Тази снимка показва военно учение в Испания от 2025 г. и няма нищо общо с хантавируса

През май 2026 г. в социалните мрежи се разпространиха конспиративни теории, според които огнището на хантавирус през 2026 г. на круизен кораб е било инсценирано или планирано. След евакуацията на пътниците на Тенерифе, Испания, в социалните мрежи на различни езици, включително български, започна да се споделя масово снимка, показваща евакуация на кораб, на която се вижда оператор без маска и други предпазни средства. Изображението обаче няма връзка със случаите на хантавирус и не доказва, че здравната тревога около огнището е била постановка. Всъщност снимката показва военно учение от 2025 г. в Испания.

"Пандемия, камери, костюми, паника… и случайно заснет оператор зад "строгата карантинна зона"? Колко пъти вече гледаме един и същи театър? Хора в защитни костюми, червени зони, извънредни мерки… а после излизат кадри като този, които карат човек да се запита кое е реалност и кое добре режисиран медиен цирк", започва публикация във Facebook от 14 май 2026 г. Публикацията е придружена от изображение, на което група хора в предпазни костюми пренасят пациент на носилка за биологична изолация по кей пред голям кораб. На заден план оператор в обикновени дрехи слиза по рампа, свързана с плавателния съд, и изглежда снима сцената. В публикацията той е ограден с червен кръг.

Постът продължава: "Сега ни подготвят за нов страх Ханта вирус. Но вместо прозрачност и реални факти, отново виждаме PR, камери и контролирана паника."

Друга публикация споделя същото изображение с текст: "Стари постановки с нов глас…" Публикациите, които AFP откри, са споделени общо над 2000 пъти в социалната мрежа.

Снимката се разпространява с подобни твърдения и на други езици, сред които английски, словашки, чешки, гръцки, испански, арабски.

Image
Екранна снимка на Facebook пост, разпространяващ подвеждаща информация. Направена на 18 май 2026 г. Пресичащите се линии в жълто са добавени от AFP

Круизен кораб, засегнат от хантавируса

Публикациите започнаха да се разпространяват малко след като над 120 пътници и членове на екипажа на плаващия под нидерландски флаг круизен кораб MV Hondius бяха евакуирани на Тенерифе, на Канарските острови, на 10 и 11 май.

Корабът отплава от Ушуая, Аржентина, на 1 април за круиз през Атлантическия океан до Кабо Верде. Трима пътници от кораба починаха – семейство от Нидерландия и жена от Германия. Други пътници също се разболяха от рядкото заболяване, което обикновено се разпространява сред гризачи.

При пътниците с положителни тестове беше потвърден хантавирус тип Andes – единственият тип, за който е известно, че може да се предава от човек на човек. Това засили притесненията в международен план. Вирусът може да причини дихателни и сърдечни нарушения, както и хеморагична треска. Срещу хантавируса няма разработена ваксина или утвърдено специфично лечение.

Ситуацията наложи частична евакуация на пътници и членове на екипажа на испанските Канарски острови.

В хода на сложна операция, продължила два дни, пътниците, облечени в медицински костюми, бяха прехвърлени от кораба на по-малки плавателни съдове, с които стигнаха до индустриалното пристанище Гранадиля на Тенерифе. Оттам евакуираните бяха качени в автобуси на испанската армия и откарани в конвой до летище Тенерифе Юг. Шофьорът беше отделен от пътниците със специална защитна преграда.

Евакуираните смениха защитните си дрехи с нови, преди да се качат на полетите към родните им държави.

На 10 май 2026 г. българското Министерство на здравеопазването обяви, че рискът от хантавирус тип Andes за България е "много нисък". 

Image
Служители в защитни костюми влизат в нидерландския круизен кораб MV Hondius, на който имаше заразени пътници, след пристигането му в пристанището на Ротердам на 18 май 2026 г. (AFP / NICOLAS TUCAT)

След това корабът отплава към Ротердам, Нидерландия, където на 18 май слязоха и останалите хора на борда. Евакуираните ще останат под карантина в продължение на няколко седмици. Според данни на AFP от официални източници към 19 май са потвърдени седем случая на хантавирус.

Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че вирусът има инкубационен период от няколко седмици, което означава, че в бъдеще може да се появят още случаи сред хората, които са пътували на кораба. Към 20 май 2026 г. от вируса са починали трима пътници, пътували с круизния кораб. 

Междувременно СЗО подчерта, че огнището не е повторение на пандемията от Covid-19 и че заразяването е много рядко. Това обаче не спря възраждането на познати конспиративни теории, които се разпространяваха масово по време на пандемията от Covid-19, обявена в началото на 2020 г.

Тогава снимки и видеа бяха извадени от контекст, за да се внуши, че за инсцениране на здравна криза са били използвани т.нар. "кризисни актьори". AFP опроверга тези и други подобни твърдения – тук, тук и тук.

Image
Журналисти отразяват пристигането на засегнатия от хантавирус нидерландски круизен кораб MV Hondius в пристанището на Ротердам на 18 май 2026 г. (AFP / Nicolas TUCAT)

Снимка от военно учение през 2025 г.

Публикациите, твърдящи, че въпросната снимка е свързана със случаите на хантавирус, обаче са неверни.

Чрез обратно търсене на изображения открихме същата снимка на сайта на испанското пристанище Алмерия, където тя е публикувана в статия от 7 май 2025 г. за международно морско учение с участието на испанските военноморски сили и Министерството на здравеопазването (архив).

Image
Екранна снимка от сайта Аpalmeria.com. Направена на 15 май 2026 г.

Публикацията обяснява, че снимката показва учение, симулиращо пристигането на кораб с предполагаеми случаи на ебола – рядко заболяване с висока смъртност, което може да причини треска, кървене и органна недостатъчност.

Местни новинарски медии са публикували и други снимки и видеозаписи, които показват симулацията от различни ъгли (архивирани връзки тук, тук и тук). В публикациите отново се подчертава, че учението е имало за цел да симулира евакуация на потенциално заразени с ебола пациенти.

Твърдението, че снимката показва реални събития, свързани с хантавируса, беше проверено и от българската платформа за проверка на фактите Factcheck.bg.

Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?

Свържи се с нас