Този кадър е от видео, заснето в Барселона, и не показва как се пускат скакалци от хеликоптер в България

"Това е вертолет заснет наскоро над Плевенско. Твърдят че пускал скакалци(големи) за да анулира свръх печалбите на БГ земеделците покрай евро-инфлацията", започва Facebook пост от 23 юли 2026 г. и продължава: "Не бих повярвал ако не бях видял един такъв в двора си. Виждал съм ята от тази напаст в САЩ, но никога преди в България. Единствено токачките им виждат сметката на тия огромни гадове." Публикацията съдържа изображение, на което се вижда хеликоптер, от който падат предмети.

В публикация от 23 юли друг потребител, споделящ същото изображение, пише: "Ето вижте СКАКАЛЦИТЕ КАК ГИ ПУСКАТ . ПАЗЕТЕ СЕ"

Публикациите, които AFP откри, са споделени общо над 3000 пъти в социалната мрежа.

През юли 2026 г. в България се разпространиха множество съобщения за появата на скакалци от вида белочел дектикус (Decticus albifrons) в различни части на страната. Това предизвика притеснения сред хората, като някои погрешно ги определиха като марокански скакалци, които могат да нанасят сериозни щети на земеделските култури.

Твърдението, че скакалците са били пускани от хеликоптер, вероятно започва да се разпространява след репортаж на NOVA (архивирана връзка) от 21 юли 2026 г. В него един от интервюираните заявява (02:38 от видеото), че скакалците са били "пуснати нарочно" от хеликоптер и че няма друг начин да са се появили.

Image

Екранни снимки на Facebook публикации, споделящи невярна информация. Направени на 3 август 2026 г. Червените пресичащи се линии са добавени от AFP

Изображението обаче не показва как се пускат скакалци от хеликоптер. То е заснето в Барселона, Испания, по време на литературно събитие, а предметите, които се пускат от хеликоптера, са книгоразделители. AFP не откри доказателства, че в България умишлено са били пускани насекоми с цел да бъдат нанесени щети на земеделските култури. Експерти посочиха пред агенцията, че белочелите дектикуси се срещат естествено в страната и не представляват опасност за земеделието, хората или животните.

Твърденията бяха опровергани и от българската организация за проверка на фактите Factcheck.bg.

Видео от Барселона

Чрез обратно търсене на изображения AFP достигна до видео в TikTok, публикувано на 20 юни 2026 г. (архивирана връзка). На видеото се вижда същият хеликоптер, от който се пускат предмети. Върху видеото има надпис "Барселона". Изображението, споделено в проверяваните публикации, е взето от първите секунди на TikTok видеото, но кадърът е бил изрязан или увеличен така, че надписът да не се вижда.

Сравнението по-долу между изображението от публикация във Facebook и кадър от видеото в TikTok показва, че става дума за един и същ кадър, тъй като разположението и формата на клоните на дърветата съвпадат напълно.

Image

Сравнение между изображението от поста във Facebook (вляво) и екранна снимка от видеото в TikTok (вдясно). Направено на 6 август 2026 г. Диагоналните линии в червено и огражденията в различни цветове, показващи съвпаденията, са добавени от AFP

В коментарите под видеото потребител посочва, че кадрите показват артистично събитие в Барселона. "Хеликоптерът пусна 100 000 хартиени книгоразделителя с отпечатани върху тях стихотворения", пише потребителят.

Чрез търсене по ключови думи AFP установи, че става дума за събитието "Бомбардировка със стихове", проведено в Барселона на 20 юни 2026 г. То е организирано от чилийския колектив Casagrande като част от испанската инициатива "50 години Испания в свобода", посветена на края на диктатурата на Франко, и препраща към въздушните бомбардировки над Барселона между 1937 и 1939 г. Върху книгоразделителите са отпечатани стихотворенията на 50 чилийски и 50 каталунски автори.

Събитието е отразено от медии, например тук, тук, тук. Снимки и клипове от проявата могат да бъдат открити на сайта и в профилите на колектива в социалните мрежи, както и в редица други онлайн източници – тук, тук, тук, тук.

В края на видеото, от което е взето изображението в проверяваните публикации, камерата се насочва от хеликоптера към улицата и показва детайли от заобикалящата градска среда. По тях AFP успя да определи точното място, на което е заснет клипът – в близост до кръстовището на Passeig de Lluís Companys и Passeig de Pujades в Барселона (архивиран линк).

Сравнението по-долу между кадър от видеото в TikTok и изображение от Google Maps показва един и същ паметник – този на испанския художник Антони Виладомат в Барселона. Виждат се и същите стълбове за улично осветление, лампи и пътни знаци. Следователно видеото, от което е взето изображението, е заснето в Барселона и не показва как скакалци се пускат над България.

Image

Сравнение на екранна снимка от видеото в TikTok (вляво) и екранна снимка от Google Maps. Елементите в различни цветове са добавени от AFP на 6 август 2026 г.

Проверяваното изображение се разпространява и с други неверни твърдения. Например публикация във Facebook на албански от 23 юли твърди, че хеликоптерът пуска "изкуствени комари" над България, Гърция и Северна Македония. Изображението е опровергано и в тази проверка от 25 юни 2026 г. на EFE Verifica – екипът за проверка на факти на испанската информационна агенция EFE, след като тогава се разпространява с невярното твърдение, че показва как се "спускат рояци от комарите на Бил Гейтс".

Марокански скакалци и белочели дектикуси

Появата на необичайно едри скакалци в България през юли 2026 г. породи опасения, че може да става дума за марокански скакалци, които могат да нанасят сериозни щети на земеделските култури. Само няколко седмици по-рано страната беше засегната от нашествие на този вид, което допълнително подхрани спекулациите в интернет.

В края на май и началото на юни 2026 г. нашествие на марокански скакалци в югозападните общини Петрич и Сандански доведе до обявяването на частично бедствено положение. Властите използваха инсектициди за борба с насекомите, включително чрез въздушно пръскане със селскостопански дрон.

Експерти обаче казаха, че насекомите, за които масово се съобщаваше и чиито снимки се разпространяваха в България през юли, са белочели дектикуси (Decticus albifrons), а не марокански скакалци. AFP се свърза с професор Драган Чобанов – ентомолог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките. В телефонен разговор от 6 август той посочи, че според всички материали, които е видял, става дума за белочели дектикуси.

За разлика от мароканските скакалци, белочелите дектикуси не се възприемат като заплаха за земеделските култури, се посочва в официална публикация от 21 юли 2026 г. на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието и храните.

Николай Спасов, главен експерт в центъра и съавтор на публикацията, каза пред AFP в телефонен разговор от 29 юли 2026 г., че белочелият дектикус не представлява риск за земеделското производство. "Те се хранят с други малки насекоми, включително други скакалци, щурци и гъсеници. Не се хранят със земеделска продукция", каза той.

Спасов обясни, че видът се среща естествено в България и че не му е известно да е бил внасян или умишлено пускан в страната. Той добави, че присъствието му не би трябвало "да води до по-високи цени на земеделските продукти". "Това са естествени процеси. Видът вероятно променя местообитанията си заради затоплянето на климата", добави той.

Чобанов също каза, че белочелият дектикус не е регистриран като вредител по нито една земеделска култура. Tой може понякога да се храни с по-меки части на растенията или плодове, но няма регистрирани случаи да напада царевица или слънчоглед. По думите на експерта този вид скакалец предпочита животинска храна, основно други насекоми.

И двамата експерти посочиха, сериозните щети по земеделските култури обикновено се нанасят от мароканския и италианския скакалец, а не от белочелия дектикус. Те обясниха, че двата вида се срещат най-често в Югозападна България, въпреки че не може да се изключи присъствието им и в други части на страната, включително в Плевенско и Пазарджишко.

"Щетите се причиняват основно от други видове – мароканският и италианският скакалец. Това са просто наименованията им. Те не идват от Мароко или Италия. Всъщност са местни видове", каза Чобанов.

Ако марокански или италиански скакалци започнат да унищожават земеделски култури в Плевенско, както се е случвало в други засегнати райони, "колегите от Агенцията по безопасност на храните ще предприемат необходимите мерки", добави Спасов.

И двамата експерти казаха пред AFP, че белочелите дектикуси не представляват пряка заплаха за хората, селскостопанските животни или домашните любимци. Мароканските скакалци също не се считат за пряка заплаха за хората или животните.

Мерките срещу нашествия на марокански скакалци могат да включват както наземно, така и въздушно пръскане с инсектициди. В България за третиране на засегнати от марокански скакалци площи са използвани и хеликоптери (архивирана връзка тук).

В България действително се прилагат и методи за биологична борба с вредителите, при които полезни насекоми умишлено се освобождават от въздуха над земеделски площи. Това обаче няма общо с разпространяваното твърдение за скакалците. Например Trichogramma – род миниатюрни паразитоидни оси – се използва в страната от 60-те години на миналия век. Днес малки капсули с развиващи се оси се разпръскват над полета с дронове. Впоследствие осите паразитират яйцата на вредителите, преди от тях да се излюпят ларви.