Подвеждащи твърдения за земеделието преди 1989 г. създават захаросана картина на тоталитарна България
- Публикувано на 13 юни 2024 г. в 15:23
- Време за четене: 10 минути
- От: Rossen BOSSEV, AFP България
Copyright © AFP 2017-2024. Всяко използване на това съдържание с търговска цел изисква абонамент. Кликнете тук, за да научите повече.
"Преди 1989 г. едно ТКЗС изнасяше за година плодове и зеленчуци, колкото днес цяла България", гласи пост във Facebook от страницата "Спомени за Народната република", споделен над 200 пъти от края на април 2024 г. Един от коментарите препраща към статия в сайт, посветен на спомените от социализма, наречен socbg.com.
Публикацията, възхваляваща България отпреди 1989 г. уточнява, че "всяко време си има своите плюсове и минуси", се споделя периодично във Facebook поне от 2019 г. насам, включително и през тази година. Например тази публикация от февруари 2023 г. във Facebook събра над 900 споделяния.
AFP е опровергавала други публикации, преувеличаващи капацитета на селското стопанство по времето на комунизма.
По същия начин публикациите, в които се сравнява производството на плодове и зеленчуци за износ от "само едно ТКЗС" и днешна България, са подвеждащи.
Нека обясним.
Производство и износ на плодове и зеленчуци в България
Базата данни FAOSTAT на Организацията по прехрана и земеделие на ООН предоставя статистически данни за селското стопанство, включително производството и износа на плодове и зеленчуци по държави от 1961 г. насам.
AFP създаде две графики за България: производството на плодове и зеленчуци от 1961 до 2022 г. (последните налични данни) и износа на тези култури за същия период.
Тук е представено производството на плодове и зеленчуци в тонове:
И износът в тонове:
В това проучване на Българската стопанска камара, публикувано през май 2023 г., се коментира т.нар. индекс DB(съотношението между тонове внесени домати и банани): "Индексът ДБ (съотношение на внасяните тонове домати и банани) е красноречив цялостен показател на местното производството. България, наречена някога "доматената република", [днес, бел.ред.] внася баснословно количество домати. В близкото минало страната ни се славеше със своето селско стопанство по света и хранеше над 300 млн. пазар в соц. лагера със своите пресни и консервирани домати. Днес България е единствената на Балканския полуостров, в която вносът на доматите надвишава този на бананите."
Няма ТКЗС през 80-те години
Въпреки че официалните статистически данни показват, че производството и износът на плодове и зеленчуци са били по-високи преди 1989 г., твърдението, че само едно ТКЗС е произвеждало повече плодове и зеленчуци, отколкото България изнася днес, е силно подвеждащо.
Работническата кооперация или ТКЗС е създадена с наредба-закон от април 1945 г. Според наредбата най-малко 15 души "земеделци" е трябвало да се обединят в кооперация, в която да внесат своята земя, инвентар и др. Това е процесът на т.нар. колективизация на земеделската земя, който се извършва по съветски модел, с използване на насилие и под надзора на Държавна сигурност. Този процес продължава до края на 50-те години на ХХ век.
"Технически погледнато, няма как едно ТКЗС да произвежда цялата производствена гама от плодове и зеленчуци, които България изнася днес", казва адв. Михаил Груев, председател на Българския национален архив, в разговор с AFP на 10 юни 2024 г. "До 1959 г. едно ТКЗС се е равнявало на едно село. По-късно те са обединени, а след 1970 г. престават да съществуват самостоялтено и се превръщат в структурни звена на АПК, които също са разпуснати през последните години на режима", обяснява Груев, който през 2009 г. публикува изследване за селското стопанство по време на комунизма.
След 70-те години на миналия век системата на селското стопанство е реформирана, а ТКЗС са обединени в по-големи стопанства, наречени Аграрно-промишлен комплекс (АПК). "Не може да се говори за ТКЗС-та през 80-те години на ХХ век, защото те са съществували като такива до 70-те години на ХХ век", казва за AFP историкът и бивш директор на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р инж. Мартин Иванов на 29 май 2024 г.
"През 80-те години на миналия век не е имало ТКЗС, те са били част от АПК", заяви пред AFP на 6 юни 2024 г. проф. д-р Пенчо Пенчев, ръководител на Секция "Стопанска история" към Катедра "Политическа икономия" в УНСС. Тази статия от 2021 г. на проф. Пенчев подробно описва недостатъчните резултати на ТКЗС.
Статистическите данни за селскостопанското производство в България са достъпни онлайн в сканирани статистически годишници. Според изданието от 1971 г. през 1957 г. е имало 3202 ТКЗС, а през 1970 г. - 744. Изданието от 1982 г. наброява 19 ТКЗС, "членове и предприятия в аграрно-промишления комплекс". Според статистическите годишници за 1976 г. и 1986 г. броят на АПК варира от 150 през 1970 г. до 298 през 1985 г.
Различна динамика за различните плодове и зеленчуци
По отношение на твърденията в социалните мрежи, доц. Михаил Груев коментира: "Това може и да е вярно, но не за ТКЗС, а за АПК и конкретен продукт, а не за всички плодове и зеленчуци." "Те често са били профилирани в специфично производство", допълни той, като даде пример с АПК "Георги Димитров" в Пловдив, който е специализиран в производството на домати. "Отново повтарям, това не е ТКЗС, а по-голям комплекс, АПК за конкретен продукт, а не за всички видове плодове и зеленчуци", добави Груев.
Използвайки базата данни FAOSTAT на ООН, AFP създаде графики, показващи износа на различни плодове и зеленчуци от 1961 до 2022 г. Ето данни за доматите:
През 1962 г. България изнася 241 505 тона домати, през 1990 г. - 88 571 тона, а през 2022 г. - 13 989 тона.
Подобна тенденция се наблюдава и при ябълките:
През 1984 г. България изнася 93 762 тона ябълки, докато през 2022 г. те са 104,4 тона.
Данните за износа на домати и ябълки показват същата картина като тези за износа и производството на всички плодове и зеленчуци - има ясна разлика между периода преди и след 1989 г., като износът се срива около тази дата. Динамиката обаче е по-нюансирана за други често използвани плодове като ягоди и череши, или зеленчуци като зеле или краставици.
Ето данни за краставиците:
Износът на краставици достига своя връх през 1973 г. - 37 585 тона. Въпреки това обемът на износа на този продукт след 2007 г. като цяло е по-висок от този в периода 1961-1967 г. или 1979-1989 г.
Ето и данните за зелето, като настоящите нива на износ се равняват на някои от нивата от 1960-70-те години:
Ето данни за ягодите, при които обемите на износа след 2007 г. са сравними с тези през 70-те и 80-те години на миналия век:
Износът на череши достига своя връх през 1987 г. с 8 646 тона, но стойностите за периода 2011-2019 г. са по-големи в сравнение с периода 1961-1973 г:
Но има и друга подробност, казва Мартин Иванов пред AFP. "Режимът е бил наясно с неефективността на системата, част от която са били ТКЗС. В средата на 70-те години правителството започна да разрешава частното градинарство, което в края на комунизма произвеждаше по-голямата част от крушите, черешите, сливите, картофите и т.н.".
Историческите данни дават информация за дела на плодовете и зеленчуците, произведени от частните стопанства, които не принадлежат към комунистическите селскостопански организации (ТКЗС, АПК и др.). Така например през 1971 г. 13,7% от всички зеленчуци и 44,2% от всички плодове, произведени в България, са в частни стопанства. През 1986 г. делът на частно произведените зеленчуци е 36%, а на плодовете - 41%.
"Научно доказано е, че частните стопанства са били по-продуктивни от държавните стопанства - ТКЗС или АПК. Въпреки че не разполагат с машини, достъпът до торове е ограничен, а чатните земи можеха да се обработват само в извънработно време", казва проф. д-р Пенчев.
На 11 декември 1989 г., месец след падането на комунистическия режим, тогавашният генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов представя доклад "за състоянието на страната", в който коментира отслабването на селскостопанския сектор в България.
"От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното – откъсна структурата на българската икономика от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и култура, създавани с векове", пише в доклада на Младенов.
Подвеждащи сравнения
"Но сравняването на селското стопанство по време на комунизма не е релевантно. Структурата на обществото, икономиката, външната търговия и селското стопанство са различни. Днес имаме свободен пазар със съответните изисквания за качество. В миналото казвахме, че всичко, което може да се яде, може да се изнася", казва Груев пред AFP.
"Резкият спад на износа след 1989 г. се дължи на разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ и така България загуби т.нар. гарантирани пазари, особено в СССР", казва проф.Пенчев пред AFP на 10 юни 2024 г. "Но това е парникова иконономика, която няма нищо общо със свободния пазар", обясни той. Пенчев допълни, че страните от СИВ на практика са били задължени да внасят продукция от други страни членки "независимо от нейното качество и много често на по-високи цени, фиксирани с политически преговори, така че подобни сравнения са подвеждащи и пропагандни".
"Голяма част от АПК-ата бяха във фалит в края на комунизма", добави Пенчев. "Производството е било субсидирано, те работят на загуба, изнасят на загуба", каза още той пред AFP.
"Твърдението не е вярно най-малкото защото нито ТКЗС, нито АПК имаха право да изнасят каквото и да е било", обясни Станчев. "Това се правеше от друга организация", допълни той.
"Обемът на износа не се възстанови след 1989 г. и причините за това са няколко", казва Красен Станчев, икономист и председател на съвета на българския Институт за пазарна икономика, пред AFP на 10 юни 2024 г. "Продуктите сега се продават на по-голям и конкурентен пазар, няма гарантирани продажби на продукция в СССР", посочи той. "Също така населението в селата намалява", добави Станчев, който е бил и депутат във Великото народно събрание през 1990-91 г. Като допълни фактори той посочи "бавната процедура по реституция на земеделските земи след 1991 г., достъпа до банкови кредити и т.н."
Неотдавна AFP разказа как пропагандата използва посткомунистическата носталгия.
Видели сте съдържание, което искате AFP да провери?
Свържи се с нас