Глобите за пътни нарушения не са увеличавани след 2018 година

Copyright AFP 2017-2022. Всички права запазени.
 

От средата на юни 2022 г. хиляди потребители споделят във Facebook твърденията, че в България влизат в сила нови, по-строги глоби за пътни нарушения. Тези твърдения обаче са неверни. Размерът на глобите за нарушения на правилата за движение по пътищата се определя от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). През последните четири години размерът на глобите не е бил повишаван. Всъщност публикациите копират новинарски статии от януари 2017 г.

“Да са ни честити новите глоби на КАТ: Ето какви ще са от утре”, гласи заглавието на онлайн статия. След като е публикувана на 20 юни 2022 г. тя е споделена над 500 пъти във Facebook. 

"Нов ценоразпис за санкциите за нарушения по родните пътища влиза в сила от утре [... ]В тази връзка публикуваме пълен ценоразпис на завишените санкции за нарушенията на шофьорите", започва статията. Следва дълъг списък от нарушения на правилата за движение по пътищата (превишена скорост, неправилно изпреварване, неправилно пресичане). Срещу всяко нарушение е записан и размерът на глобата. 

На 23 юни 2022 г. други интернет страници (като тук, тук или тук) публикуват статии със същото заглавие и текст. Тези публикации са споделени няколко хиляди пъти във Facebook оттогава.  

Някои от потребителите, коментирали под тези Facebook постове, очевидно приемат списъка с новите глоби като новина.

“Тези глоби няма да спрат нарушителите. Малки са!Вижте какви са в Европа. Затова нарушителите в европейските страни са малко”,  пише потребител.

“Освен глоби и данъци, друго какво има в тая държава, а и високи цени на всичко”,  коментира друг.

В същото време някои потребители обръщат внимание, че глобите, посочени в статията, не са нови.

И това е точно така. Законът за движението по пътищата е приет през септември 1999 г. и оттогава е изменян 95 пъти.  Последното изменение в глава "Административнонаказателна отговорност"  е от 2021 г. Но размерът на глобите, посочени в разпоредбите там, не е променян от 2018 г. насам. В действителност публикациите от юни 2022 г. , станали популярни във Facebook,  погрешно представят стари изменения като приети наскоро. 

Скрийншот на заблуждаваща Facebook публикация. Направен на 28 юни 2022 г.

През април 2022 г. Министерството на вътрешните работи предложи за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за движението по пътищата, но текстът не е гласуван от Министерския съвет и не е  внесен в парламента.

Промени от 2016 г.

Описанието на нарушенията на правилата за движение по пътищата и предвидените за всяко от тях наказания са регламентирани в глава "Административнонаказателна отговорност" на Закона за движение по пътищата. В България няма официална, поддържана от държавата база данни с действащото законодателство, но последната версия на Закона за движението по пътищата може да бъде намерена на правния сайт lex.bg.

До всеки член от закона е посочена датата, на която евентуалното изменение е публикувано в Държавен вестник, както  и датата на влизането му в сила. 

Последното изменение  на разпоредби от глава "Административнонаказателна отговорност", свързано с глобите, е от юли 2020 г. Тогава парламентът регламентира отговорността за водачите на електронни тротинетки (или "индивидуално електрическо превозно средство"). Това изменение обаче няма нищо общо с нарушенията, посочени в подвеждащите публикации, тъй като те не споменават "индивидуално електрическо превозно средство". 

През 2018 г. на два пъти (януари и декември) в глава  "Административнонаказателна отговорност" от Закона за движението по пътищата има промени. 

Потърсихме части от текста от интернет публикациите, за да ги сравним с конкретните правни разпоредби от закона. Например, в текста се казва: "Превишена скорост В населени места за превишаване с: 10 км/ч – глоба 20 лв.; от 11 до 20 км/ч – глоба 50 лв.;"

Тези нарушения намираме в чл. 182, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата, който гласи:

"Чл. 182. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване с 10 km/h - с глоба 20 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;"

Това означава, че последното изменение на тези разпоредби е направено през 2011 г.

Някои от нарушенията, описани в "ценоразписа" от подвеждащите публикации, обаче не присъстват в действащия в момента Закон за движение по пътищата.

Например в статията от юни 2022 г. се твърди, че новите изменения предвиждат глоба от 50 лв. за "управление на моторно превозно средство с емисии на вредни вещества над нормите или с неизправно шумозаглушително устройство ". Потърсихме "неизправно шумозаглушително устройство" и "вредни вещества над нормите " в действащия Закон за движение по пътищата, но не ги открихме. 

След това потърсихме същите фрази в Google и така попаднахме на стара версия на Закона за движението по пътищата от 2012 г. Там чл. 181, ал. 6 предвижда глоба от 50 лв. за "водач, който управлява моторно превозно средство с емисии на вредни вещества над установените норми или с неизправно шумозаглушително устройство". 

Тази разпоредба е заличена с измененията от януари 2018 г. Това означава, че подвеждащите текстове от 2022 г. цитират законодателството, което е съществувало най-късно до януари 2018 г. 

С друго търсене в Google открихме новинарски публикации от януари 2017 г. (като тук или тук), информиращи за нови санкции за нарушения на правилата за движение по пътищата, влизащи в сила. Статиите цитират същия "ценоразпис" като публикациите от юни 2022 г.

В действителност през декември 2016 г. Законът за движението по пътищата е изменен и някои глоби са завишени. Тези промени влизат в сила в сила на 21 януари 2017 г. и именно това е причината за новинарските статии тогава.

През годините тези публикации са били копирани и публикувани като "новини". Например през 2020 г. (тук) или 2019 (тук).

AFP потърси коментар от МВР за статиите от юни 2022 г. На 27 юни 2022 г. представител на Националната полиция заяви в телефонен разговор, че "категорично няма няма такива изменения". 

Проект от 2022 г. в процес на обществено обсъждане

На 18 април 2022 г. за обществено обсъждане е представен проект за изменение на Закона за движението по пътищата. Наред с промени в други разпоредби, проектът предвижда "актуализации" на глобите за пътни нарушения

"Друга цел е повишаване на превантивния ефект на налаганите наказания чрез актуализацията им, при съобразяване с промените на средната брутна работна заплата в страната през изминалите години", пише в мотивите на законопроекта.

Този проект обаче е далеч от това да се превърне в закон. Обществената консултация приключи на 18 май 2022 г. Следващата стъпка е Министерският съвет да приеме законопроекта и след това да го изпрати в парламента. Проектът трябва да бъде одобрен с две гласувания, за да се превърне в закон.

AFP направи справка в базата данни на парламента и откри два висящи законопроекта, свързани със Закона за движението по пътищата.  И двата проекта нямат нищо общо с глобите за нарушения на правилата за движение по пътищата.  Единият е изготвен от Министерския съвет и се отнася до стандартите за пожарогасители в превозните средства, а другият е предложен от депутати и е за стикерите за паркиране. 

Междувременно на 23 юни 2022 г. парламентът гласува вот на недоверие на правителството, а на 27 юни 2022 г. министър-председателят Кирил Петков и кабинетът му подадоха оставка.

Работник до преобърнат автобус на магистрала край село Вакарел на 13 април 2018 г. В катастрофата загинаха най-малко шестима, а повече от 20 бяха ранени, съобщиха от службите за спешна помощ. ( AFP / Dimitar DILKOFF)

България и катастрофите

България е на второ място сред всички държави от ЕС по брой загинали в пътнотранспортни произшествия на милион жители през 2021 г., според предварителните данни на Европейската комисия. През 2021 г. 559 души са загинали при пътнотранспортни произшествия в България.

Според последния индекс за възприятие на корупцията на Transparency International България е считана за най-корумпираната страна в ЕС. През април 2022 г. Министерството на вътрешните работи обяви, че 20 полицейски служители са анулирали незаконно фишове за нарушения на правилата за движение.