Не, българското правителство не е взело решение да изпрати войски в Украйна

Тази публикация е по-стара от една година.
Публикувано на 22 февруари 2023 г. в 15:48
Време за четене: 5 минути
От: Rossen BOSSEV, AFP Bulgaria

На 15 февруари 2023 г. Министерският съвет разреши български войници да се присъединят към Мисията на Европейския съюз за военна помощ (EUMAM), която подкрепя Украйна след руското нахлуване преди година. Часове след обявяването на решението в социалните мрежи се появиха неверни твърдения, че българското правителство е взело решение да изпрати войници в Украйна. Но EUMAM действа само на територията на ЕС; тя не изпраща личен състав в Украйна. Българските сили ще бъдат изпратени в страни от ЕС, за да обучават украински войници, а украински медици ще бъдат обучавани в България от български военни лекари.

"Kабинетът на Гълъб Донев вкарва България във война! Официално изпраща български военни в Украйна!", гласи Facebook пост от февруари 15, 2023, споделен няколко десетки пъти оттогава. Същото твърдение се появява в някои блогове като тук.

Твърденията, че българското правителство е взело решение на 15 февруари 2023 г. да изпрати войски в Украйна, обаче са неверни.

Скрийншот на публикация, споделяща невярна информация. Направен на 21 февруари 2023 г.

Какво всъщност реши правителството

Публикациите се отнасят до заседанието на Министерския съвет, което се проведе на 15 февруари 2023 г. Протоколът от заседанието е публикуван на 21 февруари 2023 г. в общодостъпната система за правна информация на Министерски съвет.

В последната точка от дневния ред, номер 24, министрите разглеждат 'Проект на Решение за изпълнение на Решение на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна"

Представяйки проекта, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска обяснява, че целта на EUMAM е "подобряване на военните способности на въоръжените сили на Украйна", но мисията "няма да извършва дейности по придружаване на вече обучените от нея украински формирования" след тяхното развръщане на територията на Украйна.

Генчовска казва, че българските военнослужещи, които ще обучават украинските сили, ще бъдат изпратени в Белгия, Германия и Полша. Също така всяка година до 60 души от въоръжените сили на Укранна ще " взимат участие в модули за подготовка на бойни санитари на територията на Република България."

Ето скрийншот от съответната част на протокола от заседанието на Министерския съвет от 15 февруари 2023 г:

Скрийншот от страници 55-56 от стенограмата от заседанието на МС от 15 февруари 2023 г.

Скрийншот от страници 56-57 от стенограмата от заседанието на МС от 15 февруари 2023 г.

Мисията на ЕС за военна помощ

Мисията на ЕС за военна помощ в подкрепа на Украйна започна на 15 ноември 2022 г. Според интернет страницата на инициативата тя е "насочена към укрепване на капацитета на украинските въоръжени сили да защитават териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници и да възпират и реагират на евентуални бъдещи военни офанзиви от страна на Русия и други потенциални агресори".

Пак там изрично е посочено, че "всички дейности на мисията са разположени на територията на ЕС."

Според интернет страницата, консултирана на 21 февруари 2023 г.: "Досега 24 държави - членки на ЕС, са предложили модули за обучение и персонал. Обучението се подпомага от предоставяне на оборудване за смъртоносни и несмъртоносни цели на украинските въоръжени сили. Това оборудване се предоставя от държавите членки и се финансира от Европейския механизъм за мир".

Представителят на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел говори пред медиите в центъра на тренировъчната мисия EUMAM край Бжег, Полша, 2 декември 2022 г. ( AFP / Bartek SADOWSKI)

Изпълнение на решението на Народното събрание от декември 2022 г.

Съобщението на Министерския съвет е в изпълнение на решението за предоставяне на военна помощ на Украйна, прието през декември 2022 г. от Народното събрание и обнародвано на 13 декември 2022 г.

В публикуваното решение (т. 3 и 4) също така не се казва, че български войски ще бъдат разположени в Украйна.

Скриийншот от страницата на Държавен вестник, брой 99, 2022 г. стр. 5. Направен на 21 февруари 2023 г. Ограденото в червено е напрaвено от AFP.

След като в социалните мрежи се разпространиха неверни твърдения за изпращане на български войски в Украна, на 17 февруари правителствената пресслужба публикува опровержение : "Във връзка с разпространявани спекулации Правителствената информационна служба уведомява, че български военнослужещи не са командировани и няма да бъдат командировани в Украйна и извън територията на държавите членки на ЕС".

На 20 февруари 2023 г. министърът на отбраната Димитър Стоянов също опроверга твърденията в интервю за bTV. "Абсолютно манипулативно е твърдението, че ще изпращаме войски в Украйна", каза той.

България и военната помощ за Украйна

Когато руските войски нахлуват в Украйна на 24 февруари 2022 г., в България на власт е коалиционното правителство, водено от министър-председателя Кирил Петков. Сред партиите, участващи в правителството, беше и БСП, чийто лидер Корнелия Нинова беше и вицепремиер и министър на икономиката и индустрията. Тя е заявявала, че България няма да изпраща оръжие на Украйна.

През май 2022 г. парламентът реши, че България ще изпрати "хуманитарна, финансова и военно-техническа помощ".

След като през юни 2022 г. вот на недоверие свали от власт правителството на Кирил Петков, България се управлява от служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, който неотдавна изрази отрицателната си позиция относно изпращането на оръжия на Украйна.

През януари 2023 г. бившият министър-председател Петков е цитиран от Politico да казва, че "около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, са дошли от България". Според Петков тези доставки са били извършени скрито, за да не се засегнат коалиционните им партньори от БСП.

"Докато Социалистическата партия в София наричаше българските оръжейни доставки за украинските сили "червена линия", служителите на Петков избягваха сделките между правителствата и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да открият маршрути за доставки по въздух и земя през Румъния, Унгария и Полша", пише още в статията на Politico.