Тoзи ерозирал водопровод е заснет в Тайланд, а не в България

"Така изглежда водопроводната тръба от чешмата, която доставя вода във вашия дом", започва Facebook пост на български, публикуван на 31 май 2022 г. "Водата от чешмата е най-подценяваната причина за болести, натоварена е с тежки метали, пестициди, флуорид, хлор, фармацевтични продукти и др..", продължава публикацията. След като е публикуван на 31 май 2022 г., постът е споделен повече от 400 пъти.

Image

Скрийншот от пост във Facebook, споделящ невярна информация. Направен на 18 юни 2022 г.

В публикацията не се казва директно, че тръбата е в България, но някои потребители разбират именно това. "Това са метални тръби от над 40 години, т.е..от преди Живков ..", пише потребител. "Всичко в бг. Е така... Споко", коментира друг.

Всъщност обаче на тази снимка е изобразена водопроводна тръба в Тайланд, както AFP вече обясни на френски и на английски език през 2019 г. Снимката е публикувана през 2017 г. във Facebook от Metropolitan Waterworks Authority (MWA), публичната компания за доставка на питейна вода в Тайланд.

В публикацията на тайландски се казва, че водопроводът не се използва от април 2016 г., когато е премахнат от мрежата на източното предградие на Банкок Lat Krabang. Уточнява се още, че жълтеникавото вещество във вътрешността на тръбопровода се е образувало с течение на времето от частици, съдържащи се във водата.

От MWA заявиха, че водата, преминаваща през тръбата, е с добро качество, тъй като отлагането не се смесва с водата.

Качество на водата в България

Информацията за състоянието на питейната вода се обобщава в годишните доклади за състоянието и опазването на околната среда в Република България, публикувани от Изпълнителната агенция по околна среда(ИАОС). Последният публикуван доклад е за 2019 г. и е приет от Министерски съвет през май 2021 г. Според изследването "остаряла, амортизирана и често аварираща водопроводна мрежа в населените места, в по-голямата си част изградена и въведена в експлоатация през 60-те и 70-те години на миналия век, включваща и етернитови (азбестоциментови) водопроводи" е една от основните причини за някои отклонения от стандартите за качество на питейната вода.

Докладът отчита, че на различни места в страна се консатират отклонения по отношение на съдържанието на нитрати, хром, естествен уран, манган, желязо, органолептични показатели и т.н.

Въпреки това докладът констатира, че "съответствието по контролираните органолептични, физикохимични и химични показатели е сравнително високо и съпоставимо с констатираното през предишни години".

Според българското законодателство структурите на Министерство на здравеопазването имат ангажимент да наблюдават качеството на питейната вода. Събираните от Регионалните здравни инспекторати данни се цитират впоследствие в докладите на ИАОС. Докладът за 2020 г. все още не е достъпен, но от пресцентъра на здравното министерство заявиха за AFP в имейл от 15 юни 2022 г., че "прегледът на обобщените данни от провеждания от РЗИ контролен мониторинг на питейната вода през 2020 г. показва, че съответствието с изискванията се запазва на сравнително високо ниво, съпоставимо с това през предходните години", т.е. същата констатация като за 2019 г.

AFP потърси коментар и от "Софийска вода", компанията експлоатираща и поддържаща ВиК системата в София за тръбата от снимката във Facebook.

"На снимката, посочена от Вас, се виждат т.нар. инкрустации, които се формират с течение на времето в някои от водопроводите в следствие на микробиологично повлияна корозия", отговори говорител на компанията в имейл до AFP от 15 юни 2022 г.

"Такъв вид образувания са характерни за стоманените водопроводи. Доказано е, че меките стомани, алуминиеви, медни и никелови сплави са податливи на микробиологична корозия. Степента на корозия зависи от материала на тръбата, а не от годината на полагане на водопровода. Към момента, в София ¼ от водопроводите са стоманени, но няма тръби с такава степен на корозия, каквато се вижда на снимката", добавиха от пресцентъра на "Софийска вода".