В България циркулират неверни твърдения, че ЕС ще позволи смяна на пола при деца без възрастови ограничения
- Публикувано на 05 ноември 2025 г. в 17:31
- Време за четене: 7 минути
- От: AFP Румъния
- Превод и адаптация: Bozhidar ANGUELOFF , AFP Bulgaria
Copyright © AFP 2017-2025. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК+ общността 2026–2030 г. е политически план на Европейската комисия, изготвен с цел да насочва сътрудничеството между страните от ЕС по въпросите на равенството и борбата с дискриминацията. Въпреки че няма обвързваща правна сила и не може да променя националното законодателство, публикации в социалните мрежи и онлайн статии на различни езици, сред които и български, невярно твърдят, че стратегията ще принуди страните да позволят на децата – независимо от възрастта им – да променят пола си. Цитираният от стратегията откъс обаче е погрешно тълкуван. Документът единствено насърчава държавите членки да обменят добри практики и не съдържа препратки към деца.
"Европейската комисия предлага децата самостоятелно да избират от какъв джендър са!" Така започва Facebook пост от 16 октомври 2025 г., споделен над 140 пъти в социалната мрежа. Публикацията посочва като източник стратегията на Европейската комисия за правата на ЛГБТИК+ хората, публикувана на 8 октомври 2025 г.
В други публикации като тази се твърди също така, че родителите ще бъдат "заменени от бюрократи" или че "страните членки на ЕС, които оспорват подобни извратени идеи, може да бъдат наказани, като им се блокира финансирането".
Тези твърдения се срещат и в други публикации във Facebook, например тук и тук, както и в онлайн публикации като тази и тази. Твърденията се разпространяват и на други езици, сред които френски, немски, румънски, гръцки, словашки.
Някои от публикациите като "доказателство" цитират откъс от новата стратегия, в който се казва: "Комисията ще улесни обмена на добри практики между държавите членки в подкрепа на разработването на процедури за юридическо признаване на пола, основани на самоопределение и свободни от възрастови ограничения."
Тези тълкувания обаче не съответстват на действителното съдържание на документа на Европейската комисия. Документът не въвежда никакви нови правила и не се отнася до "деца". Освен това стратегията не представлява законодателно предложение, а необвързваща политическа рамка и не може да създава или изменя закони в държавите членки.
Стратегията е част от рамката "Съюз на равенството" на Европейската комисия (ЕК) и беше представена на 8 октомври 2025 година (архивирана връзка тук). Тя надгражда предходната Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК+ общността за периода 2020–2025 г. и очертава нови приоритети за борба с дискриминацията срещу ЛГБТИК+ хората в области като образование, заетост, здравеопазване, социално включване и юридическо признаване на пола.
Неправилно интерпретиран пасаж
Документът "Съюз на равенството – Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК+ общността 2026–2030 г." беше приет от Европейската комисия през октомври 2025 г. Документът обаче не представлява закон, а политическа рамка.
Стратегията "има за цел да защитава ЛГБТИК+ хората от вредни практики и престъпления, мотивирани от омраза, да овластява ЛГБТИК+ общностите и органите, които насърчават равенството, както и да ангажира гражданското общество, държавите членки и други заинтересовани страни".
Разпространяваната в социалните мрежи и онлайн публикации фраза "самоопределение без възрастови ограничения" се появява в раздел от стратегията, който разглежда въпроси, свързани с юридическото признаване на пола.
В стратегията Европейската комисия отбелязва, че правилата за промяна на юридическия пол се различават значително в отделните държави от ЕС: "Докато редица държави членки са възприели модели, основани на самоопределение, други изискват медицински процедури, които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е преценил, че могат да нарушават човешките права" (стр. 15 от документа).
В този контекст Комисията заявява, че ще подпомага обмена на добри практики между държавите членки за разработване на процедури за признаване на пола, "основани на самоопределение и свободни от възрастови ограничения".
Това обаче означава улесняване на диалога между страните, а не налагане на правила на равнище ЕС, както обясни представител на Европейската комисия по време на пресконференция. Никъде в документа не се споменава изрично, че той се отнася за "деца".
Формулировката "без възрастови ограничения" присъства и в предходната стратегия за периода 2020–2025 г. (стр. 16): "Комисията ще насърчава обмена на добри практики между държавите членки относно прилагането на достъпно законодателство и процедури за юридическо признаване на пола, основани на принципа на самоопределението и без възрастови ограничения". И в този документ не се съдържа изрично споменаване, че се отнася за "деца" (архив).
ЕК: твърденията "просто са неверни"
Представителството на Европейската комисия в Румъния отхвърли виралните твърдения пред AFP на 10 октомври 2025 г. В отговор до нашите колеги от екипа за проверка на фактите в Румъния от Представителството потвърди същото послание, изразено по-рано същия ден на пресконференцията на Европейската комисия в Брюксел.
По време на брифинга в Брюксел говорителката на Комисията Ева Хрнчиржова заяви, че стратегията има за цел да гарантира "че всички хора се третират еднакво и без дискриминация в Европа".
По думите ѝ новият документ, приет същата седмица от Колегиума на комисарите, "надгражда стратегията от 2020 г." и "насърчава равенството чрез сътрудничество".
"Държавите членки сами решават за своите закони, а ние им помагаме да обменят най-добрите практики", добави тя.
Говорителката подчерта още, че "напълно уважаваме правомощията на държавите членки, включително тяхната изключителна компетентност по въпросите, свързани с възрастта за правен консенсус относно юридическото признаване на пола".
"Всякакви твърдения, че Комисията ще наложи или принуди държавите членки да приемат такива мерки, са просто неверни", заяви тя.
Пълното изявление на Европейската комисия може да бъде намерено тук (архивиран линк тук).
По отношение на израза "свободни от възрастови ограничения" Представителството на Европейската комисия в Букурещ поясни, че това не се отнася за деца: "Възрастовите ограничения в тази правна област са изцяло в компетентността на държавите членки", посочиха от представителството. "Но за да избегнем всякакво недоразумение: Комисията нямаше предвид непълнолетни, когато говореше за възрастови ограничения".
"Всъщност делата пред ЕСПЧ, споменати в този контекст в стратегията, се отнасят изцяло до възрастни – някои от тях са били на над 60 години към момента на завеждане на делото", посочват още от Представителството.
Позоваването на Комисията на "дела пред ЕСПЧ" се отнася до решения на Европейския съд по правата на човека по казуси, свързани с юридическо признаване на пола при възрастни, като A.P., Garçon и Nicot срещу Франция (2017), Y.T. срещу България (2020) и X и Y срещу Румъния (2021), в които Съдът постановява, че изискванията за хирургическа интервенция или стерилизация като условие за промяна на юридическия пол нарушават правото на личен живот (архиви тук, тук и тук). Това са ключови дела, на които ЕС се е позовавал и в предишни документи, свързани с равенството на ЛГБТИК+ хората, като нито едно от тях не засяга деца.
В отговор до AFP по имейл от 3 ноември 2025 г. Радослав Стоянов – експерт "Анализи и комуникации" в Българския хелзинкски комитет, също опроверга твърденията, обект на тази проверка, и подчертава, че в стратегията се съдържа мярка само за обмен на добри практики. "Това е всичко по този въпрос в стратегията. За никакви искове в Съда на Европейския съюз не става въпрос, нито за приемане на законодателни актове на Съюза. И което е по-важно – такива практики на държавите членки далеч не са просто "преминаване на деца от всяка възраст" към друг пол, каквато информация циркулира в някои медии", коментира юристът.
Той направи две уточнения. Първото – че въпросът се отнася до юридическия пол, т.е. за данните, вписани в регистрите: "Тук не става дума за това да се променят телата на децата според техните произволни желания, както се внушава, а да се променят данните, регистрирани в системите за гражданска регистрация, при това не безконтролно." Второто – че "обменът на добри практики, предвиден в документа, по никой начин не предполага нито налагането на някакви решения на държавите членки, нито абсолютно и безусловно удовлетворяване на волята на децата."
ЕС няма компетентност в областта на семейното право
Европейският съюз няма законодателна компетентност в областта на семейното право или юридическото признаване на пола – това са сфери, които попадат изцяло в обхвата на националното законодателство.
Според официалната страница на Европейската комисия относно семейното право в ЕС е посочено, че "въпреки че семейното право е от компетентността на държавите членки, ЕС може да приеме законодателство в тази област, ако има трансгранични последици". В такъв случай обаче се прилага специална законодателна процедура: "всички държави членки на ЕС трябва да се съгласят с единодушие и Европейският парламент трябва да бъде консултиран" (архив).
Следователно Комисията не може еднолично да променя правилата относно минималната възраст, медицинските процедури или родителското съгласие. В подобни стратегии Комисията единствено предлага обмен на добри практики и мерки за сътрудничество с цел насърчаване на равенството и борба с дискриминацията.
Юридическото признаване на пола в България остава блокирано
В България няма ясна законова процедура за признаване на промяна на пола, въпреки решенията на Европейския съд по правата на човека, както става ясно от тази статия на "Капитал" (архивиран линк), чийто автор е Йонко Грозев – бивш съдия в ЕСПЧ (2015–2024).
Същата позиция заема и Стоянов: "България няма закон по този въпрос. Напротив, Конституционният ни съд имаше неблагоразумието да се произнася по него от позицията си на сериозна липса на знания от областта на науката, а и на международното право за защита на правата на човека."
В решението на делото Y.T. срещу България от 2020 г. ЕСПЧ постанови, че липсата на законови разпоредби и последователна съдебна практика за промяна на данните за пола нарушава правото на жалбоподателя на личен живот съгласно член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
До 2021 г. в България нямаше специален закон за признаване на промяна на пола, но някои съдилища одобряваха подобни искания индивидуално – въз основа на представени медицински документи и експертизи, без задължително изискване за хирургическа интервенция. Макар решенията да не се основаваха изрично на принципа на самоопределение, на практика съдилищата позволяваха промяна на пола по лична преценка. Това се промени след решение на Конституционния съд от 2021 г., който дефинира пола единствено като биологична категория (архив). През 2023 г. Върховният касационен съд прие тълкувателно решение, с което се забранява промяна на пола, името или ЕГН в актовете за гражданско състояние (архив). Според Грозев обаче тези решения противоречат както на правото на ЕС, така и на практиката на ЕСПЧ.
През януари 2024 г. Върховният касационен съд на България отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС дали правото на Съюза допуска пълна забрана за промяна на пола, името и гражданското състояние на транс хора. В заключението си от 4 септември 2025 г. генералният адвокат на Съда на ЕС Жан-Ришар дьо ла Тур посочва, че липсата на процедура за юридическо признаване на пола в България може да представлява нарушение на правото на ЕС – по-специално на свободата на движение, правото на личен живот и защитата от дискриминация, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
