Гледането към Слънцето може да причини трайно увреждане на зрението

"ТЕ ВИ УБЕДИХА, ЧЕ СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА Е ОПАСНА. А Е ОБРАТНОТО❗ СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА Е ВАШАТА БИОЛОГИЧНА ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА", започва дълъг пост във Facebook на български език. "ОСВЕТЯВАЙ Очите си със СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА. Всяка сутрин. 10–20 МИНУТИ. БЕЗ слънчеви очила. Нека ЕПИФИЗНАТА ти жлеза СИ СПОМНИ ЗА КАКВО Е БИЛА ПРЕДНАЗНАЧЕНА", съветва публикацията.

Други потребители са споделили същия или подобен текст, като от 9 юли 2026 г. насам са събрали общо над 3 000 споделяния.

В коментарите десетки потребители благодарят за съветите. Други пишат, че от години не носят слънчеви очила или не ползват слънцезащитни кремове. Някои обаче обръщат внимание, че да се гледа към слънцето е опасно. "Не е ли опасно за очите да се вглеждат 10 или 15 мин. в слънцето?", пита потребител.

В центъра на дългия списък с неверни и подвеждащи твърдения в публикацията е епифизната жлеза – малък ендокринен орган, разположен близо до центъра на мозъка, който произвежда мелатонин – хормон, участващ в регулирането на цикъла на сън и бодърстване на организма.

Публикацията погрешно твърди, че умишленото излагане на очите на пряка слънчева светлина в продължение на 10 до 20 минути всяка сутрин без слънчеви очила задейства "каскада от биологични процеси".

Тези процеси уж включват производството на серотонин, който публикацията свързва с "настроението, яснотата на ума и мотивацията"; стимулирането на синтеза на витамин D, свързан с "имунната функция, усвояването на калций и здравето на клетките"; регулирането на циркадните ритми, което според нея подобрява "качеството на съня" и "хормоналния баланс"; както и производството на мелатонин, който тя свързва с "дълбок сън" и "възстановяване на клетките".

Въпреки това основните твърдения в публикациите относно взирането в слънцето, епифизната жлеза и здравето са неверни или подвеждащи, коментираха експерти пред AFP. Светлината наистина оказва влияние върху циркадния ритъм, но епифизната жлеза не получава пряко слънчева светлина; витамин D се синтезира предимно в кожата, а взирането в слънцето крие риск от загуба на зрението.

Image

Снимки от екран на публикация във Facebook, споделяща невярна информация. Направени на 28 юли 2026 г. Червените пресечени линии са добавени от AFP

Гледането към Слънцето крие риск от трайни увреждания

Препоръката да се гледа към Слънцето в продължение на 10 минути е опасна, според Ралф Чоу, почетен професор във Факултета по оптометрия и науки за зрението към Университета във Ватерлоо и главен редактор на списанието Canadian Journal of Optometry.

"Когато човек гледа директно към Слънцето без защитни филтри, той рискува да получи тежки увреждания на ретината – светлочувствителната част на окото – причинени от светлината", заяви той пред AFP в имейл, получен на 27 юли 2026 г.

Фоторецепторите и пигментният епител зад тях могат да бъдат сериозно увредени от слънчевата светлина, обясни той. "Това увреждане може да бъде трайно и да доведе до сериозно влошаване на зрението".

Чоу посочи, че уврежданията на ретината, настъпили след наблюдение на частични слънчеви затъмнения без подходяща защита, са добре документирани примери за такива увреждания.

"Да се взираш в Слънцето в продължение на 10 минути носи много висок риск от трайна загуба на зрението, водеща до инвалидност", заяви Чоу.

Той обясни, че взирането в Слънцето е част от дискредитиран метод, популяризиран в началото на 20-ти век от американския офталмолог Уилям Хорацио Бейтс. Бейтс е препоръчвал "излагане на слънце" и други практики за подобряване на зрението, но впоследствие е било установено, че те са неефективни или опасни.

"Излагането на слънчева светлина през деня с цел синхронизиране на циркадния ритъм и циклите на съня не изисква директно взиране в Слънцето", каза Чоу. "Ползата идва от излагането на слънчева светлина при престой на открито, а не от директното гледане към Слънцето", допълни той. 

Фостър също определи препоръката като "силно подвеждащ и опасен съвет". "Никога не трябва да гледате директно към Слънцето при никакви обстоятелства – дори за кратко – камо ли в продължение на 10–20 минути", добави той.

"Обсъждал съм значението на слънчевата светлина за нормалното развитие на очите, но прекомерното излагане на слънчева светлина може да има и отрицателна страна. "Гледането към Слънцето" е напълно идиотска и неразбираема практика, при която човек гледа директно към Слънцето без защита за очите", пише Фостър в предстоящата си книга "Как светлината ни дава живот", според откъс, който той сподели с AFP по имейл. "Това може да бъде много вредно, тъй като причинява увреждане и смърт на фоторецепторите – състояние, известно като соларна ретинопатия."

Фостър пише още: Това е "грубо изопачаване на научните данни, стоящи в основата на благоприятните ефекти от излагането на светлина върху нашата биология".

Светлината регулира епифизната жлеза косвено

Основното твърдение в публикацията е, че попадането на пряка слънчева светлина в очите активира епифизната жлеза, но това не е вярно.

Епифизната жлеза е малък ендокринен орган в мозъка, който произвежда мелатонин – хормон, който помага за регулирането на цикъла на сън и бодърстване на организма и сигнализира кога е време за сън.

Светлочувствителните клетки в ретината регистрират промените в осветеността на околната среда и изпращат тази информация към супрахиазматичното ядро (SCN). Разположено в мозъка, SCN действа като централния циркаден часовник на организма, като помага за синхронизирането на съня, производството на хормони и други ежедневни биологични процеси с 24-часовия цикъл на ден и нощ.

Производството на мелатонин обикновено е високо през биологичната нощ и ниско през деня. Излагането на светлина през нощта може да потисне производството му.

"Слънчевата светлина синхронизира циркадния часовник в супрахиазматичните ядра, който след това регулира ритмичното производство на мелатонин от епифизата", заяви Ръсел Фостър, директор на Института за сън и циркадна невронаука "Сър Джулс Торн" към Оксфордския университет, в имейл до AFP, получен на 27 юли 2026 г.

Фалшивите публикации многократно настояват, че само пряката слънчева светлина, достигаща ретината, има ефект, като изключват отразената светлина, светлината през прозореца и изкуствената светлина.

Фостър обаче отхвърли твърдението, че пряката слънчева светлина, попадаща в очите, произвежда серотонин или мелатонин.

"Не е необходимо да е слънчева светлина – достатъчна е почти всяка бяла светлина с подходяща интензивност и продължителност", каза той. Той отхвърли и описанието на епифизната жлеза като приемник, "настроен към Слънцето". "Никога не бих описал епифизната жлеза по този начин", каза той. "Това е жлеза, чиято дейност се регулира от светлината, регистрирана от очите", допълни той. 

Дневната околна светлина, особено по-ярката светлина, на която обикновено сме изложени на открито, може да помогне за синхронизирането на циркадните ритми. Това не означава, че човек трябва да гледа към Слънцето.

Фостър сподели с AFP статия от 2021 г. в списанието Current Biology, в която се обяснява, че мелатонинът при бозайниците се произвежда предимно в епифизната жлеза, като синтезът и освобождаването му са ограничени предимно до нощното време.

"Епифизната жлеза при бозайниците не е фоторецептор или циркаден пейсмейкър", се посочва в статията. Вместо това фоточувствителните клетки на ретината регистрират цикъла на светлина и тъмнина и предават тази информация към SCN, който регулира производството на мелатонин чрез многоетапен невронен път.

В публикацията се твърди също, че епифизната жлеза съдържа най-високата концентрация на серотонинови рецептори в целия организъм. Серотонинът е невротрансмитер, който предава сигнали между нервните клетки в мозъка и в целия организъм.

"Серотонинът в епифизната жлеза действа като пряк прекурсор на мелатонина", заяви Фостър пред AFP, като добави, че "би било точно да се каже, че епифизната жлеза има най-високата концентрация на серотонин в мозъка", но е неправилно да се твърди, че "епифизната жлеза има най-високата концентрация на серотонинови рецептори".

В публикацията се твърди също, че серотонинът се произвежда, когато очите получават "пряка слънчева светлина", което Фостър определя като "прекалено категорично" твърдение, като добавя, че има "данни от изследвания върху животни, които сочат, че светлината, улавяна от ретината", може да повиши нивата на серотонин в мозъка; "това обаче не е ясно доказано при хората".

Слънчевата светлина, попадаща в очите, не стимулира производството на витамин D в организма

Неверните публикации твърдят, че слънчевата светлина, попадаща в очите, задейства производството на витамин D.

Вярно е, че една от формите на витамин D  – D3 – се синтезира главно, когато UVB-лъчението достигне вещество, свързано с холестерола, в кожата, както обяснява тази статия на Кливланд Клиник.

Има три вида ултравиолетово (UV) лъчение — UVA, UVB и UVC — които се класифицират според дължината на вълната си.

Те се различават по своята биологична активност и степента, до която могат да проникнат в кожата. Колкото по-къса е дължината на вълната, толкова по-вредна е ултравиолетовата радиация. Въпреки това ултравиолетовата радиация с по-къса дължина на вълната прониква по-трудно в кожата. UVB-лъчите "съставляват едва 5% от ултравиолетовите лъчи на слънцето, но са с много висока енергия", както обяснява тази статия.

Антони Йънг, почетен професор по експериментална фотобиология в Института по дерматология "Сейнт Джон" към King’s College London, заяви, че има някои експериментални доказателства, че има някои експериментални данни, че клетки на очната повърхност могат да синтезират витамин D, но това не оправдава умишленото му излагане на ултравиолетова радиация.

"Излагането на очите на UVB не е добра идея; [това] може да причини конюнктивит и катаракта", каза той пред AFP в имейл, получен на 27 юли. "Основният източник на витамин D, безспорно, е кожата след излагане на UVB-лъчи", добави Йънг.

Количеството UVB-лъчи, необходимо за производството на витамин D, е много по-малко от това, което се изисква, за да се предизвика слънчево изгаряне, каза Йънг.

"Редовното излагане на лятна слънчева светлина, без да се стига до слънчево изгаряне, е най-добрият начин да се осигури добро ниво на витамин D", обясни той.

Това не изисква да се взираме в Слънцето или умишлено да насочваме ултравиолетова радиация към очите.

Ултравиолетовата радиация може да причини рак на кожата

В публикациите се твърди, че предупрежденията, че слънчевата светлина причинява рак и уврежда кожата, са умишлено неверни. Йънг заяви, че множество доказателства сочат точно обратното.

"Има огромен обем епидемиологични и експериментални доказателства, които показват, че УВР [ултравиолетова радиация, бел. ред.] причинява рак на кожата", каза той.

Ултравиолетовото лъчение уврежда ДНК и може да предизвика мутации, включително характерни мутации, които често се срещат при различни видове рак на кожата, каза Йънг.

Публикациите представят също така препоръките да се избягва силното слънце по обяд като доказателство за конспирация.

Йънг заяви пред AFP, че количеството UVB лъчи, достигащи земната повърхност, зависи отчасти от височината на Слънцето на небето. UVB лъчите съставляват само малка част от слънчевото ултравиолетово лъчение, но са основна причина за слънчеви изгаряния и увреждане на ДНК.

"Колкото по-високо е Слънцето, толкова повече е UVB", каза той. "Избягването на обедното слънце намалява риска от увреждане от UVB".

Няма доказателства, че одобрените слънцезащитни продукти причиняват рак

Публикациите твърдят, че слънцезащитните продукти съдържат канцерогенни химикали и са продавани, за да плашат хората и да ги отблъскват от слънчевата светлина.

На въпроса дали одобрените слънцезащитни продукти причиняват рак, Йънг отговори: "Не, но има доказателства, че слънцезащитните продукти предотвратяват рака на кожата".

Слънцезащитният крем е един от елементите на защитата срещу прекомерно излагане на ултравиолетови лъчи и 
не прави продължителното или неограниченото излагане на слънце безопасно.

Твърдението на публикацията, че слънцезащитата е вредна, пренебрегва факта, че редовното излагане на слънчева светлина, без да се стига до изгаряне, може да подпомогне поддържането на нивата на витамин D, без интензивното излагане, което уврежда ДНК, обясни Йънг. 

AFP вече е опровергала твърдения относно слънцезащитните кремове на английски език тук.

Още проверки на факти от AFP по здравни въпроси можете да намерите тук.