В свое видео "народен лечител" разпространява дезинформация за причините за рака

Според последните данни на Международната агенция за изследване на рака през 2022 г. близо 9,7 милиона души в света са починали от рак, а в България болестта е втората най-честа причина за смърт. Тютюнът, наднорменото тегло, алкохолът, генетичната предразположеност, възрастта и излагането на канцерогени са сред основните установени рискове за рак. Въпреки това от края на април 2024 г. досега над 8000 потребители на Facebook са споделили откъс от интервю с човек, определящ себе си като народен лечител, в което той твърди, че сред основните причини за рак е недостигът на сол, омега-3 мастни киселини и дехидратацията. Това обаче не е вярно, коментираха експерти пред Агенция Франс-Прес. Въпреки че пиенето на достатъчно вода и балансираното хранене са от съществено значение за човешкото здраве, твърдението, че ниският прием на сол причинява рак, защото лишава клетките от кислород, не намира научна основа, казаха експерти пред AFP. 

“Много важна информация за здравето на Българите!! Споделяйте да достигне до повече хора!!", гласи Facebook пост, споделен в група с над 243,000 последователи, в която можем да открием и прокремълски публикации или съдържание, насочено срещу ЕС. Според брояча на социалната мрежа, дългият близо 10 минути клип е бил видян над 1 млн. пъти от първоначалното му публикуване на 29 април 2024 г.

"Защо боледуваме от рак?", гласи надписа вграден във видеото.  Клипът представлява видеоинтервю, в което мъж изброява "истинските причини за образуване на тумор" като дехидратацията, недостига на сол и омега-3 мастни киселини, както и липсата на физическа активност. 

Image

Скрийншот на публикация, споделяща невярна информация. Направен на 23 май 2024 г.

В коментарите е публикувана връзка към пълното интервю в YouTube. В него гостът е представен като "един от най-известните съвременни народни лечители" Пламен Бенински, автор на книги за самолечение и алтернативно лечение. Можем да намерим частта, публикувана във Facebook, след времевия код 14:06. 

Експерти обаче заявиха пред AFP, че повечето от твърденията  за рисковите фактори за рака в откъса, споделян в социалната мрежа, не се базират на науката и с изключение на липсата на физическа активност, установените причини за възникване на рак са различни. Други уважавани източници потвърждават това.

Нека да обясним. 

Какво причинява рак?

Последните налични данни за основните причини за смъртност, обобщени от Националния център по обществено здраве и анализи, разкриват, че през 2022 г. ракът е бил втората причина за смърт в страната. На своята страница  Министерство на здравеопазването изброява различни канцерогенни рискови фактори - консумация на тютюн и алкохол, липса на физическа активност, наднормено тегло, излагане на слънце или инфекции. 

Други източници предоставят много сходен списък на рисковите фактори. "Обикновено не е възможно да се знае точно защо един човек развива рак, а друг не. Но изследванията показват, че някои рискови фактори могат да увеличат шансовете на човек да развие рак", гласи това разяснение на Националния институт по рака към правителството на САЩ. Сред изброените фактори виждаме възрастта, алкохолът, канцерогенните вещества, хроничните възпаления, хранителния режим, хормоните, имунната недостатъчност, инфекциите, затлъстяването, радиацията, слънчевата светлина и тютюна. 

Според страницата, посветена на рака на сайта на Световната здравна организация: "Употребата на тютюн, консумацията на алкохол, нездравословното хранене, липсата на физическа активност и замърсяването на въздуха са рискови фактори за рак и други незаразни болести". 

На интернет страницата на Френския национален институт по рака се казва, че има външни фактори - свързани с околната среда (радиация, вируси, промишлени продукти и др.) или с начина на живот (тютюн, алкохол, диета и др.)", но също така вируси и бактерии "могат да бъдат причина за някои видове рак" - и вътрешни - "те включват възрастта и наследствеността".

"Известни са много доказани рискове за рак, сред които са  тютюнопушенето, повишенният индекс на телесна маса, алкохол, генетика, възраст и излагане на канцерогени", коментира в имейл от19 май 2024 г. до AFP Дейвид Агъс,  онколог и професор по медицина и инженерство в Университета на Южна Калифорния.  "Аргументите, изложени в този Facebook пост, нямат никакъв научен или медицински смисъл", добави той.

"Много фактори допринасят за избягване на рисковете от рак: непушенето, избягването на наднорменото тегло, здравословното хранене и редовната физическа активност са особено важни", казва пред AFP на 15 май 2024 г. Уолтър К. Уилет, професор по епидемиология и хранене в Харвардското училище за обществено здраве "Т. Х. Чан". 

Консумацията на течности е от съществено значение за човешкото здраве

"Първият фактор е обезводняването. Масово не се пие вода.", твърди Бенински във видеото. 

Средният дневен прием на вода зависи от много фактори. "Счита се, че човек в зряла въраст с ниска до умерена физическа активност при умерен климат трябва да приеме поне 1,5-2 литра (6-8 чаши) питейна вода, включително напитки", гласи този документ на българското здравно министерство (стр. 18 на pdf файла.) "За здрави хора средната дневна консумация на вода за мъжете е около 15,5 чаши, а за жените - около 11,5 чаши", обяснява тази статия на Harvard Medical School, като добавя, че "това може да означава, че се нуждаете само от четири до шест чаши вода, в зависимост от другите източници на течности като кафе, чай, сок, плодове и зеленчуци". 

Ракът може да причини дехидратация. Експерти, с които AFP разговаря, обаче изтъкват, че дехидратацията не е причина за рака.

"Със сигурност е важно хората да пият достатъчно течности през деня и тогава те няма да се чувстват изчерпани, но това не е причина за рак", коментира Дейвид Агус. 

"Не знам откъде идват тези идеи, но няма добри доказателства, че дехидратацията и ниският прием на сол са причини за рак", казва Уотлър пред AFP. 

Image

Снимка, направена на 20 ноември 2023 г., показва електрически чаши и лъжици, които подсилват соления вкус на храна с ниско съдържание на натрий, Одавара, префектура Канагава, южно от Токио. (AFP / Philip FONG)

Ниският прием на сол също не е свързан с риска от рак

Интервюираният също така твърди, че хората трябва да консумират 6 г сол дневно и цитира неназовано проучване, за което се твърди, че препоръчва дори 12 г.  "Масово не се яде сол" , твърди той. 

Множество авторитетни източници обаче показват, че 6 г е дори над максималният препоръчителен дневен прием на сол, а не минималният. В тези разяснения  на Световната здравна организация се казва, че  средният прием на възрастни в световен мащаб е около 10,78 г сол на ден, а това "е повече от два пъти повече от препоръката на Световната здравна организация за възрастни", която е за по-малко от 5 г/ден сол.

Високият прием на натрий, чийто най-чест източник е готварската сол, която е съединение на натрия и хлора, е свързан с "повишаване на кръвното налягане, увеличаване на риска от сърдечносъдови заболявания, рак на стомаха, затлъстяване, остеопороза, болест на Мениер и бъбречни заболявания", се казва още в обяснението на СЗО. 

Нещо повече - според скорошно проучване консумацията на солени храни увеличава риска от рак на стомаха. 

"Съвременните диети със сигурност не са бедни на сол, всъщност в повечето западни диети има твърде много сол",  коментира Дейвид Агус.  "Отново, не е известна връзка с рака", коментира още той твърденията за комсумацията на сол и заболяването.

В подвеждащия Facebook видеоклип обаче се твърди, че ниският прием на сол е "вторият фактор [за рака, бел. ред.]и той е много масов".  Веригата от твърдения във видеото е, че хората не консумират достатъчно йодирана сол, което води до "тежък йоден дефицит", от който "щитовидната жлеза има понижена функция", което след това води до "понижена телесна температура, а оттам влошено кръвооросяване на части в тялото, а влошеното кръвооросяване принуждава клетките заради недостига на кислород да стават ракови."

Щитовидната жлеза е разположена в предната част на врата. Както обяснява тази статия на известната американска болница Clevland, тя е част от ендокринната система, чиято основна функция е да контролира скоростта на телесния метаболизъм - процесът, при който "тялото ви превръща храната, която консумирате, в енергия". 

"Липсата на сол не води непременно до йоден дефицит. Йодният дефицит се дължи на липсата на йод. Йодът не се произвежда от организма, така че трябва да се набавя от храната или от хранителни добавки", каза за AFP  на 21 май 2024 г. Мерилин Тан, доцент в Медицинския факултет на Станфордския университет и специалист по ендокринология. "Важно е да се отбележи, че съществуват много други храни, източници на йод, включително водорасли, риба и ракообразни, млечни продукти, яйца, пилешко месо.  Освен това човек може да приема мултивитамини с йод", добави тя. 

"Намалената функция" на щитовидната жлеза, спомената в подвеждащото видео във Facebook, се нарича хипотиреоидизъм. "Йодът е критичен компонент за организма, за да произвежда хормона на щитовидната жлеза, който регулира много функции на организма, включително цялостния метаболизъм. Симптомите на хипотиреоидизъм могат да варират от леки до тежки, като обикновено корелират със степента на хипотиреоидизъм (недостатъчно циркулиращ хормон на щитовидната жлеза).  Тежкият хипотиреоидизъм може да доведе до понижаване на телесната температура, непоносимост към студ, намалена сърдечна функция, намалени умствени способности, както и  други усложнения", посочва още Мерилин Тан пред AFP.  

"Хипотиреоидизмът от истински йоден дефицит се среща сравнително рядко", добавя експертът. 

И още - връзката между това болестно състояние и рака е недоказана. 

"Въпреки това не съществува добре установена връзка между заболяванията на щитовидната жлеза и цялостния повишен риск от рак. Няма доказателства, че наличието на лекувано/добре контролирано заболяване на щитовидната жлеза води до липса на кислород в клетките и до ракова трансформация", заяви Мерилин Тан. 

Но връзки между причините за хипотиреоидизъм и рак съществуват. "Например йонизиращата радиация може да доведе до хипотиреоидизъм и рак, но именно йонизиращата радиация увеличава риска от рак, а не хипотиреоидизмът", обяснява експертът по ендокринология от Станфорд. 

Този систематичен обзор (най-просто казано това е научно изследване, което оценява вече публикувани проучвания по конкретна тема) от 2020 г.  разглежда  евентуалната връзка между по-често срещаната форма на  хипотиреоидизъм, т.нар. сублклиничен, и риска от заболеваемост от рак и смъртност. "Броят на проучванията, изследващи дисфункцията на щитовидната жлеза и риска от рак и смъртността, е ограничен. Необходими са бъдещи проучвания, оценяващи връзката между дисфункцията на щитовидната жлеза и риска от рак и смъртността, което ще допринесе за по-нататъшното разглеждане на необходимостта от лечение на субклиничния хипотиреоидизъм", пише в заключението. 

"Няма доказана връзка между хипотиреоидизма и риска от рак", коментира за AFP  на 28 май 2024 г. д-р Райна Стоянова, специалист по ендокринология. 

Няма достатъчно доказателства за връзката рак и приема на омега-3 мастни киселини

В подвеждащото видео се твърди, че друга основна причина за появата на рак е липсата на омега-3 мастни киселини, което "води до невъзможност клетките да усвояват кислорода и така тия клетки ги превръщаме в ракови". 

Омега-3 мастните киселини са есенциални, което означава, че трябва да се осигуряват с храната, тъй като не могат да се синтезират в организма. Според това разяснение от Националния център за допълващо и интегративно здраве на САЩ различните видове омега-3 могат да бъдат намерени в по-мазните риби, ракообразните или други храни, включително и в някои масла от растителен произход. 

"Има някои доказателства, че ниското съдържание на омега-3 мастни киселини може да увеличи [риска, бел.ред.]на няколко вида рак, но това не е ясно и най-много да е незначителна причина", коментира Уолтър К. Уилет пред AFP. 

"Някои проучвания показват, че хората, които получават повече омега-3 от храни и хранителни добавки, може да имат по-нисък риск от рак на гърдата и може би от рак на дебелото черво. Голямо клинично проучване обаче установи, че добавките с омега-3 не намаляват общия риск от рак или риска от рак на гърдата, простатата или дебелото черво. Други клинични изпитвания, които са в ход, ще помогнат да се изясни дали омега-3 влияят върху риска от рак", гласи това разяснение на Националния институт по здравеопазване на САЩ.

"Разбира се, омега-3 мастните киселини са от съществено значение, важни са за здравето като цяло и са причина да включваме морски дарове в диетата си ", добавя Уилет. 

"По-ниският прием на омега-3 не влияе на способността на клетките да използват кислород, нито пък повишава риска от рак по всички известни понастоящем данни. Със сигурност добрите мазнини са важни както за здравето на сърдечносъдовата система, така и потенциално за намаляване на други заболявания, но дадените тук обяснения не са научно обосновани и нямат смисъл", коментира Агус. 

Здравословното хранене и здравословното тегло се считат за основни фактори за превенция на рака.