Изрезка от вестник от 1927 г. не доказва, че изменението на климата е преувеличено
- Публикувано на 30 август 2024 г. в 15:38
- Време за четене: 9 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
Copyright © AFP 2017-2024. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Когато продължават да ви мотат главите с глобално затопляне, да ви представя страница от 12 юли 1927 година на старозагорския вестник "Дума"", се казва в публикацията във Facebook, в която се споделя изрезка от статия от стар вестник.
"Горещата вълна най-силна бе вчера", гласи заглавието на краткия материал, който изброява температурите, измерени в различни български градове. „Вчера по цялата страна е преминала гореща вълна, по-силно от всички досегашни през този сезон", се казва в статията, публикувана преди близо 100 години.
От 2 юли 2024 г. досега публикацията е споделена над 700 пъти.
Кратката публикация обаче не доказва, че глобалното затопляне не съществува. Горещината, регистрирана през лятото на 1927 г., не е нищо необичайно, както и "години с подобни топли лета с температури в отделни станции", коментира пред AFP експерт от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Експертите и данните обаче потвърждават, че през последните три десетилетия в България се наблюдават по-топли периоди, като 2023 г. е най-топлата година, откакто в България има инструментални наблюдения.
Лятото на 1927 г. - нищо чак толкова необичайно
Според публикацията във Facebook статията е от броя на в."Дума" на 12 юли 1927 г. Това е регионален вестник, издаван в Стара Загора. AFP се обърна към местната библиотека "Родина", за да поиска дигитализирано копие на посочения брой на вестника (архив). Директорът на библиотеката изпрати на AFP сканирана версия на първата страница на вестника, където можем да намерим статията, споделена във Facebook:
"Няма нищо чак толкова необичайно в лятото на 1927 г. - то е доста топло, но не прецедент. През всички десетилетия след 1891 г., когато започват организираните метеорологични наблюдения в България, има регистрирани години с подобни топли лета с температури в отделни станции (на повече места) над 40°С през някой от летните месеци", коментира пред AFP доц. Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в имейл, получен на 28 август 2024 г. (архив).
Според извадка от Метеорологичен годишник за 1927 г., предоставена на AFP от Бочева, 10 юли е бил най-топлият ден през 1927 г. в станциите в Източна България - 41,4 във Варна, 39,6 в Бургас, 39,4 в Сливен, 41,2 в Ямбол, 40,3 в Казанлък и 41,5 в Садово (близо до Пловдив), според данните от записите на максималната температура на въздуха в ⁰С.
"Дума" е бил седмичник, така наречен „следпразничен“ вестник, а броят, от който е изрезката, е публикуван във вторник, 12 юли 1927 г. (архив). Както се вижда от другите репортажи на първата страница, този брой обхваща събитията от 10 и 11 юли и по-ранни дати. Предишният брой на вестника е публикуван на 5 юли 1927 г., съобщиха за AFP от библиотека "Родина". Това може да обясни разминаването на датите, тъй като най-високите температури са регистрирани на 10 юли 1927 г., но вестникът от 12 юли 1927 г. пише за "вчера".
AFP направи справка и в дигиталната колекция от периодични издания на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, за да провери дали и как други налични вестници са отразили предполагаемата гореща вълна. Например в броя от 11 юли 1927 г. на в. "Борба" пише, че горещата вълна в София е достигнала своя пик на 8-9 юли 1927 г. Подобна статия може да се намери и в броя от 13 юли 1927 г. на вестник "Юг", който също пише за „гореща вълна“ и цитира метеорологични данни от 10 юли 1927 г:
Допълнителни данни, предоставени от Бочева и извлечени от мрежата от метеорологични станции в България, показват, че максималната месечна температура на въздуха в други части на страната е измерена около седмица по-рано, на 2 юли 1927 г. Като например Видин - 40.8, Горна Оряховица - 40.5, Кнежа - 39.5, Образцов чифлик - 40.4, Плевен - 41.2, Рила - 36.8, София - 35.6, Шумен - 40.0.
Дните с температура над 40°C са по-чести през последните години, 2024 г. е най-топлата досега
Сравнявайки с 1927 г., Бочева посочва и други лета, в които е измерена температура над 40°C: 1894 г., 1896 г., 1908 г., 1911 г., 1916 г. (тогава е измерен и абсолютния максимум на температурата в страната +45.2 на 05.07 в Садово), 1918 г., 1922 г., 1931 г., 1934 г., 1939 г., 1945 г., 1946 г., 1951 г., 1952 г., 1963 г., 1965 г., 1977 г., 1982 г., 1985 г., 1987 г., 1988 г., 1993 г., 1994 г., 1997 г., 2000 г., 2003 г., 2006 г., 2007 г., 2012 г., 2015 г., 2017 г., 2020 г., 2021 г., 2023 г. и очевидно 2024 г."
"В доста от тези години има измерени стойности, по-високи от тези през 1927 г.", добавя още климатоложката.
Тези данни обаче показват значително увеличение на честотата на температурите над 40°C през последните 30 години в сравнение с по-ранния период.
Що се отнася до горещите вълни, публикуваното през 2023 г. изследване "Променящият се климат в България - данни и анализи", на което доц. Бочева е съредактор, посочва на стр. 49: "Има ясно изразена тенденция на нарастване на честотата на горещите периоди в последните десетилетия (фиг. II.2.5-5). Всички изключително горещи периоди с максимални температури ≥ 38 °C и ≥ 40 °C и около 90% от горещите периоди при прагови стойности 32, 34 и 36 °C се появяват след средата на 80-те години на миналия век" (архив). Тази тенденция е визуализирана в тази графика от стр. 50 на изследването:
Въпреки че данните от този анализ не обхващат последната година, годишният доклад на НИМХ за 2023 г. потвърждава тенденцията, както се вижда от нарастващия брой горещи дни (с максимална температура над 32 °C) (архив), както показва тази графика от страница 14:
Или за средната годишна температура (°C) за периода 1930-2023 г. като отклонение от нормата (страница 13):
“Не е коректно единични случаи да се съпоставят и да се правят заключения. Трябва да видим по-широката картина, като вземем предвид данните, събрани през всички години, през които имаме измервания”, коментира Симеон Матев, асистент по климатология в Софийския университет, в телефонен разговор с АFP на 29 август 2024 г. (архив). “Ако говорим с цифри и факти, то те са следните за България: от началото на годината до момента нямаме аналог на положителната аномалия, която се е натрупала до момента. В момента изтича най-топлото лято за нашата територия за последните 140 години поне. Толкова топло лято не сме имали.”
"Цифрите и числата са следните - от началото на годината България преживява най-топлия си период, откакто имаме инструментални наблюдения“, обясни още той. "С много голяма вероятност, ако през следващите три месеца не се случи някакъв много голям катаклизъм с екстремна аномалия, т.е. около 5-6 градуса под нормата, то 2024 г. ще бъде новата най-топла година в нашата страна", допълни Матев. Последната най-топла година в страната (и в световен мащаб, вж. по-долу) е била 2023 г.
"Фактите наистина сочат, че вървим към по-топли времена", заключава експертът по климатология.
Средните глобални температури се повишават поради човешка дейност
Шестият доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) на ООН (архив) е най-пълната оценка на актуалните познания за изменението на климата. В обобщаващия доклад (архив), публикуван през 2023 г., се отбелязва, че "е почти сигурно, че горещите екстремни явления (включително горещи вълни) са станали по-чести и по-интензивни в повечето сухоземни региони от 50-те години на миналия век насам".
В първата част на Шестия доклад за оценка, публикуван през август 2021 г., IPCC пише, че "недвусмислено е, че човешкото влияние е довело до затопляне на атмосферата, океана и сушата" (архив).
В началото на 2024 г. Службата за климатични промени "Коперник" съобщи в доклада си "Глобални климатични акценти за 2023 г." (архив), че 2023 г. е била най-топлата година в историята, като глобалните температури са били с 1,48 °C над прединдустриалните нива - безпрецедентно увеличение, белязано от екстремни метеорологични явления като суши, горски пожари и морски горещи вълни.
Средната глобална температура през 2023 г. е била 14,98 °C, което е с 0,17 °C над предишния рекорд, поставен през 2016 г. По-специално, температурите през всеки месец от юни до декември са надхвърлили всички предишни рекорди, а лятото, от юни до август, е било най-горещото в историята.
Според доклад на Световната метеорологична организация за 2024 г. има 80% вероятност (архив) средната годишна температура в света временно да надхвърли 1,5°C над прединдустриалните нива поне през една от следващите пет години. 1,5°C е целта, заложена в Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на глобалните температури (архив).
Стотици водещи световни учени в областта на климата очакват глобалните температури да се повишат до поне 2,5°C над прединдустриалните нива през този век, което значително ще надхвърли международно договорените цели и ще има катастрофални последици за човечеството и планетата, според проучване, проведено от Guardian (архивирана версия) през май 2024 г.
Повече проверки на фактите по темата за климата и климатичните, може да прочетете тук.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас
