Преувеличени твърдения за руската ваксина срещу рак Enteromix се разпространяват в България

"Русия представи нова ваксина срещу рак, готова за приложение", гласят заглавията на онлайн публикации на български от 7 септември 2025 година – тук и тук. В тях се представя неточно изказване на директора на Федералната медицинска и биологична агенция в Русия Вероника Скворцова от ТАСС. Публикациите продължават: "Руски учени са разработили нова ваксина срещу рак, която вече е готова за клинично приложение ... Ваксината, наречена Enteromix, се базира на mRNA технологията – същият подход, използван в някои ваксини срещу Covid-19."

Освен в онлайн медии, публикациите се споделят и в социалните мрежи, например в този Facebook пост. Същите и сходни подвеждащи твърдения се споделят и в други публикации във Facebook – например тук и тук. Постовете, които AFP намери, са споделени общо над хиляда пъти.

Подвеждащите твърдения се разпространяват на български и в други социални мрежи като Х (тук) и Telegram (тук), както и на други езици, сред които гръцки, нидерландски и английски, включително в далечни държави като Камерун и Република Южна Африка.

AFP откри статията от руската новинарска агенция ТАСС от 6 септември 2025 г., която се цитира в публикациите на български. Статията е със заглавие: "Директорът на ФМБА Скворцова: руската ваксина срещу рак е готова за употреба". В статията се посочва, че думите на Скворцова са от интервю пред руската медиа "Известия" и се съобщават същите твърдения като в публикациите на български, но с изключение на следното: "Ваксината, наречена Enteromix, се базира на mRNA технологията – същият подход, използван в някои ваксини срещу Covid-19."

AFP откри и интервюто на Скворцова пред "Известия", което е от 5 септември 2025 г. В него тя в действителност казва, че "руска ваксина" е преминала успешно през предклинични изпитвания, продължили три години, и че е "готова за употреба". Скворцова съобщава и останалите твърдения, посочени в статията на ТАСС, които са цитирани и в публикациите на български. В интервюто ѝ обаче отново липсва предполагаемото пояснение, че става въпрос за ваксината Enteromix, която уж се базира на иРНК технология.

Нито в статията, нито в интервюто Скворцова назовава конкретна ваксина. Въпреки това, подобно на публикациите на български, някои руски медии също твърдят, че Скворцова говори именно за ваксината Enteromix (примери тук и тук).

Предклиничните изпитвания включват изследвания и тестове върху животни за оценка на потенциала на дадено лечение. Чрез предклинични изпитания не може да се предскаже как човешкият организъм ще реагира на даден препарат. 

Според официални данни в Русия се разработват повече от една ваксини срещу рак. На уебсайта на Националния медицински изследователски радиологичен център на Русия (NMRRC) е посочено, че центърът работи в две направления едновременно. Първото направление е "онколитичната ваксина Enteromix", която е създадена заедно с Института по молекулярна биология "Енгелхард" и която е описана като "лекарствен продукт, базиран на комбинация от четири непатогенни вируса", предназначени да атакуват злокачествените клетки и да активират противотуморния имунитет на пациента. Второто направление – "персонализирани иРНК ваксини", които се разработват в сътрудничество с Института "Гамалея". Според информацията те действат на молекулярно ниво и имат за цел да "обучат" имунната система на пациента да разпознава и унищожава раковите клетки. Следователно Enteromix не се базира на иРНК технология, както се посочва в публикациите онлайн.

Image

Екранни снимки на Facebook публикации, разпространяващи подвеждаща информация. Направени на 14 октомври. Пресичащите се линии в оранжево са добавени от AFP

Ваксината Enteromix е "готова за употреба"?

AFP не откри доказателства, че Enteromix е пусната за обществено ползване или масова употреба нито в Русия, нито някъде другаде по света.

Точната хронология на развитието на Enteromix и другите руски ваксини срещу рак е трудна за проследяване заради противоречиви изявления от различни институции и цитирани онлайн публикации, проверени от AFP.

През юни 2025 г. руското министерство на здравеопазването обяви, че специалисти са започнали клинични изпитвания на Enteromix с участието на 48 доброволци. Тогава главният онколог на руското здравно министерство и директор на NMRRC Андрей Каприн описа изпитването като "открито, едноцентрово, клинично изпитване от "фаза 1". AFP откри данни за клиничното изпитване от първа фаза на Enteromix в Държавния регистър на лекарствените продукти, поддържан от здравното министерство на Руската федерация. Според информацията изпитванията на ваксината са започнали на 1 ноември 2024 г. и трябва да приключат на 1 октомври 2026 г.

Междувременно на сайта на NMRRC за Enteromix е посочено, че "е завършен пълен цикъл от предклинични изследвания" през "последните няколко години". Към средата на октомври 2025 г. на сайта е посочено и че набирането на участници за изпитването на ваксината Enteromix е временно преустановено.

Image

Екранна снимка на сайта на NMRRC. Направена на 25 октомври 2025 г.

Пред AFP експерти потвърдиха, че са необходими конкретни клинични доказателства, за да бъде одобрена една ваксина за масова употреба.

Строго регламентиран процес

Според д-р Ленард Лий – професор в Оксфордския университет и консултант по медицинска онкология, разработването и одобрението на ваксини следват ясно определена последователност. В имейли до AFP от 16 и 22 септември 2025 г. той обяснява, че процесът започва с предклинични изследвания в лаборатория и използване на животински модели за оценка на имунния отговор и основната безопасност. След предклиничната фаза следват клиничните изпитвания върху хора, обикновено в три етапа.

"Фаза 1" включва тестване на безопасността и дозировката при малки групи пациенти, обяснява Лий. След това "Фаза 2" обхваща по-големи групи с цел да се установят ранни признаци на клинична ефективност, като същевременно продължава наблюдението на безопасността. "Фаза 3" включва мащабни контролирани проучвания, с които се потвърждава ефективността на ваксината по показатели като честота на рецидив, преживяемост без прогресия или обща преживяемост. Този процес може да продължи до 10 години или повече.

Успоредно с това регулаторните органи оценяват качеството на производствения процес, неговата последователност и механизмите за проследяване на безопасността. Само чрез този внимателен и поетапен процес може да се гарантира, че една противоракова ваксина е наистина безопасна и ефективна, посочва експертът.

Процесът, описан от Лий, е допълнително разяснен в тази статия на Националния център за изследване и надзор на имунизациите на Австралия (NCIRS).

Image

Екранна снимка на графика от уебсайта на NCIRS, показваща стандартната последователност при разработването на ваксини. Направена на 3 октомври 2025 г.

Прозрачните данни, рецензираните доказателства и стриктните производствени стандарти също са от ключово значение. "Без тях пациентите и медицинските специалисти трудно биха изградили доверието, което е жизненоважно в онкологичната грижа", посочи Лий пред AFP.

Д-р Патрик От – професор в Харвардското медицинско училище и клиничен директор в Института за ракови заболявания "Дейна-Фарбър" (DFCI), каза за AFP в интервю по Zoom на 17 септември 2025 г., че регулирането на ваксините може да се различава в различните страни и не всички регламентации са еднакво строги.

"Независимо от регулаторната система, данните от клинични изпитвания са задължителни, за да се обосноват твърдения, че една ваксина е безопасна и ефективна за масова употреба", обясни той.

Лий обяснява защо са необходими твърди клинични доказателства, преди една ваксина да бъде одобрена за масова употреба.

"Включването на едва 48 участници обикновено би се смятало за много малко, раннофазово проучване – по-скоро отговарящо на "Фаза 1" или експлораторна "Фаза 2", посочи експертът.

По думите му проучването от "Фаза 3", което обикновено включва стотици до хиляди пациенти, е от съществено значение за събиране на надеждни данни за безопасността, ефикасността и трайността на ефекта на даден препарат.

"Не намирам никакви рецензирани академични доказателства, че ваксината Enteromix е била тествана в клинични изпитвания върху хора", каза Лий и допълни: "За терапия с такава значимост, каквато е противораковата ваксина, трябва да има видими доказателства и прозрачност."

Пълна ефективност?

В някои публикации онлайн също така се твърди, че ваксината Enteromix е показала "100-процентова" ефективност при елиминиране на ракови клетки по време на изпитвания (на български тук, тук и тук; на английски и руски тук, тук и тук). Такива твърдения и данни обаче не са оповестявани официално от руските власти.

Д-р Патрик От определя твърденията за "100% ефективност" като "далеч от реалността". "В момента не съществува терапия срещу рак, която да осигурява 100-процентно излекуване", каза той, добавяйки, че самият термин "излекуване" често е неточен, тъй като много типове рак остават нелечими. "Твърдението, че една ваксина напълно лекува рак, просто не е достоверно."

В своето интервю Скворцова също посочва, че предклиничните изпитвания на препарата, за който говори, "са демонстрирали безопасността на ваксината" и "висока ефективност в намаляването на размера на тумора и забавянето на неговия растеж … с 60–80%".

В интервю за руската медийна група RBC през юни 2024 г. относно разработването на различна от Enteromix ваксина за рак Вячеслав Косоруков – директор на Научноизследователския институт по експериментална диагностика и туморна терапия към Националния онкологичен медицински изследователски център, коментира работата им по разработването на такъв препарат така: "Технологията, за която говорим, е пробив, но не е панацея, не е "златно хапче" за всички типове рак".

"Световната здравна организация (СЗО) няма официално сътрудничество по този проект", отговориха от СЗО в имейл до AFP от 18 септември 2025 г. във връзка с въпрос относно Enteromix.

От организацията уточняват, че одобрението на ваксини е отговорност на националните или регионалните регулатори, докато ролята на СЗО е ограничена основно до предоставяне на подкрепа по процедурата за преквалификация.

mRNA-4157 

Според Националната медицинска библиотека на САЩ разработването на иРНК ваксини представлява съществен напредък в лечението на рака. До момента са проведени над 120 клинични изпитвания, които показват потенциала им при различни злокачествени заболявания – включително рак на белия дроб, гърдата, простатата, меланом и по-трудно лечими типове като панкреатичен и мозъчен тумор.

Според официална информация в Русия се разработват няколко персонализирани противоракови иРНК ваксини. Такива ваксини обаче се разработват и в други страни. Например кандидат-ваксината mRNA-4157, създадена от Moderna и Merck, е насочена срещу меланом – сериозна форма на рак на кожата. Препаратът е постигнал съществен напредък в клиничното си развитие и вече се разглежда като "нов етап в онкотерапията" срещу меланом.

В момента препаратът се намира в трета фаза от своето развитие, като в изпитванията участват над 1000 души по цял свят с цел потвърждаване на ефективността му и евентуално регулаторно одобрение. Въпреки че mRNA-4157 е получила статут на "Breakthrough Therapy" ["пробивна терапия"] от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), тя все още се намира в процес на проучване.

Обозначението "Breakthrough Therapy" се предоставя от FDA, за да се ускори разработването на терапии за сериозни заболявания, когато предварителни данни сочат, че новото лечение може да доведе до значително подобрение спрямо съществуващите терапии по ключови клинични показатели.

Клиничните изпитвания на mRNA-4157 продължават вече над шест години, но ваксината все още не е на пазара.

Според доклад на СЗО от февруари 2025 г. раковите заболявания са причинили близо 10 милиона смъртни случая през 2020 г. – или около един на всеки шест смъртни случая в света. Най-често срещаните типове включват рак на гърдата, белия дроб, дебелото черво и простатата.

Повече проверки на AFP на тема ваксини може да прочетете тук.