Тази снимка на руската посланичка, заобиколена от възторжена тълпа в София, не е автентична
- Публикувано на 27 януари 2026 г. в 17:32
- Време за четене: 5 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
Цифрово манипулирано изображение, за което се твърди, че показва как руската посланичка в България Елеонора Митрофанова е заобиколена от усмихнати минувачи по време на разходка в центъра на София, беше широко споделено в социалните мрежи като доказателство, че "България я обича". Но визуалните неточности показват, че сцената е създадена с помощта на изкуствен интелект и не изобразява реална случка в българската столица.
"България я обича: Митрофанова на разходка в центъра на София. Всички я прегръщат и поздравяват", гласи публикация във Facebook, придружена от изображението. Снимката е споделена над 400 пъти от 24 януари 2026 г. насам.
В стотиците коментари под публикацията много потребители открито хвалят руската посланичка и популярността ѝ в страната. "Да,обичаме я,защото обичаме Родината и!И сме много повече от тези дето се смеят,и тези дето са гневни(погледнете лайковете)!", пише потребител. "Браво на Митрофанова ! Много силна жена !", коментира друг. В коментарите обаче има и остри реакции, като критиците призовават тя да напусне страната: "Да стяга куфарите и марш от България", а някои потребители отбелязват, че снимката изглежда създадена от изкуствен интелект.
Публикацията споделя и линк към уебсайт, където изображението също е публикувано, заедно с текст, описващ въпросното събитие. Споделена е и в канала на Telegram на същия сайт.
Изображението обаче не документира реална сцена, случила се в София. Множество улики показват, че то е било цифрово създадено.
Синтетичен фон
На снимката се вижда жена, силно приличаща на Митрофанова, обградена от хора, които я поздравяват. На заден план се вижда голям православен храм с позлатени куполи.
При по-внимателен преглед на изображението можем да открием, че фонът е синтетично създаден. Сградата, която трябва да представлява катедралата "Св. Александър Невски" в София, е изобразена неточно, с куполни пропорции, които не съответстват на реалната структура, и арки и покривни линии, изглеждащи изкривени и вътрешно несъвместими. Няколко архитектурни детайла изглеждат размазани или изкривени, по начин, типичен за изображенията, генерирани от изкуствен интелект, където разпознаваемите забележителности са приблизителни, но геометрията и орнаментите не съвпадат:
Както можем да видим при преглед с Google Street View сградите от двете страни на улицата също не съответстват на реалността около храм-паметника, който се намира на широк площад, без застрояване от южната и югоизточната му страна. Настилката също е различна.
Друго визуално несъответствие е, че на изображението има човек в кафяво яке, който сякаш е обут с една бяла и една черна обувка:
Използвайки обратно търсене на изображения, AFP намери снимка на руската посланичка, облечена в много подобно облекло, очила и други аксесоари. Снимката е направена на 22 февруари 2024 г. от БГНЕС. На тази снимка обаче Митрофанова не се усмихва. Свързахме се с фоторедакцията на БГНЕС, за да проверим дали имат друга нейна снимка, която да съвпада с тази с генерирания от AI фон. На 26 януари 2026 г. от БГНЕС отговориха на AFP, че нямат такава.
AFP използва OpenAI, за да се опита да генерира подобна снимка въз основа на снимката на Митрофанова от февруари 2024 г. Ето резултатът:
Инструментите за откриване на AI-съдържание не дадоха убедителни резултати. "Това е труден случай, защото единствената налична версия е с ниска резолюция", заяви Дени Тейсу, ръководител на отдела за иновации на AFP за InVID-WeVerify, на 26 януари 2026 г.
Въпреки това, ние открихме ясни признаци за манипулация с помощта на CheckGIF, инструмент, разработен в рамките на проект на IFCN, наречен EnVisu4.
CheckGIF използва математически метод, който подрежда две изображения на обща решетка въз основа на визуална прилика. Използвахме снимката на Митрофанова от 22 февруари 2024 г.
"CheckGIF разкрива геометрично изкривяване, където Митрофанова е била вмъкната във фоновото изображение", каза Тейсу. "Tова е вид изкривяване, което се наблюдава в изображения, модифицирани с изкуствен интелект. Ако беше класическа редакция (Photoshop или друг софтуер за ретуширане), нямаше да се наблюдава този ефект на изкривяване. Фактът, че CheckGIF открива сходство между двете изображения, показва, че те са свързани и че това е композитно изображение", добави той.
AFP потърси руското посолство в София за коментар, но към момента на публикуването на настоящата статия отговор не беше получен.
Митрофанова участва в публични събития в България. Например, тя беше аплодирана на церемонията по случай Деня на победата на 9 май 2025 г. (на 1:30). В началото на декември 2025 г. тя посети област Плевен, за да отбележи 148-ата годишнина от обсадата на града. Нейните публични изяви обаче понякога предизвикват протести и враждебни реакции. През март 2025 г. тя беше освиркана и принудена да напусне откриването на изложба в София. Новината за подготвяно нейно посещение в Стара Загора предизвика протест в града през ноември 2025 г. (архивиран тук).
Анонимен уебсайт
AFP многократно е опровергавала неверни твърдения, публикувани от този уебсайт, които предимно подхранват прокремълски антиукраински нагласи – тук, тук, тук или тук. Домейнът на уебсайта имитира легитимен новинарски сайт.
Данните от WHOIS показват, че faktibg.com е регистриран на 1 декември 2023 г. чрез регистратор, който ограничава прозрачността относно собствеността, и е преместен в Cloudflare през февруари 2024 г., като маскира хостинг инфраструктурата си. Сайтът не предоставя информация за своя краен собственик и не е вписан в регистъра на собствеността на медиите на Министерството на културата на България. Съдържанието му се разпространява чрез канал в Telegram, където средно се публикуват 105 линка на ден.
"Самият сайт няма висока посещаемост, както се вижда от данните на Sensika. Разпространението на статиите и наративите става през социалните мрежи. Само в една от фейсбук страниците му има над 11 хиляди последователи", заяви Георги А. Ангелов, старши анализатор в отдела за дезинформация на компанията за медиен мониторинг Sensika Technologies, пред AFP на 27 януари 2026 г.
"Чрез заглавия и атрактивни картинки, много от които AI генерирани, подобни внушения се превръщат в ефективен инструмент за нормализиране на проруско послание, имайки предвид, че повечето хора възприемат само заглавия и изображения, без да четат текста", добави той. "Това е нискорискова дезинформация – трудна за опровергаване, лесна за споделяне и действаща на ниво усещане и емоции", заключи Ангелов.
"Комбинацията от AI-генерирани изображения, псевдоновинарски формати и сайт с име, имитиращо реални медии, наподобява т.нар. "допелгангер" операция, чиято цел е подмяна на доверие и създаване на илюзия за масова обществена подкрепа към руските позиции в България", обобщи анализаторът.
Можете да намерите още проверки на AFP за дезинформация, свързана с изкуствен интелект, тук.
Copyright © AFP 2017-2026. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас