщите в селото. "Абсолютно няма такова нещо", каза Шабан и допълни, че сред жителите няма страх заради инцидента.

Според първоначалния анализ на останките, извършен от Министерството на отбраната, апаратът най-вероятно е дрон-примамка "Майя" – модел, използван от украинските въоръжени сили. Два дни след инцидента министърът на отбраната Димитър Стоянов каза, че елементи от кабелната система сочат, че апаратът е произведен в Украйна. Той заяви и че серийният номер на устройството е запазен и изпратен на украинските власти за проверка. Българските институции обаче посочиха, че няма основания да се смята, че навлизането на дрона е било преднамерено.

Първоначално властите съобщиха, че дронът се е взривил. На 8 август AFP попита Министерството на отбраната къде е станал предполагаемият взрив – във въздуха или при падането му на земята. Към момента на публикуване на тази статия не сме получили отговор.

Впоследствие Стоянов заяви, че на мястото няма кратер, образуван от взрив, и че се очакват резултатите от експертизите на МВР, които трябва да установят дали действително на апарата е имало експлозиви.

AI изображения

На 10 август Министерството на отбраната изпрати до медиите снимки от мястото на инцидента. Сравнението им с проверяваните изображения показва съществени разлики. На автентичните снимки не се вижда кратер.

Image
Автентична снимка от инцидента с дрон в България, предоставена до медиите от Министерството на отбраната на 10 август 2026 г.
Image
Автентична снимка от инцидента с дрон в България, предоставена до медиите от Министерството на отбраната на 10 август 2026 г.

И двете проверявани изображения съдържат визуални неточности, характерни за съдържание, генерирано с изкуствен интелект.

Например на първото изображение полицейската кола и линейката изглеждат неестествено малки спрямо полицаите и пожарникарите.

Image
Екранна снимка на първото AI изображение. Огражденията в различни цветове, показващи визуалните неточности, и AI етикетът са добавени от AFP на 11 август 2026 г.

AFP анализира изображението с инструмент на Google, който проверява за невидимия воден знак SynthID в съдържание, създадено с AI продукти на компанията. Анализът установи наличие на SynthID и показа, че изображението е създадено с Google AI.

Image
Екранна снимка на резултатите от анализа със Google SynthID, показващи, че изображението е създадено с Google AI. Направена на 11 август 2026 г.

Второто изображение също съдържа визуални неточности. Надписите върху автомобила, представен като такъв на българската "Гранична полиция", както и тези върху униформата на служителя, са изкривени и неравномерни. Някои от буквите в надписа "POLICE" върху униформата се сливат или са недовършени.

Image
Екранна снимка на второто AI изображение. Огражденията в различни цветове, показващи визуалните неточности, и AI етикетът са добавени от AFP на 11 август 2026 г.

Въпреки това в по-ясни версии на изображението, споделени в други публикации, надписите се виждат по-отчетливо и се разчитат по-лесно. AFP обаче забеляза друго визуално несъответствие във всички версии на изображението – посоката на сянката, хвърляна от задната част на дрона, не съответства на посоката на сянката на служителя, както се вижда от заградените елементи по-горе.

Анализирахме изображението с инструмента на OpenAI за откриване на невидимия воден знак SynthID, като резултатите потвърдиха, че то е генерирано с инструменти на компанията.

Image
Екранна снимка на резултатите от анализа със OpenAI Verify, показващи, че изображението е създадено с инструментите на компанията. Направена на 11 август 2026 г.

От началото на войната в Украйна дронове многократно са навлизали във въздушното пространство на държави членки на НАТО по източния фланг на Алианса. Румъния е регистрирала множество подобни случаи: от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. към 30 юни 2026 г. Министерството на отбраната на страната е регистрирало 29 неразрешени навлизания на руски дронове в румънското въздушно пространство, като 15 от тях са през 2026 г. Румъния съобщи и за четири навлизания между 24 и 27 юли, като военновъздушните ѝ сили свалиха три от дроновете.

Всички статии на AFP, свързани с войната в Украйна, можете да прочетете тук.

Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?

Свържи се с нас