Съпругът на Мария Габриел не е бил изпълнителен директор на лабораторията, потвърдила чумата по овцете и козите през 2018 г.

През юни 2018 г. България съобщи за първите регистрирани случаи на чума по дребните преживни животни (PPR) в ЕС. Това е силно заразно вирусно заболяване, засягащо животни като овце и кози. Пробите са направени от българските власти, а резултатите са потвърдени от лабораторията на Френския център за международни селскостопански изследвания за развитие (Centre de coopération Internationale en recherche agronomique pour le développement, CIRAD). По време на епидемията собствениците на овце и кози от заразените региони трябваше да предадат животните си, за да бъдат евтаназирани. Ситуацията предизвика обществени вълнения.

"Мария Габриел е съпруга на френския гражданин Франсоа Габриел, който беше изпълнителен директор на фирма СИРАТ, чиято био-лаборатория беше натоварена с изследване на проби за чума по домашните животни в Източна България...", започва дългият Facebook пост . От 29 август 2023 г. насам той е споделен над 9 400 пъти.

Същите твърдения, критикуващи т.нар. "евро мафиоти", бяха разпространени още през май 2023 г. (тук, тук) и също бяха споделени от хиляди потребители. По това време Мария Габриел, еврокомисар, беше номинирана за министър-председател от ГЕРБ. По-късно тя стана заместник министър-председател и министър на външните работи.

Твърденията за възможна връзка на Габриел с въпросната лаборатория циркулираха и по време на избухването на заразата през лятото на 2018 г. (например тук или тук).

Съпругът ѝ Франсоа Габриел, понастоящем заместник-началник на кабинета на председателя на Европейския парламент, обаче никога не е бил главен изпълнителен директор на CIRAD, която е френска държавна институция.

Image

Скрийншот от публикация, споделяща невярна информация. Направен на 20 септември 2023 г.

Франсоа Габриел никога не е бил главен изпълнителен директор на CIRAD

Според уебсайта на организацията "CIRAD е френската организация за научни изследвания и сътрудничество в областта на селското стопанство, която работи за устойчивото развитие на тропическите и средиземноморските региони" и има 1 650 служители, включително 800 изследователи. Тя се състои от три научни отдела и 29 изследователски звена, като през юни 2021 г. за главен изпълнителен директор е назначена Елизабет Клавери дьо Сен Мартен. Нейният предшественик между 2013 и 2021 г., включително по време на чумата по дребните преживни животни през 2018 г., е Мишел Еди, както показва този архив на уебсайта на CIRAD.

"CIRAD не познава г-н Габриел", коментира Софи Дела Мусия, отговаряща за връзките с медиите в CIRAD, в имейл, получен на 15 септември 2023 г.

Съветът на министрите назначава главния изпълнителен директор на CIRAD. След това указът на президента се публикува във френския Държавен вестник, наречен Journal officiel. Търсенето на AFP по ключови думи на уебсайта на Journal Officiel разкри цялата история на ръководството на CIRAD от 1990 г. насам, но Франсоа Габриел не фигурира сред назначените.

Търсенето на ключови думи на уебсайта на CIRAD и в докладите за дейността на Центъра за 2018 и 2022 г. също не даде резултати.

"Бих искал да Ви потвърдя, че в нито един момент не съм заемал каквато и да е длъжност в CIRAD - структура, която дори не познавам", заяви Франсоа Габриел пред AFP в имейл, получен на 14 септември 2023 г., като добави, че неговите "различни отговорности в Европейския парламент са изключителни и несъвместими с подобни предполагаеми длъжности".

По отношение на огнището на PPR Габриел отговори, че по това време е бил "дипломатически съветник в кабинета на председателя на Европейския парламент през 2018 г." и "очевидно не е имал връзка с темата за чумата по дребните преживни животни".

Според уебсайтана Европейския парламент Франсоа Габриел е заместник-началник на кабинета по външното измерение на председателя на ЕП Роберта Мецола.

През февруари 2017 г. местна френска медия съобщава, че Габриел е бил назначен зачлен на кабинета на тогавашния председател на ЕП Антонио Таяни с ресор външни работи. Габриел действително може да бъде открит сред членовете на кабинета на Таяни в архива на бившите председатели на ЕП, където като две от специалностите му са посочени "наблюдение на изборите" и отношенията с град Страсбург. Снимката, използвана във фалшивата публикация във Facebook, е същата като тази от представянето на Габриел на тази страница.

Преди това работи за Жозеф Дол, бивш лидер на групата на ЕНП, и в кабинета на кмета на Страсбург.

Мария Габриел е бивш член на ЕП (2009-2017 г.), европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество (2017-2019 г.) и европейски комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта (2019-2023 г.).

CIRAD и избухването на PPR през 2018 г.

През юни 2016 г. Европейската комисия обяви покана за кандидатстване за избор и определяне на референтна лаборатория на ЕС за PPR на преживни животни, а през 2017 г. за такава беше определена CIRAD.

През юни 2018 г. българските власти откриха случаи на PPR в югоизточните части на страната. Те предприеха превантивни мерки като умъртвяване на животни в засегнатите села, създаване на защитни зони, вземане на проби и др. Местните фермери не бяха съгласни с тези мерки и се стигна до протести.

"Всяко забавяне на умъртвяването на възприемчивите животни в засегнатите стопанства ще компрометира и забави ликвидирането на болестта и възстановяването на предишния статут на свободен от болестта", обяснява Витенис Андрюкайтис, по това време европейски комисар по здравеопазването и безопасността на храните, в това писмо до член на ЕП през август 2018 г.

През септември 2019 г. българският министър на земеделието представи в парламента официалния доклад на CIRAD относно огнището на болестта. Според нейното изказване "CIRAD открива наличието на вируса на чума по дребните преживни животни в 24 кръвни проби, получени през юни и юли 2018 г.".

"CIRAD, като референтна лаборатория за Peste Des Petits Ruminants, предостави потвърдителни анализи (диагноза) на проби от дребни преживни животни, събрани от огнища/зони на ограничения в България", заяви за AFP Софи Дела Мусия от CIRAD. "Всички тестове, извършени в нашата лаборатория върху проби, получени от България, бяха предадени директно на компетентните органи, които изпратиха тези проби в нашата лаборатория", каза Софи Дела Мусия от CIRAD пред AFP.

Image

Протест пред Министерски съвет срещу масовото избиване на овце и кози след появата на огнище на силно заразната чума по овцете и козите (PPR) близо до българската граница с Турция на 18 юли 2018 г. ( AFP / Nikolay DOYCHINOV)

Около 3-4 000 животни са били умъртвени

Въпреки че в публикацията се твърди, че "десетки хиляди домашни животни са били убити", това също е подвеждащо.

Според доклада на Световната организация за здравеопазване на животните за епидемията към 18 юли 2018 г. са били умъртвени 477 кози и 2 506 овце, за да се предотврати разпространението на болестта. В началото на октомври 2018 г. Румен Порожанов, по това време е министър на земеделието, заяви предбългарския парламент, че са умъртвени 3 857 животни.

През януари 2019 г. българските власти обявиха, че облекчават някои от мерките, свързани със заразата. Последните седмични бюлетини за международно наблюдение на здравето на животните от френската Национална платформа за епидемиологичен надзор на здравето на животните, които споменават PPR ситуацията в България, са от октомври 2018 г.

Официалните статистически данни на Министерството на земеделието показват, че популацията на кози и овце се е увеличила към дадения момент. Към ноември 2017 г. в България е имало около 1 316 000 овце и 257 000 кози, а една година по-късно, към ноември 2018 г., Министерството на земеделието преброява 1 350 000 овце и 271 000 кози.

Собствениците на евтаназираните животни получиха финансова компенсация от държавата.