Подвеждащи публикации в социалните мрежи внушават, че България е най-бедната страна в Европа и с най-високите цени

Пътят на България към присъединяването към еврозоната беше съпътстван от опасения сред много българи, че това ще доведе до покачване на цените. Няколко месеца преди приемането на еврото председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард обяви в София, "че при предишни преходи към еврото въздействието беше между 0.2 и 0.4 процентни пункта."

Кризата в Близкия изток също постави въпроса за покачването на цените в България. Правителството създаде щаб за ценова стабилност и одобри пакет от мерки (архивиран линк). 

Според последната предварителна оценка на Националния статистически институт, месечната инфлация по т.нар. хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през март 2026 г. се очаква да достигне 0.9%, докато годишната инфлация се прогнозира на 2.6%.

Въпреки това някои потребители в социалните мрежи споделиха подвеждащите твърдения, че увеличението на цените е много по-високо.

"Не ви ли писна от тия вдигнати 100% цени в магазините. Вие не ги ли забелязвате, най-високите в цяла Европа! На какво основание Най бедната държава България B Европа, с най високите цени! И най-мноГОТО крадци! Чудо на чудесата!", гласи публикацията във Facebook. От 22 март 2026 г. публикации с идентичен текст са били споделени близо 200 пъти. 

Image

Снимка от екран на публикация, споделяща заблуждаваща информация. Направена на 27 март 2026 г.

Най-ниските доходи в ЕС — но не и в Европа

България заема последното място в Европейския съюз по отношение на БВП на глава от населението според статистическата служба на ЕС - Евростат. Предварителните оценки на Евростат за 2025 г. показват, че БВП на глава от населението на страната, коригиран спрямо покупателната способност, е бил 68% от средната стойност за ЕС, което е най-ниското ниво сред държавите членки на ЕС, наред с Гърция (архивиран линк).

"По някои индикатори България наистина е най-бедната страна в ЕС, но пък и дългосрочно най-бързо растящата", заяви Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в съобщение до AFP, получено на 25 март 2026 г.

Image

Снимка от екран на графика на Евростат. Направена на 30 март 2026 г. Червената стрелка е добавена от AFP

"За да кажем коя държава е най-богата или най-бедна, трябва да се направи система за сравнение, европейските статистици използват "Паритети на покупателна способност" – т.е. какво количество стоки може да се купи в съответната държава със средните доходи, например", обясни Любомир Блатски, говорител на Националния статистически институт на България, в имейл до AFP на 27 март 2026 г. 

"Последните данни за брутния вътрешен продукт за 2025 г. по паритети на покупателна способност бяха обявени от Евростат преди 2-3 дни. Те показват, че България е на последно място между страните от Европейския съюз, наравно с Гърция. Но вече сме на 68% от средноевропейското ниво", допълни той, изпращайки линк към публикацията на НСИ за прогнозните оценки за паритети на покупателната способност и брутен вътрешен продукт на човек от населението в ЕС - 2025 година (архивиран линк). 

Говорителят на НСИ обърна внимание, че тези данни включват само страните от ЕС, "но ние сме с по-добри показатели от повечето други европейски страни извън ЕС – например съседните ни Сърбия, Северна Македония, Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Беларус". 

Тази статия на Евростат за икономиката на разширяването показва, че Босна и Херцеговина, Албания и Северна Македония имат по-ниски нива на доходи, като се позовава на данни от международни финансови институции и национални статистики (архивиран линк).

Сред най-ниските ценови равнища в ЕС

Публикацията твърди, че България има "най-високите цени в Европа", без да предоставя повече подробности за кои продукти и услуги става дума. Данните на Евростат за индексите на ценовите равнища обаче показват, че България последователно отбелязва едни от най-ниските общи ценови равнища в ЕС.

"По последни данни общото ценово равнище в България е 61% от средноевропейското, като наистина има умерен процес на сближаване - в рамките на 10 години повишението на това относително ниво на цени се е повишило с девет процентни пункта, в унисон с изпреварващия икономически растеж и динамиката на заплатите", коментира Адриан Николов пред AFP, като се позова на последните данни на Евростат за индексите на равнището на цените (архивиран линк), които обхващат 2024 г.

Image

Екранна снимка на публикация на страницата на НСИ, показваща Индекси на равнища на цени за крайните потребителски разходи на домакинствата, 2024. Направена на 30 март 2026 г. Червената стрелка е добавена от AFP

Макар че цените като цяло са ниски, някои категории са по-близо до средните за Европа. "При храните има по-видимо сближаване, като България е на 89% от средноевропейските цени, най-вече защото няколко групи стоки - мляко, масла, яйца, при които има видими проблеми с функционирането на пазара, трайно се задържат над средноевропейските равнища", допълва Николов, но уточнява, че "цените не са и никога не са били най-високите в ЕС". 

В най-новия си наличен набор от данни НСИ, цитирайки Евростат, показва, че ценовото равнище в България за крайното потребление на домакинствата е значително под средното за ЕС (архивиран линк) – 60%.

Посочвайки публикацията на НСИ "Равнища на потребителски цени в ЕС - 2024 година", говорителят на статистическия институт отбеляза "на графиката ясно се вижда, че България е с едни от най-ниските цени в Европа, включително и при по-бедни страни" (архивиран линк). 

По друг показател — действителното индивидуално потребление на глава от населението, базирано на данни от 2024 г., България изпреварва Унгария и Латвия (архивиран линк). "Този показател измерва благосъстоянието на хората", заяви пред AFP говорителят на НСИ.

Общата инфлация не е 100%

Публикациите също така твърдят, че цените са се повишили със 100 процента, без да се уточнява времевият период, през който би трябвало да се е случило такова покачване.

"Няма основания да говорим за 100% растеж в обозримо минало", отбелязва Адриан Николов. 

"От гледна точка на промяната на цените, ръстът на общия индекс на потребителски цени за периода между 2015 и 2025 г. е 43%, далеч зад повишението на доходите на домакинствата. По-видима инфлация, почти 100% има при хотелите и ресторантите (много видими цени), при храните - 80% за десетгодишния период", допълва той. 

"При 43% обща инфлация от 2015 г. насам, ръстът  а цените в ресторантите и кафенетата приближава 110% за същия период. Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на над двоен ръст за 10 години - далеч над всичко останало в икономиката", дава пример иконмиста. 

Според Любомир Блатски от НСИ "да кажем, че цената се е увеличила двойно, без да дадем периода, за който това е станало, е много манипулативно". "Ако се сравняват цени отпреди 5-10 години, възможно е да има такива. Натрупаната инфлация, например, за последните 5 години е 41.8%", допълни той. 

Евростат също проследява инфлацията в страните от ЕС и не отчита удвояване на общите ценови нива в България през този период (архивиран линк).